Решение № 15502 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12252/2012 г.

Решение № 15502 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12252/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Боряна Стефанова Йосифова от с. Злати Войвода, чрез пълномощника й адв. Д. Янчев, за отмяна по чл. 239, "т. 1 във връзка с т. 5" от АПК на влязло в сила Решение № 11092 от 30.08.2012 г., постановено от Върховния административен съд, I отд. по адм. дело № 15636/2011 г., с което е отменено Решение № 1575 от 17.10.2011 г., постановено по адм. дело № 950/2011 г. от Административен съд Пловдив. Като нови доказателства към искането са представени 11 бр. заверени превода на решения на Съда на Европейските общности. Моли влязлото в сила решение на ВАС да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Ответната страна - Директорът на "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Й. Бъчварова, излага писмено съображения за неоснователност на молбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Молбата е депозирана срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен, и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С Решение № 11092 от 30.08.2012 г., тричленният състав на Върховният административен съд е отменено Решение № 1575 от 17.10.2011 г., постановено по адм. дело № 950/2011 г. от Административен съд Пловдив и е постановен съдебен акт по съществото на спора като е отхвърлена жалбата на Боряна Стефанова Йосифова срещу Ревизионен акт № 161002595 от 05.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 230 от 11.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив относно определено задължение на лицето за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 468 661. 83 лева и лихва за забава в размер на 342 597. 56 лева. Основание на молбата за отмяна на така постановения съдебен акт са "открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които не са могли да бъдат известни" на молителката "при решаване на спора в двете съдебни инстанции, но е следвало да бъдат известни на нейните процесуални представители." (л. 4 от наст. дело). "Новооткритите обстоятелства" се изразяват в това, че "със съдебното решение, чиято отмяна се иска, се нарушават основни принципи на правото на ЕС, а именно принципът за защита на оправдано правно очакване и принципът на правната сигурност, посочени в изброените, и приложени, от молителката съдебни актове. Спорното и противоречиво приложение на правна уредба г-жа Йосифова отнася също към нарушаване на принципът за защита на оправдано правно очакване и принципът на правната сигурност. Въз основа на това се претендира и отмяната. Нито в първоначалната молба, нито в открито с. з. са мотивирани съображения за наличието на основанията на чл. 239, т. 5 от АПК, поради което съдът не дължи произнасяне по този текст. Доводите на молителката са неоснователни. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извън инстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Боряна Йосифова сочи като отменително основание чл. 239, т. 1 от АПК, т. е. твърди, че са налице открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, но е "следвало да бъдат известни на нейните процесуални представители". Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК действително визира непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Този текст брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото и да не са били известни на страната, или ако са й били известни - да не е могла да се снабди с тях до приключване на устните състезания. Не е достатъчно страната да твърди, че са налице нови обстоятелства или нови доказателства. Тези си твърдения тя трябва да подкрепи с доказателства. Съдебните решения обаче, постановени по идентични казуси, но между други страни, не представляват "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото те доказват само факта, че конкретен правен спор е бил решен по определен начин. Като нови писмени доказателства в случая се сочат именно решения на Съда на Европейските общности, които, пред вид казаното по-горе, не съставляват нито нови, нито новосъздадени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, доколкото същите са съществували и са могли да бъдат представени от защитата в хода на съдебното производство пред двете инстанции. Законодателят, от друга страна, не е въвел като основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт нарушението на принципи на правото, вкл. принципът за защита на оправдано правно очакване и принципът на правната сигурност. Именно в защита на правната сигурност обаче отмяната на влязъл в сила съдебен акт е приета като извънреден, извън инстанционен способ на защита. Пред вид изложеното настоящият състав намира, че в конкретния случай не са налице и материално-правните предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК. При този изход на правния спор и при отсъствието на списък на понесените от ответника по молбата разноски, изискуем от страните съгласно чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, претенцията за присъждането им е неоснователна и не следва да се уважава. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав,