Решение № 2337 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7843/2014 г.

Решение № 2337 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7843/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Светлана Любомирова Каролева от гр. Кюстендил, против Решение № 80/22.05.2014 г., постановено по а. д. № 53/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил (АСКн). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСКн е отхвърлил като неоснователна жалбата на Каролева против Заповед № ЧР-01-05/24.02.2014 г. на областния управител на Област Кюстендил с която, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и подадена Декларация № 94-Н-5/24.02.2014 г. (погрешно посочено в заповедта като такава с рег. инд. 93-Н-5/24.02.2014 г.) по чл. 27 от с. з. от Невяна Йонова - главен секретар на Областна администрация Кюстендил (ОАКн), е прекратено служебното правоотношение на Каролева за длъжността "младши инспектор" с ранг IV младши, Дирекция "АКРРДС" в ОАКн. Недоволна от решението, Каролева го обжалва. Счита същото за неправилно поради необосноваността му, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му. Ответната страна - областният управител на Област Кюстендил, чрез представения по делото писмен "Отговор" от процесуалния му представител и изразено становище при разглеждането на делото на последния, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСКн. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда. Безспорно по делото е, че Каролева е изпълнявала длъжността, посочена в обжалваната от нея заповед на областния управител на ОАКн, преди уволнението й със Заповед № РД-09-65/13.11.2012 г. на същия. Тази заповед е била издадена на същите фактически и правни основания като обжалваната в настоящото производство по а. д. № 53/2014 г. по описа на АСКн. Тя е била отменена с Решение № 44/12.03.2013 г., постановено по а. д. № 332/2012 г. по описа на АСКн. Решението е било обжалвано от областния управител и е влязло в сила на 12.02.2014 г., когато е постановено Решение № 2025/12.02.2014 г. по а. д. № 5059/2013 г. по описа на ВАС, с което то е оставено в сила. На 24.02.2014 г. Каролева е подала Заявление вх. № 94-С-7 (л. 33) до областния управител, че същия ден тя се явява на работа за изпълнение на заеманата от нея длъжност преди уволнението й. На същата дата (24.02.2014 г.), главният секретар на ОАКн - Невяна Йонова, е подала Декларация рег. инд. 94-Н-5 (л. 31) по чл. 27 във вр. с чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, видно от която е налице йерархическа връзка на ръководство и контрол между нея и Каролева. Двете са роднини по съребрена линия от IV степен, който факт е безспорен между страните. На основание декларацията на главния секретар, областният управител е прекратил служебното правоотношение на Каролева с обжалваната в настоящото производство негова Заповед № ЧР-01-05/24.02.2014 г. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява основателна. Решението на АСКн е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от АСКн при постановяването му, довели от своя страна и до нарушение на материалния закон. Съставът на АСКн не е изпълнил в пълнота задължението си за извършване на служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 и чл. 35 АПК. Оспорената заповед на областния управител е издадена без последния да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Видно от чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл разпореждащ, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1, служебното правоотношение се прекратява, се стига до извод, че законът въвежда презумпция, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която впоследствие е отменена, не прекъсва това правоотношение. То продължава да съществува във вида, в който е било преди издаването на заповедта, поради което за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да се яви да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на уволнението. Изводът се подкрепя и от нормите на чл. 122, ал. 1 и чл. 118, т. 1 от същия закон. В конкретния казус Каролева е подала Заявление вх. № 94-С-7/24.02.2014 г., с което е обявила, че същия ден се явява за да изпълнява заеманата от нея длъжност преди незаконното й уволнение. Т. е. с явяването й в ОАКн, тя е възстановила и е продължила да е държавен служител в същата администрация. Нейното правоотношение не е било прекъснато за времето през което не е изпълнявала длъжността си, поради наличието на предходна, отменена от съда незаконосъобразна заповед на областния управител (№ РД-09-65/13.11.2012 г.). Видно от приложената по делото Заповед № 19/31.03.2004 г. (л. 247), Каролева е назначена за първи път като държавен служител на 01.04.2004 г. В същото време, по делото липсват данни кога е възникнало за първи път служебното правоотношение на Невяна Йонова и за каква длъжност. Липсват такива и за началната дата на назначаването на същата на длъжността "главен секретар" на ОАКн (ако тя е различна от първоначалното и назначение). Посочените липсващи доказателства са от съществено значение за правилното разрешаване на спора и даване на обоснован отговор на въпроса налице ли е несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл за Каролева, даваща основание на областния управител да прекрати служебното й правоотношение. Родствената връзка между Йонова и жалбоподателката е безспорна между страните. При нейното наличие, ако първата е била назначена на длъжност "главен секретар" преди назначаването на Каролева като държавен служител в ОАКн следва, че касаторката е била назначена в нарушение забраната на чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл (в редакцията му, действала към 1.04.2004 г.). В този случай упражняването на правата по чл. 103, ал. 1, т. 4, пр. 2 ЗДСл от областния управител с издаването на оспорената негова Заповед № ЧР-01-05/24.02.2014 г. е станало изцяло законосъобразно. Ако обаче назначаването на Йонова като "главен секретар" е станало по време, когато Каролева е била вече държавен служител, то очевидно е било в нарушение на същата забрана и съответно - в нарушение на закона. Принципите на справедливостта не позволяват едно незаконно назначение, да бъде използвано като фактическо основание и същото да може да доведе до прекратяването на законосъобразно възникналото служебно правоотношение на друг служител. Не водят до други изводи и тълкуването на правата на областния управител в качеството му на орган по назначаването, уредени в чл. 103, ал. 1, т. 4, пр. 2 ЗДСл. Последната норма следва да намери приложение само в случаите, когато влизането на закона в сила е заварило двама служители, свързани с описаните роднински връзки и в йерархическа такава на ръководство и контрол и назначени в един и същи момент; когато двамата служители са назначени в един и същ момент при действието на ЗДСл и когато роднинската връзка е възникнала по време, когато между тях вече е съществувала йерархическата такава на ръководство и контрол. При наличието на уредената в чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл презумпция за непрекъснатост на служебното правоотношение в посочените по-горе случаи, ирелевантно за правилното прилагане на закона е обстоятелството, дали към момента на назначаването на Йонова за "главен секретар", Каролева в действителност е изпълнявала задълженията си в ОАКн като държавен служител, или е била уволнена със заповед, впоследствие отменена като незаконосъобразна. По изложените съображения, обжалваното решение на АСКн се явява неправилно като постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело от своя страна и до постановяването му при нарушение на материалния закон. Като такова, то следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АСКн, при което разглеждане се съберат доказателства за установяване на посочените по-горе факти, за установяването на които събраните по делото писмени доказателства не са достатъчни. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение