Решение № 49 от 4.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1052/2011 г.

Решение № 49 от 4.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1052/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 31/20.01.2010 г. по гр. д. № 456/09 г. на Пловдивския апелативен съд. С това решение молителят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] неустойки за забавено плащане по раздел V, чл. 4 от договор за обществена поръчка от 28.11.2001 г. и по раздел V, чл. 4 на договор от 27.12.2002 г., а именно: сумата от 234804.86 лв. за доставено гориво по фактури, издадени в периода от 20.12.2002 г. до 18.11.2004 г., сумата от 55470.74 лв. по фактури за периода от 18.11.2004 г. до 5.04.2005 г. и сумата от 234564.94 лв. по фактури за периода от 5.04.2005 г. до 30.08.2005 г. Молителят поддържа, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за доставка на гориво на 14.07.2005 г., за който не знаел до момента на влизане в сила на съдебното решение. Твърди, че договорът от 27.12.2002 г., по който са присъдени неустойките за забава, е със срок на действие до 27.12.2003 г. С допълнително споразумение от 8.12.2003 г. страните се уговорили, че продължават действието на договора до влизане в сила на нов договор за доставка на гориво с друг изпълнител, какъвто е договорът от 14.07.2005 г. Навежда довод, че договорът от 27.12.2002 г. е прекратен с подписването на договора с [фирма] на 14.07.2005 г., поради което за периода от 14.07.2005 г. до 30.08.2005 г. не дължи начислените неустойки по договора от 27.12.2002 г. Моли, влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд да се отмени. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., след като разгледа молбата за отмяна, констатира следното: По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За основателността на молбата е необходимо невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се ползва, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. Новите документи могат да бъдат и относно факти, които са твърдяни от страната, но не са били доказани поради липсата на тези документи, а страната не е знаела за тях или дори и да е знаела не е била в състояние да се снабди с документите. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна. В случая, договорът от 14.07.2005 г. е сключен от молителя, като същият не е обяснил по какви причини не е разполагал с документа, както и в какво качество лицето, което му го е предоставило, го е държало. Към молбата за отмяна е приложено писмо от 17.05.2011 г., с което Н. Д. е изпратил на молителя този договор. От друга страна, молителят е депозирал и фактури, за които твърди, че са издадени в изпълнение на договора, и които са получени от него. В този смисъл, незнанието за съществуването на договора, като документ, не би могло да се обвърже и с незнание за наличието на нови обстоятелства - доставки на гориво с друг изпълнител. Независимо от това представеният с молбата договор от 14.07.2005 г. не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото. С влязлото в сила решение Пловдивският апелативен съд е присъдил неустойки за забава по два договора между страните. С допълнително споразумение от 8.12.2003 г. към договора от 27.12.2002 г. срокът на действие е продължен до провеждане на нова процедура по реда на ЗОП и /или НВОбП, с подписан и влязъл в сила договор за изпълнение на "новата поръчка", като възложителят се е съгласил с това, без да е необходимо допълнително предоговаряне за срока след 27.12.2003 г. Представеният с молбата за отмяна договор с [фирма] е сключен на 14.07.2005 г. и "влиза в сила" от датата на неговото подписване, но зареждането с горива на МПС на възложителя ще започне от 1.09.2005 г. - раздел V, чл. 12 на договора. Всички неустойки, начислени по договора от 27.12.2002 г. са за доставени горива до 30.08.2005 г., а представените с молбата за отмяна фактури са за доставки след 1.09.2005 г. Следователно договорът от 14.07.2005 г. не от значение за спора по делото. Въззивният съд е приложил уговорките на сключения между страните договор, в изпълнение на който молителят е получил горива, който договор не е бил прекратен към 30.08.2005 г. С договора от 14.07.2005 г. са уредени отношения между молителя и трето лице, но за периода след 1.09.2005 г. По тези съображения не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се остави без уважение. Искането по чл. 628, ал. 3 ТЗ е неоснователно, тъй като в случая не се прилагат норми на европейското право и същото е направено при условията на евентуалност. На основание чл. 81 ГПК и съгласно представения списък по чл. 80 ГПК молителят следва да заплати разноски на ответника в размер на 29556 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд