Решение № 11276 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2015 г.

Решение № 11276 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. П. против решение № 3463 от 18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 10511/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № з-14203/29.07.2014 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът оспорва жалбата с доводи в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил подробно фактическата обстановка, а правните му изводи са законосъобразни и обосновани, и изцяло се споделят. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно чл. 228, т. 2 от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а също и в изискващата се форма с посочване на правни и фактически основания. Позоваването на нормите на отменения и на действащия понастоящем закон не води до извод за незаконосъобразност. Според § 15 от ПЗР на ЗМВР започналите до влизането му в сила производства (какъвто е настоящият казус) се довършват по досегашния ред, като материалноправните норми на отменения закон също са относими към спора, предвид действието им към момента на извършване на нарушението. Цитирането заедно с тях на разпоредби на новия закон, които са идентични по своето съдържание, не е нарушило правото на защита на служителя да разбере за какво дисциплинарно нарушение е привлечен към отговорност. Съдът подробно е обсъдил и спазването на сроковете за издаване на акта съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Спазен е двугодишният срок от извършване на нарушението на 08.04.2014 г., тъй като заповедта за уволнение е издадена на 29.07.2014 г. Възражението за изтекъл двумесечен срок от откриване на нарушението също е неоснователно, тъй като същият започва да тече не от момента на образуване на дисциплинарното производство, а от този, в който материалите от разследването постъпят при дисциплинарно наказващия орган. В случая обобщената справка на назначената да го извърши комисия е от 09.06.2014 г., а становището й е от 13.06.2014 г. Не са налице нарушения и при провеждане на процедурата по налагане на наказанието. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е връчена на служителя, като му е дадена възможност за обяснения, от която се е възползвал на 29.04.2014 г. Същият повторно е дал писмени обяснения на 07.07.2014 г., след като се е запознал със съдържанието на справката. Поради това е спазено изискването на чл. 229, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), тъй като при даването на писмени обяснения не се налага и изслушване на служителя поради алтернативното му предвиждане. Обстоятелството, че провеждането на процедурата е през време, в което служителят е бил в отпуск, също не съставлява нарушение. Правилно съдът е приел, че е налице и законовото основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Установено е, че жалбоподателят е открит в безпомощно състояние на обществено място преди нощна смяна на 08.04.2014 г., облечен в полицейска униформа, оборудван със огнестрелно оръжие, газов пистолет и електрошокова палка, като при тестването му с дрегер е открито наличие на 3.74 промила алкохол в кръвта. Безспорно е, че с това деяние са нарушени посочените в заповедта етични правила, случаят е станал обществено достояние, уронен е престижа на службата, поради което нарушението е тежко по своя характер и съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.) във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), за което задължително се налага наказанието "уволнение". Оплакването на жалбоподателя, че не е отчетено здравословното му състояние - трайно алкохолно заболяване, лекувано многократно, което изисквало той да бъде трудоустроен, е неотносимо към спора за законосъобразност на заповедта. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е заявеното в писмените бележки на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на СДВР сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,