Решение № 2126 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2009 г.

Решение № 2126 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Благоевград, подадена против решение № 224 от 30.04.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 1387/2008 г. С жалбата се релевират касационни възражения по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът погрешно е приложил разпоредбите на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и неправилно е възприел заключенията на вещите лица, приети по адм. д. № 327/2007 г. и по адм. д. № 1387/2008 г., двете на Административен съд - Благоевград, които не са изготвени в съответствие със заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ. Касаторът възразява и против присъдените в полза на Костадин Петров Захов разноски в размер на 692 лв. и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - Костадин Петров Захов от гр. Разлог оспорва касационната жалба, като в съдебно заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Ответникът - Кирил Георгиев Караангов от гр. Разлог в писмено възражение, подадено чрез упълномощен адв. Весела Цомпова изразява становище за отхвърляне на касационната жалба. Заинтересованата страна - Тодор Димитров Тумбов от гр. Благоевград не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото в нея се сочат технически причини, свързани с различните методи на замерване и заснемане от страна на техническите органи и вещото лице, които не променят факта, че указанията, дадени с влязло в сила решение по адм. д. № 327/2007 г. на Благоевградския административен съд, потвърдено с решение на ВАС, не са изпълнени точно и коректно, в резултат на което отново е издадена незаконосъобразна заповед от касатора. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 224 от 30.04.2009 г. е отменена заповед № ОА-367 от 10.10.2008 г. на областния управител с административен център гр. Благоевград и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на същото решение. За да достигне до този резултат Административен съд - Благоевград е констатирал, че оспорената пред него заповед е издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въпреки, че областният управител се е произнесъл, че изменя плана на новообразуваните имоти в частта му за имот № 281, масив 781 ЕКАТТЕ 61813, местност "Бойков рид", землището на гр. Разлог, съгласно изготвената скица - проект към съдебното решение № 331 от 30.10.2007 г. по адм. д. № 327/2007 г. на Административния съд - Благоевград. В случая се касае не за изменение на влязъл в сила ПНИ по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а за първоначално одобряване на ПНИ по § 4к, ал. 6 същия закон, защото приетата преди това заповед № ОА-146/4.04.2004 г. на областния управител в оспорената част е отменена и не е влязла в сила. Първоинстанционният съд е приел, че указанията, дадени от този съд с горепосоченото съдебно решение, което е оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 8081 от 2.07.2008 г. по адм. д. № 4028/2008 г. не са надлежно изпълнени и приетата нова заповед за одобряване ПНИ за процесния имот отново не е в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 4 и 6 от ППЗСПЗЗ, както и с визираната по-горе скица - проект, изготвена от вещо лице инж. Атанас Атанасов. Обжалваното съдебно решение е мотивирано с приета и неоспорена СТЕ, според която има разминаване между текстовата и графичната част на заповедта, защото в нея е отразено, че към имот № 281 се придават 33 кв. м. от имот № 282, а в графичната част е отразено обратното - че от имот № 281 се придава част от имот № 282. Също така е констатирано разминаване между графичната част на заповедта и посочената скица-проект, изготвена от в. л. А. Атанасов, съставляваща неразделна част от влязлото в сила решение по адм. д. № 327/2007 г. Административният съд - Благоевград е преценил, че се касае за допусната техническа грешка в изписването в диспозитива на обжалваната заповед, където административният орган е посочил, че изменя имот с пл. № 281 /вместо № 282/, като по-долу е вписал, че изменя и регистъра към ПНИ, като се коригира площта на имот № 282, масив 781. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото с обжалваното решение правилно е прието, че мотивите на влязлото в решение № 331 от 30.10.2007 г. по адм. д. № 327/2007 г. на Административния съд - Благоевград са задължителни за административния орган при новото разглеждане на преписката и скицата - проект, изготвена от вещо лице инж. Атанас Атанасов следва да бъде съобразена при новото приемане на заповед за одобряване ПНИ за процесните имоти с пл. № 281, № 282 и № 283, по отношение на които, както Административният съд - Благоевград, така и Върховния административен съд са постановили, че не са спазени изискванията на чл. 28, ал. 4 и 6 от ППЗСПЗЗ при съобразяване ПНИ с местоположението на новообразувания имот с построените в него сгради, съоръжения и трайни насаждения. Първоинстанционният съд се е позовал на приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Илия Ангелов, който е установил, че е налице разминаване между процесната заповед и визираната скица-проект, която е неразделна част от влязлото в сила съдебно решение № 331 от 30.10.2007 г. по адм. д. № 327/2007 г. Отделно от това изслушаният експерт е констатирал наличието на несъответствие между представения проект от фирма "Валдини", на която областният управител е възложил заснемането на процесните имоти и процесната заповед, и различие между текстовата част и графичната част на оспорената по настоящото дело заповед. Основното оплакване в касационната жалба е, че съдът е възприел безкритично заключението на вещо лице инж. Илия Ангелов и с това е допуснал нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, защото осъществените замервания и от двете вещи лица - Атанас Атанасов и Илия Ангелов са извършени ръчно и не са изготвени в съответствие със заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ, които изискват оптично заснемане на имотите. Решаващият съдебен състав счита, че в случая не са осъществени твърдяните нарушения, защото относно визираните въпроси са необходими специални технически знания, поради което съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Заключението на изслушаното вещо лице инж. Илия Ангелов е прието в съдебно заседание, проведено на 12.03.2009 г., в което е участвал процесуален представител на касатора, който не е оспорил експертизата, не е поставил допълнителна задача на вещото лице, съответно не е поискал назначаване на тройна СТЕ. Единственото становище, изразено при приемането на експертизата от юрисконсулт Методиева е да се приеме заключението, но да се отбележи, че вещото лице е измервал имотите с ролетка, а не в САД формат съгласно Наредба № 19/2001 г. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е осъществено надлежно оспорване на СТЕ, а относно обстоятелствата какъв способ е ползван от експерта и какъв е следвало да се ползва според представителя на касатора, са относими изцяло към техническата страна на заключението, която не може да се преценява от страна на съда, защото, ако той притежаваше тези знания нямаше да назначи СТЕ. По отношение възражението на касатора срещу размера на присъдените по делото разноски в полза на Костадин Захов, Върховният административен съд счита, че също е неоснователно. Общият размер на разноските - 692 лв. е определен точно и съобразно представените доказателства за реално направените по делото разноски, а именно: 10 лв. - държавна такса, 182 лв. - възнаграждение за вещо лице и 500 лв. - адвокатско възнаграждение. Твърденията, че присъденото адвокатско възнаграждение е завишено, не следва да се възприемат, защото горепосочената сума е вписана в приетото по делото пълномощно с договор за правна защита и съдействие като "внесена", същата съответства на фактическата и правна сложност на делото и възражение за намаляване не е направено своевременно пред първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение