Решение № 5929 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Б. К. против решение 5794 от 19.02.2025 г., постановено по адм.д. 3434/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на С. Б. К. против заповед САГ24-РА-30-9/09.02.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Пристройка-ламаринена барака склад/гараж , находящ се гр. София, [адрес], в северозападния ъгъл на сграда с идентификатор 68134.1105.48.5, в имот с идентификатор 68134.1105.48 по КККР на гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения че процесната пристройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който не са издадени строителни книжа. Въз основа на събраните по делото доказателства прави извод, че строежът е реализиран от жалбоподателката през 1998 г. и същият не е търпим, поради което достига до заключението за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно делегираните му правомощия, както и предвид категорията на строежа. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство. В констативния акт подробно е описан и индивидуализиран незаконният строеж. Актът е връчен на жалбоподателката, която в законоустановения срок не депозира възражение. Ето защо изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната пристройка е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъдат одобрени и издадени строителни книжа. В случая такива липсват. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, е правилен. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в административното производство не е изяснен статута на обекта строеж или преместваем обект. В заповедта изрично е посочено, че пристройката представлява строеж, който факт е потвърден и в съдебното производство. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните е, че пристройката е изпълнена от метални ъглови профили, като профилите за покривната плоскост са захванати към стената на сградата, до която е изградена. Покривът и една от ограждащите стени са изпълнени от LT ламарина, другата стена е с талашитени плоскости от вътрешната стена и мазилка върху топлоизолация отвън. По западната стена е изпълнен циментов цокъл с височина около 40 см. На северната фасада е монтирана двойна врата, на която има надпис гараж . Това описание на обекта го определя като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и същият не притежава характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, както и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Неоснователен е доводът на касаторката, че неправилно същата е определена като адресат на заповедта. Видно от приложената по делото декларация от С. К., саморъчно попълнена, е че същата декларира, че е изпълнила строежа през 1998г. Съдържанието на декларацията е оспорена, като нейната истинност не е опровергана. Законосъобразен е и изводът на съда, че строежът не е търпим. От събраните по делото доказателства се налага извода, че пристройката е построена през 1998 г., поради което за същата може да намерят приложение нормите на § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ. В случая не са налице доказателства строежът да е деклариран, поради което § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ са неприложими. Съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Разпоредбата на §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ (Д.В. бр.82/2012 г.) не изключва приложението на §16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а се явява нейно допълнение, като законодателя въвежда четвърти период за обявяване на строежи, за които няма издадени строителни книжа, за "търпими". Този нов период е за строежи извършени за времето от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.( влизане в сила на ЗУТ). В случая строежът е реализиран върху имот, частна общинска собственост без учредено право на строеж, поради което не отговаря на изискванията чл. 56 ЗТСУ (отм.), както и на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, поради което същият не е търпим. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди С. Б. К. да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,