Решение № 65 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2008 г.

Решение № 65 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 922/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба А. П. и Н. М. я оспорват като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ответниците иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - за установяване, че нива от 5 100 дка в землището на гр. Е., м. "Горно ливаде", индивидуализирана по плана на възстановената собственост и възстановена в стари реални граници на ответниците, е принадлежала на наследодателя на ищцата Ал. Т. към кооперирането. Прието е, че ищцата не е установила идентичността на притежаваната от нейния наследодател и възстановена й с план за земеразделяне нива с процесната. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Процесната нива е възстановена на ответниците в стари реални граници, с решения на ПК. На ищцата със съд. решение в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване върху нива със същата площ и в същата местност, но с план за земеразделяне; според удостоверение на ОСЗГ на л. 56 на наследниците на Ал. Т. са възстановени на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне имоти от 7,7 дка в м. "Горно ливаде". Следователно, в административното производство стари граници на възстановения на ищцата имот не са установени. Не са установени и в настоящото исково - писмени доказателства за тях не са представени, а от разпитаните четирима свидетели, само св. И/ на чиито показания се позовава касаторката/ е посочил, че възстановеният на ответниците имот е бил на наследодателя й, който го е обработвал след 1940 г. до внасянето му в ТКЗС през 1957 г. и граничи с имот на наследодателите на ответниците в същата местност. Останалите свидетели сочат, че процесният имот е бил на наследодателите на ответниците, а този на ищцата е притежавал имот в съседство, впоследствие заличен от път /св. М/; че наследодателите на ответниците са имали земеделски имоти в същата местност, вкл. при граница с имот на Ал. Т., се установява и от спогодителния протокол от 25.03.1952 г. При тези данни обоснован е изводът на въззивния съд, че не се установява идентичност на доказано притежавания от наследодателя на ищцата Ал. Т. и възстановен й, но в нови граници имот - нива от 5 100 дка в посочената местност, с процесния. Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с който се оспорва легитимацията на възстановения собственик, се предпоставя от идентичност/доказано пълно или частично съвпадане/ на възстановения му имот, с притежаван към кооперирането имот на оспорващия ищец. При неустановеното в случая съвпадане, изводите за неоснователността на иска са законосъобразни. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.