Решение № 4658 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2019 г.

Решение № 4658 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2019 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Добрич, представлявана от кмета, приподписана от гл. юрк. при общината, срещу решение № 276 от 04.07.2019 г., постановено по адм. д. № 266/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-02-36-483/09.04.2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 (УО на ОПРР), за определяне на финансова корекция. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава основна защитна теза, че потвърденият от съда административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са допуснати сочените от органа нарушения. Атакуваното съдебно решение е издадено при липса на мотиви. Твърдяното нарушение по т. А. 1. 1. от решението на ръководителя на УО на ОПРР, неправилно е квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗОП, тъй като правната норма на чл. 60, ал. 1 от ЗОП не е относима към поставеното изискване. Липсва нарушение на материалния закон, което доказано да е довело до ограничаване на потенциалните участници и да съставлява нередност. В документацията за участие, част IV от ЕЕДОП изрично е посочена възможността да се представи удостоверение за пълна проектантска правоспособност или еквивалент, т. е. не е въведено ограничително изискване, което необосновано да стеснява кръга на потенциалните участници в процедурата. По отношение на нарушението установено в т. А. 1. 2. от оспорения административен акт, касаторът твърди, че не е ограничено участието на чуждестранни експерти на етап допустимост, напротив - с поставеното условие, участниците са насочени да се запознаят с националното законодателство в тази област, за да могат на етап изпълнение на договор за обществена поръчка да упражняват тази професионална област, на територията на Република България законосъобразно. При така съществуващата нормативна уредба, по отношение на твърдяното ограничително изискване за наличие на правоспособност по чл. 163а, ал. 3 от ЗУТ, за експерта - Технически ръководител, съдът неправилно е квалифицирал посоченото изискване като ограничително и съответно като нарушение. В касационната жалба са изложени твърдения и за: липса на нарушения възлагателната процедура, тъй като решението за откриването й не е обжалвано; недоказаност наличието на конкретна вреда или на потенциална възможност за нанасяне на такава; неналичие на нарушение на общностното право; неправилно определяне на размера на финансовата корекция; липсва законово основание за определяне на финансова корекция върху средствата, финансирани от националния бюджет. Иска отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира направените в производството разноски.

Ответникът - заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С процесното решение, съставът на АС – Добрич е отхвърлил жалбата на Община Добрич, подадена срещу решение № РД-02-36-483/09.04.2019 г., с което ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020 е наложил финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатите от нарушенията договори, сключени по Обособени позиции (ОП): ОП № 1; ОП № 2; ОП № 3; ОП № 4; ОП № 5; ОП № 6; ОП № 7; ОП № 9.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че във връзка с изпълнението на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, № РД-02-37-3/04.01.2017 г. бенефициерът Община Добрич, с решение № Р-22 от 31.03.2017 г. на кмета на общината е стартирана на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "ИНЖЕНЕРИНГ - проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР/СРР за въвеждане на мерки за енергийна ефективност по проект: "Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в гр. Добрич" по 9 обособени позиции.

Община Добрич, в качеството си на възложител, е сключила следните договори с изпълнители по обособените позиции на Обществената поръчка:

1. ОП № 1 договор № BG16 RFOP001-1. 011-0003-C02-S-02/04.10.2017 г., на стойност 185 000, 00 лв. без ДДС, с изпълнител Обединение "Енетгострой 2016" ДЗЗД.

1. ОП № 2 договор № BG16 RFOP001-1. 011-0003-C02-S-03/04.10.2017 г., на стойност 192 000, 00 лв. без ДДС, с изпълнител Обединение "Енетгострой 2016" ДЗЗД.

1. ОП № 3 договор № BG16 RFOP001-1. 011-0003-C02-S-07/06.11.2017 г., на стойност 103 615, 00 лв. без ДДС, с изпълнител "Снеферу" ЕООД.

1. ОП № 4 договор № BG16 RFOP001-1. 011-0003-С02-S-05/05.10.2017 г., на стойност 108 000, 00 лв. без ДДС, с изпълнител "Прогрес 99" ООД.

1. ОП № 5 договор № BG16 RFOP001-1. 011-0003-C02-S-01/04.10.2017 г., на стойност 182 000, 00 лв. без ДДС, с изпълнител Обединение "ХАЯ СИТИ" ДЗЗД.

1. ОП № 6 договор № BG16 RFOP001- 1. 011-0003-C02-S-04/04.10.2017 г., на стойност 223 000, 00 лв. без ДДС, с изпълнител Обединение "ХАЯ СИТИ" ДЗЗД.

1. ОП № 7 договор № BG16 RFOP001-1. 011-0003-C02-S-08/29.12.2017 г., на стойност 176 554, 46 лв. без ДДС, с изпълнител "ХРОНОС ЕР" ЕООД.

1. С решение № Р-87/03.11.2017 г. На кмета на община Добрич, обособена позиция № 8 е прекратена.

1. ОП № 9 договор № BG16 RFOP001-1. 011-0003-С02-S-06/10.10.2017 г., на стойност 536 302, 00 лв. без ДДС, с изпълнител "НСК СОФИЯ" ЕООД.

След регистриран сигнал за нередност № 769 от регистъра на сигналите за нередности, ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020 е провел процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ и е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-02-36-483 от 09.04.2019 г. С него е прието, че бенефициерът е допуснал нарушения на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗОП и на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, който засягат сключените договори по всички обособени позиции от обществената поръчка, а именно: ОП № 1; ОП № 2; ОП № 3; ОП № 4; ОП № 5; ОП № 6; ОП № 7; ОП № 9 (без ОП № 8, която е прекратена).

Нарушенията представляват нередност по т. 9 - Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), като при спазване на принципа за некумулиране е определена финансова корекция в размер на 102 388, 29 лв. с ДДС, представляваща 5% от допустимите разходи по засегнатите договори.

Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, дефинирана в чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

Административен съд – Добрич е обосновал извод, за доказаност на установените с административния акт нарушения. По отношение първото нарушение, представляващо неправомерен критерий за подбор, чрез поставено изискване участниците, ползващи чуждестранни проектанти, да представят документи за правоспособност по ЗКАИИП, респ. да преминат процедура за признаване по ЗППК, съдът е приел че същото засяга всички обособени позиции и е незаконосъобразно. Счел е за правилен е извода на УО, че по начина на формулиране изискването налага и чуждестранните лица да имат вече призната професионална квалификация и да са вписани в съответната камара към момента на подаване на ЕЕДОП от съответния участник, в чийто екип са включени. Формирал е заключение за доказаност на установеното от УО нарушение по т. А. 1. 1. По отношение второто нарушение, изразяващо се в поставяне на изискване към техническия ръководител на обекта при подаване на офертите, експертите да имат призната техническа правоспособност, съдът е приел, че необосновано се възпрепятства участието на чуждестранни лица в процедурата. Мотивирал е извод за незаконосъобразност на поставеното изискване, в нарушение на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Приел е, че нарушенията са правилно квалифицирани като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, като финансовата корекция е правилно и обосновано определена, както по основание, така и по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 72 от ЗУСЕСИФ. Така мотивиран, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Съдът е установил относимата за спора фактическата обстановка, за която страните не спорят. След анализ на релевантните факти и приложимото право съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Правилно АС – Добрич е приел, че описаната от ръководителя на УО фактическа обстановка съответства на посочените в акта нарушени разпоредби на ЗОП.

По отношение на твърдението за нарушение, описано в т. А. 1. 1 от решение № РД-02-36-483/09.04.2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР:

Възложителят в обявлението за обществената поръчка, раздел III. 1. 3) "Технически и професионални възможности" е въвел изискване участникът да разполага със специалисти-проектанти с пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП, респективно призната професионална квалификация по реда на ЗППК. Изискването се отнася и до чуждестранните специалисти, а именно да притежават пълна проектантска правоспособност към момента на подаване на офертите за участие в процедурата, а не към момента на сключване на договора за обществена поръчка.

Изводът на УО, потвърден и от първоинстанционния съд, за незаконосъобразност на поставеното от община Добрич изискване, е правилен. Действително съдът общо е приел, че изискването се отнася до всички специалисти, но видно от мотивите в оспорения административен акт (стр. 27), УО е съобразил становището на бенефициера и счел че поставеното изискване не е относимо към всички проектанти. Този извод обаче не обоснова законосъобразност на критерия по отношение на проектантите, за които е относим.

По начина на формулиране, условието на възложителя налага и чуждестранните лица да имат вече призната професионална квалификация и да са вписани в съответната камара към момента на подаване на ЕЕДОП от съответния участник, в чийто екип са включени. Административната процедура по признаване на професионалната квалификация съгласно ЗППК е следвало да бъде окончателно приключила към момента на подаване на офертата. Към този момент обаче участниците нямат гаранции, че ще бъдат избрани за изпълнители. Поради това, както е приел и АС – Добрич, от тях необосновано се изисква да преминат през процедура по признаване на професионалната квалификация на проектантите, свързана със съответните срокове и разходи. Създадена е административна тежест за участниците към датата на подаване на техните оферти. Такова изискването може да бъде приложено, но само към участника, избран за изпълнител.

Обоснован е изводът, че към датата на подаване на офертата участникът следва вече да разполага със съответното удостоверение за проектантска правоспособност и да е вписан в националния регистър на КАИИП. В раздел III, т. 2. 1. от обявлението не се предвижда "еквивалент" на удостоверение като възможност за доказване проектантската правоспособност, а единствено да притежава пълна проектантска правоспособност съгласно чл. 230 от ЗУТ и ЗКАИИП. Въведеното изискване ограничава възможността за участие на чуждестранни кандидати, т. к. не позволява признаване на опит, придобит при условия, еквивалентни на националния ред по ЗКАИИП и ЗППК. Изискването за пълна проектантска правоспособност, респ. призната професионална квалификация съгласно ЗППК на етап подаване на оферти противоречи и на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗОП, обезсмисляйки предвидената в нея възможност за представяне на регистрация на изпълнител в държавата, в която е установен, когато наличието на регистрация е определено със закон като условие за осъществяване на предмета на обществената поръчка.

Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗОП при подаване на заявление за участие или оферта кандидатът или участникът декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор чрез представяне на Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП). В него се предоставя съответната информация, изисквана от възложителя и се посочват националните бази данни, в които се съдържат декларираните обстоятелства, или компетентните органи, които съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, са длъжни да предоставят информация. В чл. 65, ал. 5 и ал. 6 ЗОП са предвидени достатъчно гаранции и механизми за проверка достоверността на декларираните обстоятелства чрез възможността на възложителя по всяко време да изиска от участниците и кандидатите да представят всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното провеждане на процедурата, както и да изиска преди сключване на договора за обществена поръчка всички документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата и съответствието с поставените критерии за подбор.

Законът за обществените поръчки ясно и категорично регламентира, че доказателствата за обстоятелствата, декларирани в ЕЕДОП, се представят след избора на изпълнител, а не преди това. В случая не става дума за въвеждане на различни условия или за представяне на документи за удостоверяване на нови факти във фазата на сключване на договор със спечелилия процедурата участник, а за фактическо доказване на заявени на по - ранен етап обстоятелства в ЕЕДОП. По отношение оплакването на касатора, че в документацията за участие е предвидена възможност за еквивалентна квалификация, същото не обосновава липсата на нарушение, тъй като поставеното изискване е относимо към момента на подаване на документите и създава неоправдана административна тежест за потенциалните участници. С оглед на това правилно УО е приел, че поставеното изискване е дискриминационно и препятства участието на чуждестранни лица, придобили професионална квалификация и правоспособност за упражняване на професията в друга държава – членка и регистрирани в аналогични регистри в държавата – членка, в която са установени.

С оглед горното правилни са изводите на АС - Добрич за установеност на допуснатото от бенефициера нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗОП на възлагателната процедура.

По отношение на твърдението за нарушение, описано в т. А. 1. 2 от решение № РД-02-36-483/09.04.2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР:

Възложителят в обявлението за обществената поръчка, в раздел III. 1. 3) "Технически и професионални възможности" е въвел изискване по отношение на техническия ръководител на обекта да бъде лице строителен инженер или строителен техник (средно образование), съгласно чл. 163а, ал. 2 и 3 от ЗУТ или екв., притежаващ опит като технически ръководител по смисъла на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ при изпълнение на СМР/СРР с обхват сходен с предмета на поръчката на минимум 1 строеж.

Съгласно чл. 163, ал. 1 от ЗУТ технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от с. з. гласи, че техническа правоспособност може да бъде призната на чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато притежава диплома, легализирана по съответния ред, и когато отговаря на изискванията на този закон.

В случая поставеното от възложителя условие, тълкувано в съответствие с цитираните разпоредби от ЗУТ, сочи на допуснато неравно третиране на чуждестранните лица, т. к. още на етапа на подаване на офертата по отношение на тях се изисква да разполагат с призната при условията на взаимност и легализирана диплома. На етапа на кандидатстване съответният участник няма сигурност дали ще му бъде възложена поръчката, поради което, с риск да има разубеждаващ ефект по отношение на чуждестранните експерти, не следва да се изисква членовете на екипа му да имат признати/легализирани дипломи още в предварителната фаза на процедурата. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че това условие следва да се въведе към изпълнителя, доколкото не е пряко относимо към установяване на техническите възможности на участниците, а към реалното изпълнение на поръчката, обусловено от правомерното сключване на договора за поръчка (Арг.: чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП). На етап "допустимост" участникът не би могъл да има очаквания, че ще бъде избран за изпълнител, поради което за него процедурата по легализиране на дипломата на член от екипа му - чуждестранно правоспособно лице, годно да извършва техническо ръководство на строежа, представлява необоснована административна тежест и несъмнено има разубеждаващ ефект. Да се приеме обратното, означава да се игнорира регламентирания в чл. 67, ал. 1 от ЗОП декларативен подход при установяване на съответствието на участниците с предвидените от възложителя критерии за подбор. Действително, последните са в оперативната самостоятелност на възложителя, видно и от нормите на чл. 59, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗОП. Но в случая, в противоречие с чл. 2, ал. 2 от ЗОП е самото въведено изискване. Разпоредбата принципно не забранява поставянето на изисквания, а забраната е само, ако те необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Конкретното ограничение не е обосновано нито от предмета и количеството, нито от обема на обществената поръчка. Сам по себе си общественият интерес от предмета на обществената поръчка, както и нейната стойност не съставляват основание за налагане на процесното ограничение, защото не стойността, а обема и вида на възлаганите дейности имат отношение към изискванията досежно експерта.

Горното обосновава правилност на изводите на АС - Добрич за установеност на допуснатото от бенефициера нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП на възлагателната процедура.

С оглед изложеното следва да бъде споделен изводът на съда, че установените нарушения правилно са квалифицирани от УО по т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 Наредбата - неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие. Нарушението произтича от действието на бенефициента, нарушени са конкретна нормативни разпоредби от националното законодателство - на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗОП и на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП и на правото на ЕС: чл. 160 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18.07.2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на Регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014 ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966. Налице е нанесена вреда на средствата на ЕСИФ, тъй като нередност е налице и когато се констатира само възможност за нанасяне на вреда на общия бюджет - чл. 2, т. 26 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. В случая, като е нарушил основен принцип на ЗОП, а именно по чл. 2, ал. 2 от с. з., възложителят е ограничил конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки, което е довело до невъзможност за избор на икономически най-изгодна оферта.

Необосновано е касационното оплакване, че не са налице установените с акта нарушения, тъй като възлагателната процедура не е обжалвана. От една страна това обстоятелство не обосновава извод за липса на нарушение, от друга същото се взима и е взето предвид при определяне размера на налаганата корекция.

Съответно на доказателствата и закона е прието, че нарушенията имат финансово отражение върху бюджета на Съюза. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. В конкретната хипотеза е проведена обществена поръчка, приключила с възлагане на дейности на избрани изпълнители, за заплащането на които се разходват средства от ЕСИФ. Провеждането на поръчката при посочените нарушения на националното законодателство обосновава извод за незаконосъобразно разходване на тези средства. Липсата на реално изчислена вреда не обосновава извод за липса на финансово отражение на нарушението върху бюджета на общността в хипотеза на вероятност от увреждане.

В случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, попадащи в т. 9 от Приложение 1 на Наредбата не може да се установи размера на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е определен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Въведените неправомерни критерии за подбор имат възпиращ ефект по отношение на евентуалните участници, като засягат бюджета на Съюза доколкото представлява пречка за избор на изпълнител предложил максимално качествена оферта. При определяне на минималния размер на финансовата корекция по договорите ръководителят на УО е изложил конкретни мотиви, с което е изпълнил законовото изискване на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ., като е отчетена липсата на трансграничен ефект. Размерът на финансовата корекция е съобразен с регламентацията на чл. 5, във вр. чл. 7 от Наредбата при спазване на принципа за некумулиране на финансови корекции, посочени в приложението, засягащи едни и същи разходи.

Законосъобразно е определена и основата на ФК, видно от сключения между страните договор, безвъзмездната финансова помощ е 100 %, като корекцията е наложена върху стойността на засегнатите допустими разходи финансирани от ЕСИФ, в които противно на твърдяното от касатора се включва и националното съфинансиране - чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, ДВ бр. 84/2017 г.: "Средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране."

Първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице. Правилно и законосъобразно Административен съд - Добрич е приел, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма, подробно е мотивиран и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимото материално право. Съдът е направил точен анализ на фактическата обстановка, произнесъл се е по компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, както и по спазването на нормативно установените процедурни правила от страна на административния орган.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящето производство, Община Добрич ще следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сума в размер на 4 264, 66 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, предвид представените писмени доказателства /л. 83-88 от делото/

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение