Решение № 7439 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП– Варна), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. Георгиева против решение № 3753 от 26.03.2026 г. на Административен съд – Варна (АС-Варна), постановено по адм. дело № 3141/2025 г., с което по жалба на Й. А. В. е обявена нищожността на Акт за установяване на задължение (АУЗ) по декларация № ПО-03000325111058-91-001/21.10.2025 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 245 от 02.12.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна, с който за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. са установени публични задължения на Й. А. В. в общ размер 6 184,34 евро /12 095,51 лева/, както следва: данък върху дохода по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 4 226,34 евро /8 266 лева/; лихви за просрочие, вр. данък върху дохода по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 250,72 евро /490,36 лева/; вноски за здравно осигуряване по ЗЗО в размер на 1 611,67 евро /3 152,16 лева/; лихви за просрочие, вр. ЗЗО в размер на 95,61 евро /186,99 лева/ и е оставено без уважение искането на Й. А. В. за сезиране на Конституционния съд на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 1, т. 54 ЗДДФЛ в частта й „…., вписан в регистъра на корабите на държава-членка на Европейския съюз“. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че са налице предпоставките за провеждане на производство по реда за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗ, с който се определят задължения за данък и осигурителни вноски, поради което не е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила имащо за последица липсата на материална компетентност за органа, издал акта и неспазване на изискуемата форма. Релевира доводи, че не се установяват нови задължения, а само се коригира размерът на данъчното задължение. Сочи, че административният орган е упражнил правомощията си в рамките на неговата компетентност. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания АУЗ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответната страна - Й. А. В., чрез адв. Генова оспорва касационната жалба в писмено становище и поддържа правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АУЗ № № ПО-03000325111058-91-001/21.10.2025 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 245 от 02.12.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна, с който за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. са установени публични задължения на Й. А. В. в общ размер 6 184,34 евро /12 095,51 лева/, както следва: данък върху дохода по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 4 226,34 евро /8 266 лева/; лихви за просрочие, вр. данък върху дохода по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 250,72 евро /490,36 лева/; вноски за здравно осигуряване по ЗЗО в размер на 1 611,67 евро /3 152,16 лева/; лихви за просрочие, вр. ЗЗО в размер на 95,61 евро /186,99 лева/. С декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, с вх. № 0300И1668717/27.03.2025 г. В., в качеството си на задължено лице декларира придобит облагаем доход от трудови правоотношения за периода 01.01.2024 – 31.12.2024 г. в размер на 82 663,70 лева. В част IV – Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна декларация е декларирал общ размер на данъчните облекчения в размер на 82 663,70 лева, съгласно част I от Приложение № 9 за прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане – облагаеми доходи по ЗДДФЛ от източници в чужбина, за които в съответната СИДДО е предвиден методът – „Освобождаване с прогресия“. Не е посочен размер на платен данък в чужбина. Към декларацията е приложена служебна бележка изх. № 50/27.03.2025 г. от „Старгейт Меритайм“ ЕООД, съгласно която Й. А. В. изпълнява длъжността „втори механик“ на кораб, тип автомобиловоз под чужд флаг. За периода от януари 2024 г. до декември 2024 г. е бил в трудови правоотношения с корабособственика К. К. К. (К-ЛАЙН) (K. K. K./K-line/). Дружеството „Старгейт Меритайм“ ЕООД е осъществило посреднически функции по Договор за посредничество от 01.01.2012 г. Договорът с оператора на корабособственика е регистриран в Агенция по заетостта. Посочено е, че оспорващият е получил доходи в размер на 42 265,28 евро, изплатени по банков път. Предвид подадената ГДД и извършената от орган по приходите в ТД на НАП Варна проверка е констатирано, че във връзка с получения и деклариран от местното лице облагаем доход от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ за 2024 г. и следващо се приложение на СИДДО между Република България и Япония, изменена с ратифицираната от договарящите страни Многостранна конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, е приложим методът „данъчен кредит“. В проведеното производство по чл. 106, ал. 1 от ДОПК надлежно е приложена процедурата по чл. 103 от ДОПК чрез връчване на съобщение до задълженото лице за отстраняване на несъответствията в данните, декларирани в подадената декларация, а именно прилагане на метод по СИДДО ,данъчен кредит“ и евентуално представяне на доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В указания 14-дневен срок, от задълженото лице не са отстранени констатираните несъответствия и не са представени доказателства за размера на внесени в чужбина данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В законоустановения по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ не е подадена нова декларация за промяна в декларираните данни и обстоятелства. Производство е приключило с издаване на процесния АУЗ. Първостепенният съд е приел, че с АУЗ не е извършена корекция на грешка при попълването на декларацията, с която задълженото лице само е изчислило дължимия данък, а са определени задължения по ЗДДФЛ и ЗЗО, което следвало да бъде установено с ревизионен акт, постановен в ревизионно производство. Съдът се позовал на разпоредбите на чл. 103, чл. 106 и чл. 108, ал. 1 ДОПК. Първоинстанционният съд се мотивирал, че в производство по чл. 106, ал. 1 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и вноски за здравно осигуряване извън отстраняването на несъответствията, които се визират в тази норма, поради което е прогласил издадения АУЗ за нищожен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 106 ДОПК предвижда възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация по чл. 105 ДОПК - декларация, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК корекциите се извършват, когато се установят обстоятелства, които засягат основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК. В този случай се издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията и се съобщава на лицето. От друга страна, нормата на чл. 103, ал. 1 ДОПК гласи, че подателят на декларацията се поканва в 14-дневен срок от получаване на съобщението да коригира декларацията си, като една от хипотезите е при установяване на несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица и администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация, извън случаите на чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК. Следователно, законът изрично е ограничил данните, въз основа на които в производството по извършване на служебни корекции в подадените декларации органите по приходите могат да установяват несъответствия в декларацията. Това са данните, получени от трети лица и администрации, които са декларирани или подадени, въз основа на предвидено в закона задължение за подаване на декларации и информация. Целта на производството по чл. 106, вр. чл. 103 ДОПК е отстраняване на грешки, непълноти и несъответствия по отношение на основата и размера на задълженията, но не и установяване на предвидени в закона предпоставки за тези задължения. В случая извършената с акта корекция по реда на чл. 106 ДОПК по своето същество представлява установяване на задължения по ЗДДФЛ и по ЗЗО. Органите по приходите са направили констатации, касаещи използвания метод за избягване на двойното данъчно облагане, като са извършили корекция от метода „освобождаване с прогресия", деклариран от оспорващия на метода „данъчен кредит“, различен от декларирания от оспорващия. Установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчните задължения на едно лице, може да стане единствено и само в рамките на образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 108 ДОПК. Производството по чл. 106, ал. 1 ДОПК не може да бъде използвано за материалноправна преценка по спорни факти извън самата декларация. Когато органът по приходите излиза извън рамките на явните несъответствия и пристъпва към материална преценка за приложимост и тълкуване на международни договори (в случая, методологията за избягване на двойното данъчно облагане по СИДДО с Япония и Многостранната конвенция), вече се засяга основата на данъчното облагане и материалното право на данъчния субект. Налагането на метод „данъчен кредит" вместо „освобождаване с прогресия", както и корекции, произтичащи от спорни въпроси по международноправни договори, имат пряк ефект върху размера и самото съществуване на данъчното задължение, което винаги е от компетентността на ревизионното производство, при спазване на гаранциите за участие и защита на субекта по чл. 112-119 ДОПК. Неоснователен е касационният довод, че данъчният орган действа в рамките на корективните си правомощия, като единствено отстранява неправилно декларирано данъчно облекчение, а не разрешава спор между страните. При служебна корекция по чл. 106 ДОПК органът следва да се ограничи до елиминиране на неточности, а не да извършва преценка по съществото на правото на данъчно облекчение, особено когато има възражения срещу приложимостта на международен договор, датата на влизане в сила на конвенция и др. Настоящата касационна инстанция споделя извода на АС-Варна, че прилагането на процедура по чл. 106 ДОПК в случая представлява особено съществено процесуално нарушение, приравнимо на липса на материална компетентност, тъй като при въведен фактически и правен спор между страните относно основата на данъчното задължение и приложимостта на международен договор, административният орган е длъжен да приложи производството по чл. 108 ДОПК, вместо да се ограничава до служебна корекция. Константна е практиката на Върховния административен съд, че липсата на заповед за възлагане на ревизия, на определен ревизиращ екип и ръководител и на всички процесуални гаранции по чл. 112-119 ДОПК и провеждане на ревизионно производство обуславя и липсата на материална компетентност у издателя на крайния акт, което води до нищожност на последния. По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касация се следва адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 евро, което съответства на обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение