Решение № 12066 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Симеонова, срещу решение 8033 от 17.07.2025 г., постановено по адм. дело 648/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Космос Енерджи ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Б. Проданова, е отменен ревизионен акт Р-03000323002052-091-001/19.12.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна, в частта, потвърдена с решение 11 от 12.03.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството за д.п.м.02.2023 г. е отказано право на възстановяване на недължимо внесен ДДС в размер на 102 781.93 лв. съгласно протокол за анулиране 1 от 27.02.2023 г. на фактура 467 от 01.06.2021 г. с получател Министерство на финансите и НАП е осъдена да заплати на Космос Енерджи ЕООД, сумата от 5 810 лв., представляваща разноски по делото. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалният закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че спорът е правен и се състои в отговор на въпроса : настъпило ли е данъчно събитие към 01.06.2021 г., което да е основание за начисляване на ДДС по анулираната с протокола от 27.02.2023 г. фактура 467/01.06.2021 г. Според касатора, съдът неправилно е възприел тезата на дружеството и не е съобразил, както мотивите на поредица от съдебни решения във връзка с подадена искова молба от Космос Енержи ЕООД срещу Държавата по повод на извършени СМР услуги (построяване на буферен склад) в Пристанище Бургас, така и представените от самото дружество документи, в частност Решение 342 от 28.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна, в което са изложени подробни мотиви във връзка с наличието на данъчно събитие към посочения момент. Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че договорът между Космос Енерджи ЕООД и Пристанище Бургас ЕАД не е обявен за нищожен от гражданския съд, а само е коментирана неговата тежест, предвид предмета на спора. Твърди, че присъденото в полза на Космос Енерджи ЕООД със съдебно решение на гражданския съд не представлява обезщетение, а по иск за неоснователно обогатяване държавата е осъдена да заплати насрещна престация срещу извършените в нейна полза услуги по изграждането на склада, равна на извършените разходи по това изграждане. За да се установи дали в случая става въпрос за искане за изплащане на обезщетение или за неоснователно обогатяване, следва да се подложат на анализ всички събития във връзка с възникналите облигационни отношения, включително и с третата страна - Държавата. Такъв анализ в съдебното решение липсва. Неправилно съдът е приел априори (без мотиви), че е налице на първо място нищожен договор; на второ място, че е налице липса на доставка по смисъла на ЗДДС, като мотиви защо това е така също липсват. Касаторът твърди, че липсват и мотиви за това каква е пряката връзка на полученото плащане и извършената услуга. Цитирането на решения на СЕС, респ. цитирането на тълкуването, направено в тях, не замества дължимите логични, законосъобразни и систематизирани мотиви, каквито следва да се налице в едно правилно и обосновано съдебно решение. С определение 321 от 28.05.2021 г. Върховният касационен съд е осъдил държавата, представлявана от Министъра на финансите, да заплати на Космос Енерджи ЕООД, на основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), сума в размер на 3 912 210.67 лв., представляваща по - малката сума между стойността на неоснователното обогатяване на Държавата и стойността на обедняването на ревизираното дружество. За всички тези разходи, извършени от Космос Енерджи ЕООД, дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, като е начислен данък само за част от извършената работа с издадените фактури от дружеството към Пристанище Бургас ЕАД. Доводите на касатора се подкрепяли и от решението по дело С-277/05 на Съда на ЕС, както и от мотивите на решение 37 от 03.01.2020 г. по адм. дело 7464/2019 г. на ВАС. Неправилно съдът приел и че в конкретния случай липсва риск от загуби за фиска. Съдът не е съобразил, че при изпълнение на проекта по изграждане на съоръжението Космос Енерджи ЕООД е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит за закупените услуги и материали, а впоследствие процесният актив не е използван от него за извършване на облагаеми доставки. Поради това е налице нарушение на неутралитета на ДДС, тъй като това е косвен, многофазен данък. Дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, който няма да бъде пренесен в стойността на извършваните от Космос енерджи ЕООД облагаеми доставки, предвид факта, че след изграждането на актива същият няма да се използва от него, тъй като активът е държавна собственост. Следователно е налице загуба за фиска, противно на приетото от съдебния състав. Излага съображения, че цитираната в първоинстанционното решение практика на СЕО и СЕС е неотносима към процесния спор. ДДС по процесната доставка се дължи от дружеството, независимо от обстоятелството дали ще му бъде заплатена данъчната основа и ДДС. Това не би довело до неоснователно обогатяване на държавата, тъй като внасянето в републиканския бюджет на дължимия ДДС неутрализира ползвания от жалбоподателя данъчен кредит във връзка с изграждането на съоръжението. Дори и да са налице основания за анулиране на процесната фактура, поради факта, че е издадена на грешен получател, то дружеството следва да държи изискуемите от закона документи, регламентирани в разпоредбата на чл. 116, ал.4 и 5 от ЗДДС, като за доставчика - Космос Енерджи ЕООД, възниква задължение да издаде нова фактура с начислен данък. Оспорва решението и в частта за разноските. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Ответникът Космос Енерджи ЕООД, чрез адв. Табанска, оспорва касационната жалба. Развива допълнителни съображения в писмени бележки от 10.11.2025г. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 5 760 лв., съобразно представен списък (л.48) и доказателства за платен адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като установи, че процесната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт, прецени жалбата като допустима, а по същество неоснователна поради следното: Предмет на оспорване по делото е РА в частта, в която на Космос Енерджи ЕООД, за д.п.м.02.2023 г. е отказано право на възстановяване на недължимо внесен ДДС в размер на 102 781.93 лв. съгласно протокол за анулиране 1 от 27.02.2023 г. на фактура 467/01.06.2021 г. с получател Министерство на финансите. По делото не е имало спор по фактите и те са установени, както следва: В изпълнение на Договор 475/02.11.2006 г. и допълнително споразумение и анекси към него (л.68-73 от делото на АС) Космос Енерджи ЕООД е извършило услуги по проучване, проектиране, строителство, оборудване и обзавеждане на буферен склад на Пристанище Бургас по възлагане на Пристанище Бургас ЕАД. Като насрещна престация Пристанище Бургас ЕАД се е задължило да предостави на Космос Енерджи ЕООД бъдещи пристанищни услуги обработка и съхранение на вносно-износни наливни товари; експедиция на товари и съпътстващи услуги, като е следвало да предостави на Космос Енерджи ЕООД за ползване и открита складова площ за срок от 5 години или до 31.08.2012 година. За извършените в изпълнение на договора услуги страните са подписвали приемо-предавателни протоколи, като за приетите услуги Космос Енерджи ЕООД е издало в периода 2007-2009г. на Пристанище Бургас ЕАД 12 броя фактури (л.78-89 от делото на АС) на обща стойност 3 398 344,10 лева без ДДС като съответно е начислило ДДС по тях. Фактурите са отразени в СД по ЗДДС на Космос Енерджи ЕООД и данъкът по тях е начислен. Съгласно Анекс от 31.08.2007г. (л.71-гръб л.72 от делото на АС) Пристанище Бургас ЕАД приема да изгради и въведе в експлоатация върху предоставената от Товародателя Космос Енерджи ЕООД складова площ буферен склад за наливни товари към корабно място 20А, като Товародателят приема да извършва разходи от свое име и за сметка на Пристанището целево за изграждане на предвидените в проекта СМР и монтиране на техническите съоръжения към буферен склад за наливни товари към корабно място 20А. През 2010г. с акт на Министерски съвет имотът, в който е построен буферният склад, ведно със склада, е предоставен на ДП Пристанищна инфраструктура за управление, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 05.11.2010г. между Пристанище Бургас ЕАД и ДП Пристанищна инфраструктура (л.214 л.220-гръб от делото на АС). Съставен е Акт за публична държавна собственост 5434/09.05.2011г., с който имотите са предоставени за управление на ДП Пристанищна инфраструктура. С Решение 93/14.02.2011г. на МС на Република България е открита процедура за предоставяне на концесия за услуга върху Пристанищен терминал Бургас-Изток-2, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение, като по отношение на буферния склад е посочено, че концесионният договор влиза в сила с прекратяване на договора за пристанищни услуги 475/02.11.2006г., но не по-късно от 01.09.2012 година. С приемо-предавателен протокол от 04.09.2012г. (л.213 л.214-гръб от делото на АС) Пристанище Бургас ЕАД предало на ДП Пристанищна инфраструктура буферния склад и съответно същият е заведен в активите на ДП Пристанищна инфраструктура. С искова молба вх. 33367/26.03.2012г. до Софийски градски съд (СГС) Космос Енерджи ЕООД предявило иск към държавата да му заплати обезщетение в размер на 3 912 550 лева, представляващи стойност на обогатяването й за сметка на обедняването на Космос Енерджи ЕООД, вследствие на извършени от последното подобрения в имот на държавата, а именно изградения буферен склад. С Решение 1253/11.02.2016г. по гр. д. 4697/2012г. по описа на Софийски градски съд, държавата е осъдена да заплати на Космос Енерджи ЕООД обезщетение в размер на 3 136 993,17 лева, а искът за горницата до 3 912 550 лева е отхвърлен. С Решение 640/11.03.2020г. по в. т. д. 1435/2019г. на Софийски апелативен съд (л.130-155 от делото на АС), недопуснато до касационно обжалване с Определение 321 от 28.05.2021г. по т. д. 2022/2020г. на Върховния касационен съд, е прието, че договорът за изграждане на буферен склад между Пристанище Бургас ЕАД и Космос Енерджи ЕООД е нищожен поради противоречие със закона. Със същото решение съдът уважава в пълен размер претенцията на Космос Енерджи ЕООД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Предвид влязлото в сила на 28.05.2021г. Решение 640/11.03.2020г. по в. т. д. 1435/2019г. на Софийски апелативен съд Космос Енерджи ЕООД издава фактура 467/01.06.2021г. (л.16 от адм. преписка и л.171 от делото) с получател Министерство на финансите, с данъчна основа в размер на 513 909,66 лева и ДДС в размер на 102 781,93 лева. Сумата на данъчната основа е изчислена като разлика между претендираната от дружеството сума в размер на 3 912 550 лева и сумата, за която в периода 2007-2009г. то е издало на Пристанище Бургас ЕООД 12 броя фактури на обща стойност 3 398 344,10 лева без ДДС. С писмо изх. 26-00-611/24.11.2022г. Министерство на финансите на Република България (л.172-175 от делото на АС), като получател по фактурата, отказва плащането на начисления ДДС във фактура 467/01.06.2021г., посочвайки че в нито един момент не е било и не е получател на услуга, извършена от Космос Енерджи ЕООД, поради което липсват фактически и правни основания за издаване на фактурата. След получения от Министерство на финансите отказ за заплащане на ДДС по така издадената фактура, извършен анализ и получена допълнителна правна консултация, Космос Енерджи ЕООД констатира, че по аргумент от чл.25, ал.2 и ал.7 вр. чл.113, ал.4 от ЗДДС, фактура 467/01.06.2021г. не е следвало да бъде съставяна и ДДС не е следвало да бъде начислявано, тъй като не е налице нито данъчно събитие, нито авансово плащане към дата 01.06.2021 година. Също така Министерство на финансите не е получател по доставка на стока или услуга. С оглед горното, на основание чл.116, ал.3 вр. ал.4 от ЗДДС е съставен Протокол 1/27.02.2023г. за анулиране на данъчен документ (л.14 от адм. преписка и л.176 от делото), който е отразен в СД по ЗДДС за м.02.2023г. в съответствие с чл.58 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). В съответствие с предвиденото в чл.116, ал.4, т.4 от ЗДДС изискване Космос Енерджи ЕООД изпратило с писмо изх. 866/27.02.2023г. (л.177-178 от делото) издадения протокол за анулиране 1/27.02.2023г. за подпис на Министерство на финансите. С писмо изх. 26-00-611/10.05.2023г. (л.182-183 от делото на АС) Министерство на финансите отказало да подпише протокола за анулиране, с аргумент, че не е страна по доставката на стока или услуга и че хипотезата не попада в приложното поле на чл.116 от ЗДДС и чл.58, ал.1 от ППЗДДС. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства от органите по приходите е прието, че коректно, на основание чл.25, ал.2 и ал.7 вр. чл.113, ал.4 от ЗДДС, от ревизираното лице е издадена фактура 467/01.06.2021г., като ДДС е следвало да бъде начислен с настъпило данъчно събитие към 01.06.2021 година. Посочено е, че размерът на данъчната основа, върху която следва да се начисли ДДС, става ясен едва през 2021 г., когато с влязло в сила решение на гражданския съд е установен размерът на обогатяването от страна на собственика на имота, поради което именно моментът на приключване на съдебния спор е моментът на настъпване на данъчното събитие и тогава възниква задължение за лицето да начисли дължимия ДДС. Заключено е, че след приключване на съдебните дела с окончателно определение от 28.05.2021г. Космос Енерджи ЕООД с основание издава фактура 467/01.06.2021г. с начислен ДДС в размер на 102 781,93 лева върху разликата между размера на присъдените му суми в резултат на признатото неоснователно обогатяване на държавата и стойността на текущо фактурираните на Пристанище Бургас ЕАД разходи за подобрения, явяващи се данъчна основа в размер на 513 909,66 лева. Фактурата е включена от дружеството в дневника за продажби за м.07.2021г. като данъкът е внесен на 12.08.2021 година. Приходните органи не приемат изложените от Космос Енерджи ЕООД доводи за издаване на протокол за анулиране 1/27.02.2023 година. Счетено е, че в случай на неправилно посочен получател в издадената фактура, след нейното анулиране следва да се издаде нова фактура с начислен данък и посочен правилен получател, като такива действия не са предприети от страна на Космос Енерджи ЕООД. Според органите по приходите в случая е налице реално изпълнена услуга по изграждане и оборудване на буферен склад на Пристанище Бургас, на която е установена стойността, като процесният обект е станал собственост на държавата, с което последната се е обогатила. Посочено е, че дори да се приеме, че фактура 467/01.06.2021г. е неправилно издадена, на основание чл.85 от ЗДДС и чл.203 от Директива 2006/112 данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактура и/или известие по чл.112 от ЗДДС. С оглед горното от органите на приходната администрация е счетено, че не са налице основания за прилагане на чл.116, ал.3 вр. ал.4 от ЗДДС и за съставяне на протокол за анулиране 1/27.02.2023г. с данъчна основа 513 909,66 лева и ДДС в размер на 102 781,93 лева, отразен в СД по ЗДДС и в дневника за продажби за д.п.м.02.2023 година. В хода на задължителния административен контрол горестоящият административен орган (Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП) възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа на тях изводи от органите по приходите и потвърдил издадения РА. Споделен е изводът на ревизиращите, че приключването на съдебния спор е моментът на данъчното събитие и възникването на задължение за начисляване на дължимия ДДС. Решаващият орган по чл.152, ал.2 от ДОПК приел, че сумата в размер на 513 909,74 лева, върху която е начислен ДДС в размер на 102 781,93 лева по анулираната с процесния протокол 1/27.02.2023г. фактура 467/01.06.2021г., няма обезщетителен характер. Посочил е, че дължимото от държавата е на основание чл.59 от ЗЗД, но същото по същество не представлява обезщетение, а дължимо възнаграждение във връзка с извършените от Космос Енерджи ЕООД разходи за изграждане на буферен склад на територията на Пристанище Бургас, собственост на държавата. Отделно е констатирано, че при издаването на протокола не са спазени изискванията на чл.116, ал.1, 4 и 5 от ЗДДС, тъй като в него липсва подпис на получател и след анулирането не е издадена нова фактура, поради което издаването му е незаконосъобразно. Заключено е, че за ревизираното дружество възниква задължение да начисли ДДС във връзка с осъществената от него доставка, поради което неправилно и незаконосъобразно е издаден процесният протокол за анулиране. Счетено е, че е налице ощетяване на бюджета, тъй като при изграждането на буферния склад Космос Енерджи ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по издадените му фактури за закупени стоки, материали и услуги, който ДДС следва да бъде начислен и внесен от дружеството, поради обстоятелството, че активът, във връзка с изграждането на който е ползван, няма да бъде използван от дружеството за реализиране на облагаеми доставки и че е собственост на държавата. С оглед изложеното е прието, че законосъобразно с обжалвания РА е отказано възстановяване на ДДС за д.п.м.2023г. в размер на 102 781,93 лева. При така установените факти, правният спор е бил относно наличието, респ. липсата на основание за издаване на протокол за анулиране 1 от 27.02.2023 г. , като за неговото решаване следва да се отговори на въпроса настъпило ли е данъчно събитие към 01.06.2021 г., което да е основание за начисляване на ДДС по анулираната с протокола фактура 467/01.06.2021 година. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че установените по делото факти са идентични с тези по главните производства, във връзка с които е отправено преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-454/98. След обсъждане на приложимите разпоредби е направен извод, че анулирането е допустимо само при липса на данъчно събитие, т.е. при липса на извършена доставка на стоки/услуги. Въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият състав е направил извод, че в случая е установена, както липсата на облагаема доставка по фактура 467 от 01.06.2021 г., така и надлежно предприети от ревизираното лице действия по нейното анулиране, на основание чл. 116, ал. 3, вр. ал. 4 ЗДДС. По делото е безспорно, че фактурата е издадена след влизане в сила на 28.05.2021 г. на решение 640 от 11.03.2020 г. по в. т. дело 1435/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважен искът на Космос Енерджи ЕООД срещу държавата за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД в размер на 3 912 550 лв. Данъчната основа по фактура 467 от 01.06.2021 г. представлява разликата между претендираната от дружеството сума в размер на 3 912 550 лв. и сумата, за която в периода 2007-2009 г. са издадени на Пристанище Бургас ЕООД 12 броя фактури на обща стойност 3 398 344.10 лв. без ДДС. Съдът е изложил мотиви, че с решението на гражданския съд договорът за изграждане на буферен склад между Пристанище Бургас ЕАД и Космос Енерджи ЕООД е приет за нищожен, поради което е направил извод, че не е било налице основание за издаване на фактура 467 от 01.06.2021 г. Според съда нищожният договор страда от най-тежките пороци и не поражда правните последици, които страните по него целят. Посочено е, че изпълнение на нищожен договор не е дължимо, а престираното по него се явява получено без правно основание. Направен е извод, че след като нищожната сделка не поражда правни последици, то същата не може да бъде годна правна основа за сключване на други договори и за издаване на документи. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е стигнал до извод, че органите по приходите неправилно са приели, че дължимото от държавата на Космос Енерджи ЕООД в размер на данъчната основа по фактура 467 от 01.06.2021 г. не представлява обезщетение, а дължимо възнаграждение във връзка с извършените от дружеството разходи за изграждане на буферен склад на територията на Пристанище Бургас, собственост на Държавата. За неоснователно е прието възражението на приходните органи, че присъденото обезщетение замества дължимото възнаграждение за положен труд и представлява възнаграждение по доставката, тъй като съдът е посочил, че след като договорът, въз основа на който е изграден буферният склад, е нищожен, държавата се е обогатила неоснователно и заплатеното от нея на дружеството е на основание влязлото в сила решение на гражданския съд, т.е. на основание чл. 59 ЗЗД, а не въз основа на сключения договор. За неприложима е приета практиката на ВАС, на която се е позовал административния орган в потвърждаващото РА решение, тъй като за разлика от разглеждания казус, в посоченото от директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП решение 37 от 03.01.2020 г. по адм. дело 7464/2019 г. на Върховен административен съд се касае не за недължимо престиране по нищожен договор, а за допълнително извършени СМР, представляващи водене на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, т.е. за изградено в повече над уговореното между страните по валидно сключен договор. Присъдената от гражданския съд сума представлява обезщетение за неоснователно обогатяване и не подлежи на облагане с ДДС по ЗДДС. Липсата на основания за начисляване на ДДС по неправилно издадената фактура 467 от 01.06.2021г. е поради липса на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. В процесния случай се установява, че ревизираното лице е извършило корекция, като е анулирало фактурата, при липсващ риск от загуби за фиска и при явна добросъвестност от негова страна. Съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 116, ал. 3 ЗДДС. Не е било спорно по делото, че протокол за анулиране 1 от 27.02.2023 г. е бил подписан от доставчика Космос Енерджи ЕООД, но не и от получателя Министерство на финансите, който в писмо изх. 26-00-611 от 10.05.2023 г. изрично е заявил отказа си да подпише протокола за анулиране. Константна и безпротиворечива е практиката на СЕС по тълкуване на Директива 2006/112 относно принципа на неутралност на ДДС във връзка с приспадане на този данък по получени облагаеми доставки на стоки и/или услуги, че същото е допустимо при изпълнение на изискванията по същество, дори данъчно задълженото лице да е пропуснало да изпълни някои формални изисквания. В този смисъл са решенията на СЕС по дело С-284/11 и дело С-332/15. Предвид липсата на данъчно събитие и на реално извършена доставка на СМР по фактура 467/01.06.2021г. и с оглед спазването на националния режим на корекция на погрешно посочен данък, предвиден в чл. 116 ЗДДС, отказът на приходните органи да признаят на Космос Енерджи ЕООД право на възстановяване на недължимо внесен ДДС в размер на 102 781.93 лв. съгласно протокол за анулиране 1 от 27.02.2023 г. на фактура 467 от 01.06.2021 г. с получател Министерство на финансите е приет от първоинстанционния съд за незаконосъобразен, поради което издаденият ревизионен акт е отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно, но по различни мотиви от тези на първоинстанционния съд. Настоящият състав напълно споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че към 01.06.2021 г. не е настъпило данъчно събитие, поради което фактура 467 от 01.06.2021 г. е издадена без основание. Съгласно чл.25, ал.2 ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. По делото не е спорно, че фактура 467 от 01.06.2021 г. е издадена за услуги по изграждането на буферен склад, извършени много преди 01.06.2021г. Услугите са извършени в изпълнение на цитирания по-горе договор 475/02.11.2006 г. и анекса към него от 31.08.2007г. между Пристанище Бургас ЕАД и ревизираното дружество. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, недействителността на договора от гледна точка на гражданското право, не заличава извършването на облагаеми доставки в изпълнение на уговореното по договора. Това е така, защото след изпълнението на услугите, за което се е задължило ревизираното лице, резултатът от това изпълнение е прехвърлен на друг стопански субект. Щом не е спорно, че услугата е извършена, е налице доставка на услуга по смисъла на чл.8 ЗДДС. И в задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС многократно е приемано, че ДДС в рамките на независима икономическа дейност на данъчно-задължено лице се дължи и по незаконни сделки, защото обратното би поставило закононарушителите в положение по-добро от това на тези, които спазват закона. Всичко това обаче не променя факта, че процесната услуга, фактурирана с фактура 467 от 01.06.2021 г., е извършена преди 01.09.2012г. т.е на датата на издаването й не е осъществено данъчно събитие, както в крайна сметка правилно е приел и административният съд. Не може да бъде споделен доводът на приходните органи, че датата на данъчното събитие е тази на фактурата, защото едва с влизане в сила на решението на гражданския съд, което окончателно определя обезщетение за неоснователното обогатяване на държавата за сметка на ревизираното лице става ясен размерът на данъчната основа на доставката. Първо, както се посочи, законовото определяне на датата на данъчното събитие сочи като негов момент този на извършване на услугата, а не момент на изясняване на размера на насрещната престация за нея. На второ място - държавата не е получател на услугата по изграждането на склада такъв е съконтрагентът на ревизираното лице по договора от 2006г. На следващо място, според фактическите установявания на първоинстанционния съд сумата, присъдена на ревизираното дружество за неоснователното обогатяване на държавата за негова сметка е 3 136 993,17 лева, като искът за горницата до 3 912 550 лева е отхвърлен. Пак според установяванията на административния съд Космос Енерджи ЕООД е издало в периода 2007-2009г. на Пристанище Бургас ЕАД 12 броя фактури (л.78-89 от делото на АС) на обща стойност 3 398 344,10 лева без ДДС като съответно е начислило ДДС по тях. Фактурите са отразени в СД по ЗДДС на Космос Енерджи ЕООД и данъкът по тях е начислен. Това значи, че няма как данъчната основа по фактура 467 от 01.06.2021 г. да представлява разлика между присъденото с решението на гражданския съд и данъчната основа по издадените вече фактури с получател Пристанище Бургас ЕАД (както поддържат приходните органи), защото присъденото е по-малко от общата сума на данъчните основи по фактурите с получател Пристанище Бургас ЕАД. Всичко изложено обосновава извода, че фактура 467 от 01.06.2021 г. е издадена без основание, в данъчния период на издаването й не е осъществено данъчно събитие още по-малко при посочената данъчна основа. След като безспорно получателят по тази фактура не е ползвал данъчен кредит, а в същото време ревизираното лице е начислило ДДС по издадените в периода 2007-2009 година 12бр. фактури, върху данъчна основа по-висока от присъденото с решението на гражданския съд, обоснован е и вторият решаващ извод на първоинстанционния съд че анулирането на фактурата не води до никаква загуба на данъчни приходи и не е нарушен принципа на данъчен неутралитет. По тези съображения първоинстанционното решение е правилно и следва да остане в сила. При този изход на процеса в полза на ревизираното лице следва да се присъдят разноски в размер на 5 760 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. От дружеството е представен списък на претендираните разноски и доказателства за платен адвокатски хонорар за касационна инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,