Решение № 8908 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 8849 от 13.03.2025 г. по адм. д. 1052/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) е отменено Решение 679/21.01.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), в частта, в която на М. Х. У., гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съгласно указанията на съда. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от председателя на ДАБ, в посочената част, с доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за немотивираност на оспореното решение на органа в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут на търсещия закрила. Намира за необоснован изводът на съда, че завръщането в Сирия застрашава живота и здравето на молителя като цивилно лице без да отчита местопребиваването на членовете на семейството му, коите според твърденията на М. Х. У. се намират в Сирия. Позовава се на актуалните данни за състоянието на държавата по произход на чужденеца. Моли касационната инстанция да отмени съдебния акт в обжалваната част и да постанови друг с отхвърляне на жалбата на чужденеца срещу административния акт в съответната му част. В съдебно заседание касаторът се представлява от ст. юрк. Кръстева. Ответната страна М. Х. У. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, в която по жалба на М. Х. У., гражданин на Сирия, е отменено Решение 679/21.01.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, в частта, в която на чужденецът, е отказано предоставянето на хуманитарен статут по ЗУБ и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съгласно указанията на съда. Решаващият съд е приел, че по отношение на М. Х. У. не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, решаващият съд е направил тълкувание на чл. 9, ал. 1, т. 1-3 ЗУБ и чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС относно стандартите за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че от представената от ответника справка МД-02-101/17.02.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, от началото на конфликта в Сирия Идлиб (провинцията, в която М. Х. У. и живял преди 2015 г.) е сред първите провинции, които се присъединяват към въстанието срещу правителството на Башар Асад, като в продължение на няколко години контролът над това населено място се оспорва между правителствените сили и въоръжените антиправителствени групировки, вторите от които успяват да получат пълен контрол през 2015 година. Въз основа на установените по справката данни, както и от служебно известните други справки от 12.12.2024 г. и 14.01.2025 г., съдът се е мотивирал, че безогледното насилие в региона на Идлиб е достигнало толкова високо ниво, че съществували сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС. Административен съд София-град е формирал извод, че с оглед установената обстановка в Сирия административният акт в посочената част е постановен при неизяснена фактическа обстановка относно актуалното положение в държавата, вкл. относно конкретната област и населено място, от което идва лицето област Идблиб. Според съда, административният орган не е представил конкретна информация за коренна промяна на положението в провинция Идлиб, от където произхожда търсещия закрила, поради което може да се направи заключението, че ситуацията там се характеризира с висока степен на насилие. Въоръжените конфликти между различните групировки са почти ежедневни както преди 27.11.2024 г., така и след това, като при тези сблъсъци се създава опасност за живота на цивилното население, неучастващо в тях, към което безусловно принадлежи и М. Х. У.. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Касаторът обосновано поддържа, че нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта досежно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, политическата и икономическата ситуация в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-373 от 03.07.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата към 26.06.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г., става 988 869 души, като този брой е изчислен въз основа на триангулацията на данни от Сирия, Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и други държави. По отношение на вътрешното разселване, според данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26.06.2025 г. (считано от 08.12.2024 г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица са се върнали по домовете си. Между 18 и 24 юни 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно завръщане на сирийските граждани в техните родни райони, предоставяйки транспорта помощ, помощ на ключови гранично-пропусквателни пунктове. Следователно, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Съобразно горното необосновано е приетото на АССГ за наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както е приел административният орган. Не са налице данни М. Х. У. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия. Не е членувал в политическа партия или организация, не е осъждан от редовната власт в държавата си на произход и не е имал проблеми с режима. От лицето не се твърди и не се доказва да е застрашен от предвидените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ посегателства, включително той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства. Предвид обстоятелствата от неговата бежанска история следва да се възприеме становището на касаторя, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Настоящият състав приема, че по делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отбележи, че преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на ДАБ при МС в частта относно отказания на кандидата за закрила хуманитарен статут за незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, административният съд е постановил неправилно решение в посочената част и същото следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на М. Х. У. срещу акта в съответната част. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение