Решение № 12420 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15133/2014 г.

Решение № 12420 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15133/2014 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 133 от 23.07.2014 г., постановено по адм. дело № 160/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ да заплати на Назъм Назми Азиз сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода 5.03.2009 г. - 5.03.2014 г., ведно със законната лихва считано от 5.03.2014 г. до окончателното изплащане. Първата касационна жалба е подадена от Назъм Назми Азиз, изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в Затвора гр. Стара Загора, с която се обжалва решението като неправилно и се иска уважаване на исковата претенция в пълен размер от 144 000 лева. Доводите изложени в тази жалба преповтарят изцяло доводите изложени в исковата молба. Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като се иска отмяната му и отхвърляне на иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационна жалба на Назъм Назми Азиз - ГДИН, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Назъм Назми Азиз. По отношение на втората касационна жалба депозирана от ГДИН излага доводи за основателност на същата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството е образувано по предявен от Назъм Назми Азиз, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Стара Загора, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН за заплащане на обезщетение в размер на 144 000 лева. Претендираното обезщетение е за неимуществени вреди изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода 5.03.2009 г. - 5.03.2014 г. Административен съд Стара Загора след събиране на надлежни доказателства и изслушване на свидетели е приел исковата претенция за частично основателна и е присъдил обезщетение на Назъм Назми Азиз в размер на 6000 лева ведно с лихви, като за горницата до 144 000 лева иска е отхвърлен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за предмета на делото - незаконосъобразност на бездействия на административния орган по изпълнение на наказанията, от които са настъпили твърдените вреди за лицето. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/. В своята практика Европейски съд по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС Според установените от ЕСПЧ стандарти и като е констатирал по много от делата образувани пред него факти, идентични с тези, установени по настоящото дело досежно условията в затвора, приема наличие на нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. В настоящият казус, подлагането на задържания на срама от облекчаването в кофа в присъствието на съкилийниците му и от присъствието му докато тази кофа се ползва от тях, не може да се оцени като необходимо с оглед на конкретните обстоятелства защото позволението да се посети тоалетната в случая не представлява конкретни и сериозни рискове за сигурността. Също така липсата на достатъчна пряка слънчева светлина и престоят на лишеният от свобода на изкуствено осветление през нощта при престоя му в Затвора гр. Стара Загора водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността, както правилно е приел административния съд. В предвид на това макар да липсват данни, че условията на задържане или режимът са били насочени към унизяването или обидата на жалбоподателя, или че те са имали специално въздействие върху физическото и умственото му здраве не следва да се омаловажават и да се подлагат на съмнение, че някои аспекти от описания по-горе строг режим са унизителни за лишения от свобода/задържания. Длъжностните лица от затворническата администрация по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Правилни са изводите на административния съд, че в случая бездействието на администрацията на затвора се изразява в нарушението на изискването на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, съгласно който изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основателно е прието, че е допуснато и нарушение на чл. 3, от ЗИНЗС по силата на който, осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. С оглед на тези констатации, АС гр. Стара Загора правилно е приел, че това бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешките ценности защитени с нормите на чл. 3 от ЕКПЧ. По отношение на доводите изложени в касационната жалба на Назъм Азиз, настоящият състав на ВАС, смята че същите преповтарят доводите изложени в исковата молба и са подробно обсъдени в обжалваното решение на административният съд. Доводите изложени в касационната жалба на ГДИН, също са неоснователни, тъй като административния съд правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и обосновани на доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай са налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Стара Загора, при осъществяване на административна дейност, налице са настъпили вреди за жалбоподателя, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното бездействие. По отношение на размера на присъденото обезщетение, настоящият състав на ВАС, трето отделение приема, че същият следва да се намали от 6000 лева на 2000 лева съгласно чл. 52 от ЗЗД и трайната практика на административните съдилища при разглеждане на дела по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,