Решение № 7080 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16753/2009 г.

Решение № 7080 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16753/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на Невзат Адъяман, гражданин на Турция, против решение № 578/10.12.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Развити са доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което се претендира отмяната му. Ответната страна - председателят на ДАБ, не изразява становище по съществото на спора. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците при МС /ДАБ/, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липсата на визираните в посочените разпоредби материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка са направени констатации, че Невзат Адъяман е гражданин на Турция, роден на 02.01.1969 г., с етническа принадлежност - кюрд, вероизповедание - мюсюлманин сунит. Чужденецът пристигнал в България нелегално през м. ноември 2008 г.; в проведените с него интервюта мотивира искането си за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, с осъждането си на три години и девет месеца "лишаване от свобода" за подпомагане на забранената кюрдска партия ПКК, която присъда според него е потвърдена от Върховния съд на Турция в Анкара през м. декември 2007 г.; за да избегне влизането си в затвора твърди, че е заминал за Ирак, откъдето след 7 - 8 месеца се върнал обратно в Турция, крил се около месец и отново заминал - за България. По същество административният орган е приел за недостоверна бежанската история на кандидата, предвид данните от приложената в административната преписка справка вх. № 247/29.01.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, че само въз основа на своя произход, турските граждани с кюрдска принадлежност не са подлагани на репресия от страна на държавата, нито са известни случаи на завишени на това основание присъди, както и че в Турция няма лица или групи, изложени на репресии от страна на държавната власт само поради принадлежността им към определена раса, религия, националност, социална група или политически убеждения; обикновените членове на политически партии могат да бъдат обект на разпит или рутинни следствени действия, но не и на преследване и третиране, предполагащо предоставяне на убежище или хуманитарна закрила. Наред с горното е прието, че не се установяват твърденията на молителя, че е бил принуден да отпътува от страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, доколкото от приложената справка е видно, че дългогодишни членове на ПКК, предали се доброволно на турските власти и неучаствали във въоръжени конфликти с жертви сред цивилното население, се възползват от новия чл. 221 от Турския наказателен кодекс, предоставящ им възможност да получат облекчение или опрощаване на присъдата. В тази връзка е прието, че дори такава присъда да е налице, жалбоподателят би могъл да се възползва от разпоредбата на посочения текст. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, налагащи изясняване на спора от фактическа страна. Производството пред административния орган е било образувано по молба от 20.01.2009 г., потвърдена с молба вх. № 635/15.07.2009 г. подадена от жалбоподателя, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по съображения, че е кюрд, който в Турция няма сигурност за здравето и живота си предвид осъждането му за подпомагане на дейността на ПКК, на лишаване от свобода, при изтърпяване на което наказание твърди, че ще бъде изтезаван и малтретиран. В проведените интервюта, като основание да напусне държавата си по произход, чужденецът сочи издадена му осъдителна присъда, като заявява, че доказателства установяващи последното обстоятелство, са иззети от българските власти при задържането му. Независимо от данните в тази връзка, обективирани и в приложеното в преписката, заключително постановление от 08.12.2008 г. на дознател в бързо производство № 387/2008 г., административният орган е отказал предоставяне включително на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, по съображения, че чужденецът не е обосновал искането си за закрила с хуманитарни причини и от изявленията му не може да се установи наличието на такива. В обжалваното решение на председателя на ДАБ, въпросът за осъждането на жалбоподателя за подпомагане на дейността на ПКК, не е обсъден от административния орган. В тази насока последният се е задоволил да констатира само, че жалбоподателят не излага твърдения, че е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Липсата на достатъчно данни в подкрепа на изявленията на Невзат Адъяман, че е разпитван и изтезаван, както и че издадената му присъда поражда опасения за здравето и живота му при изтърпяване на наказанието, не могат съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ да бъдат самостоятелно основание за отказ за предоставяне на статут, в това число и хуманитарен. Другояче казано, обстоятелството, че жалбоподателят не е предоставил на административния орган копие от осъдителната присъда за подпомагане на дейността на забранена кюрдска политическа партия, за което е навел твърдения във всички проведени с него интервюта, не съставлява достатъчно основание да се приеме за неоснователно искането за закрила. Следва да се отбележи, че в хода на настоящото съдебно производство е представен превод на български език от съдебно решение № 47/2006 г. на турски углавен съд, постановено по дело № 199/2004 г., без същият да е придружен от документа на чужд език, по който е изготвен, поради което е негодно доказателствено средство. Но независимо от това, преводът сочи на наличието на осъдителна присъда, съставляваща основание за напускане на държавата по произход, в качеството й на заплаха за сигурността и свободата на лицето, което административният орган следва да провери и установи, включително с оглед отрицателните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, визирани от чл. 12, ал. 2 ЗУБ. Според чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В случая, като е постановил решението си без да прецени всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, в т. ч. за осъществяване на преценка относно наличието на материалноправните предпоставки съгласно цитираната разпоредба, административния орган е постановил решението си в нарушение на административнопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото като преписка за ново произнасяне. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение