Решение № 6173 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2018 г.

Решение № 6173 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗОК-Бургас против Решение № 1147 от 8.06.2018 г. по адм. дело № 2986/2017 г. на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отменена т. 1. 2 и т. 2. 1 от Заповед № РД-25-1593/12.10.2017 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, с която на изпълнителя на болнична помощ МБАЛ "Д-р Маджуров" ООД е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева за установено нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 289, т. 15 от НРД за МД за 2017 г. и финансова неустойка в размер на 200 лева за установено нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 288, т. 6 б от НРД за МД за 2017 г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при касационни отменителни основания. Ответникът - МБАЛ "Д-р Маджуров" ООД, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Бургас в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че т. 1. 2 от заповедта за налагане на санкция е неправилно издадена. За да отмени т. 1. 2 от заповедта първоинстанционният съд се е мотивирал като е приел, че същата е издадена за нарушение на чл. 289, ал. 3, т. 15 от НРД за МД за 2017 г., според която в епикризата следва да се посочи "статус при изписването", а от данните по делото ставало ясно, че е нарушена т. 16 на чл. 289, ал. 3 от НРД за МД за 2017 г., а именно "изход от заболяването". Настоящата инстанция споделя крайния извод на Административен съд Бургас относно неправилността на т. 1. 2 от заповедта, но при други мотиви. Видно от приложената по делото епикриза на ЗОЛ М. Михайлов /л. 57 в същата фигурира отбелязване както за "статус при изписването", така и за "изход от заболяването". В изпълнение на чл. 289, ал. 3, т. 15 от НРД за МД за 2017 г. в епикризата е изписано "с подобрение", а в изпълнение на чл. 289, ал. 3, т. 16 от НРД за МД за 2017 г. е посочено "изписва се в добро общо състояние, с овладян фебрилно-интоксикационен, катарален и псевдокруп синдром, нормален КГА". Следователно не е налице нарушение на посочените от административния орган норми, поради което правилно т. 1. 2 от заповед № РД-25-1593/12.10.2017 г. е отменена. Правилно е решението на първоинстанционния съд и относно отмяната на т. 2. 1. от заповед № РД-25-1593/12.10.2017 г. За да постанови този резултат Административен съд Бургас е приел изцяло в съответствие с назначената и изслушана по делото експертиза, че са налице индикации за хоспитализация на ЗОЛ Гюлсум Мехмед по КП № 48 "Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст". Опроверган е изводът на административния орган, че е налице нарушение на чл. 288, т. 6 б от НРД за МД за 2017 г., според който диагностично-лечебен алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение, както и фармако-терапевтичните ръководства (съгласно чл. 259, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ), за тези които са приети. Според Директорът на РЗОК Бургас лечебното заведение е допуснало нарушение на този текст изразяващо се в хоспитализация на ЗОЛ в нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 48. Първоинстанционният съд в съответствие с доказателствата по делото и експертизата на вещото лице е установил, че са били налице индикации за хоспитализация по посочената клинична пътека. Настоящият съд напълно възприема изводите на административния съд и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се присъединява към тях. Изложените съображения са мотивирали крайния извод на административния съд за отмяна на т. 1. 2. и т. 2. 1 от оспорената заповед № РД-25-1593/12.10.2017 г. на директора на РЗОК – Бургас. Ето защо отменяйки заповедта в тази и част първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон и при липса на нарушение на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено, Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че при постановяване на решението на Административен съд – Бургас, не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт в обжалвана част е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснована от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. Съдебни разноски в полза на ответника пред настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са извършени или поискани. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, шесто отделение,