Решение № 672 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2012 г.

Решение № 672 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на главния директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен и технически надзор" при ДАМТН против решение № 3878 от 9.07.2012 г., постановено по адм. д. № 3550/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № А-0-011 от 8.03.2012 г., с която ЕТ "НЕС - Недялко Траянов" е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗТИП. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора, с което жалбата на Недялко Петков Траянов като ЕТ "НЕС - Недялко Траянов" бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът ЕТ "НЕС - Недялко Траянов", гр. София, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. Административният съд - София град е отменил заповед № А-0-011 от 8.03.2012 г. на директора на Главна дирекция "Инспекция за държавен и технически надзор", с която ЕТ "НЕС - Недялко Траянов" е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). По делото е безспорно, че едноличният търговец е бил вписан в регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност. В резултат на извършени четири проверки от контролните органи на инспекцията на 11.11.2010 г., при всяка от тях е установено нарушение по чл. 12, т. 1 и т. 2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите. За четирите проверени обекта са издадени наказателни постановления и са наложени имуществени санкции. Наказателните постановления са влезли в сила на 2.05. 2011 г. като необжалваеми, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 95/2005 г.) от ЗТИП. При тези данни и въз основа на изготвен предварителен доклад, председателят на ДАМТН е издал атакуваната заповед, с която е приел, че е налице системно неизпълнение по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗТИП на задълженията на търговеца и на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП го е заличил от регистъра на ДАМТН. При така установените фактически обстоятелства съдът е достигнал до извода, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Приел е, че фактът на извършване на нарушенията не е безспорно установен от влезлите в сила наказателни постановления, тъй като същите не са подлежали на обжалване. Посочил е, че липсват мотиви относно вида и тежестта на нарушенията, настъпилите вредни последици, което пречи на проверката във връзка с изискването на чл. 6, ал. 5 от АПК. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗТИП лицата, получили разрешение, които системно не изпълняват задълженията си съгласно закона и наредбите по прилагането му или системно не спазват обхвата на разрешението, се заличават от регистъра с акт на председателя на ДАМТН. Според легалната дефиниция на § 1, т. 30 от ДР на ЗТИП "системно" е извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години. В случая, постановеното заличаване от регистъра на ДАМТН е обосновано с извършени от едноличния търговец четири еднотипни нарушения, констатирани при извършена проверка на четири обекта в един и същи ден - 11.11.2010 г. С оглед размера на наложените на търговеца имуществени санкции за описаните нарушения, по силата на чл. 58, ал. 3 (отм, ДВ, бр. 77/2012 г.) от ЗТИП процесните наказателни постановления не са подлежали на обжалване и са влезли в сила, без да са преминали съдебна проверка за законосъобразност. По този начин санкционираното лице е било лишено от право на защита срещу тях. Позоваването на касатора на обстоятелството, че дружеството е могло да ги оспори по съдебен ред въпреки предвидената в закона необжалваемост, но не го е сторило, не може да се тълкува в тежест на санкционираното лице при наличието на изричен законов текст, който изключва съдебния контрол. В случая, необжалваемостта на наказателните постановления сама по себе си не гарантира законосъобразност на изводите за действителното им извършване и съответно - за осъществяване на фактическите основания за прилагане на ограничителната мярка. Касационната инстанция споделя извода за незаконосъобразност на административния акт поради несъответствието му с целта на закона. Действително, дейността на едноличния търговец е строго регламентирана и изисква стриктно спазване на всички релевантни правила, норми и изисквания, тъй като има за предмет осъществяване на технически надзор за осигуряване на безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност. Поради специфичния характер на дейността е налице приоритет на обществения интерес и безопасност пред частните интереси на адресата, което налага засилен контрол, по-висока степен на защита и ефективно упражняване на функциите на компетентните държавни органи. Но този контрол следва да се осъществява съобразно целите и предназначението, а именно за предотвратяване и преустановяване на нарушения с оглед осигуряване извършването на дейността съобразно изискванията на релевантната нормативна уредба и изпълнението на задълженията на регистрираните лица. Заличаването от регистъра, обаче, е крайна мярка, чието прилагане не може да води до самоцелното ограничаване на права и свободи и до административен произвол. Правомощието на административния орган да прилага конкретната ПАМ следва да се упражнява по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 АПК). Продължителният период от време между установяването на нарушенията - 11.11.2010 г. и волеизявлението на органа, сторено през месец март 2012 г., без да е направена проверка относно евентуално отстраняване на извършените през 2010 г. нарушения и относно спазването на изискванията към момента на произнасянето на органа с процесната заповед, сочат на превратно упражняване на власт и на нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК. Като не е отчел посочените обстоятелства, органът е постановил акт, който не изпълнява целта на закона. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, несъобразяването с релевантните за проверката на законосъобразността на заповедта от гледна точка на пропорционалността обстоятелствата относно вида, естеството, характера и тежестта на нарушенията, настъпването на вредни последици от тях, липса на проверка за последващото им евентуално отстраняване са в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК, тъй като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Предвид изложеното, като е приел оспорената заповед за незаконосъобразно издадена, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд