Решение № 345 от 20.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1797/2011 г.

Решение № 345 от 20.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1797/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С решение № 459/25.11.10 г., постановено от ОС - Плевен по В. Н. Ч. Д. 1246/10 г., е отменено протоколно определение № 665/15.04.10 г., постановено от РС - Плевен по Н. Ч. Д. 1209/10 г., в частта по приложение на чл. 24 НК по отношение на осъдения Г. Т. Г. и е потвърден съдебният акт в останалата част по съществото на осъществената кумулация. В съответния предвиден по закон шестмесечен срок /12.05.11 г./ е постъпило искане за възобновяване на цитираното производство от страна на осъдения, с изразено несъгласие относно групиране на наказанията по постановените присъди. В съдебно заседание пред ВКС Г. и назначеният му пред тази инстанция служебен защитник поддържат искането. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Макар и да не е сезиран с възражение за процесуално нарушение от категорията на съществените такива по смисъла на чл. 348, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 НПК, този съд е задължен да вземе отношение по съществен порок на атакувания съдебен акт. Видно от протокола от съдебно заседание на 24.11.10 г., както и от решението на въззивния съд от 25.11.10 г., ОС-Плевен е заседавал в състав: съдиите Н. Г., К. Л. и Цезарина Й.. Последната е участвала и в съдебния състав по В. Н. Ч. Д. 501/10 г. по описа на ОС-Плевен, постановил решение 226/10.06.10 г., което е отменено по реда на възобновяването по решение № 456/28.10.10 г. по К. Н. Д. 451/10 г. по описа на ВКС, 2 н. о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Той не може да включва в себе си лице, разглеждало производството в противоречие на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. А НПК. Казаното се определя като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Макар и да липсва оплакване на страните в тази посока, недопущение като обсъжданото се следи служебно от върховната съдебна инстанция по наказателни дела и винаги е повод за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. А това е така, тъй като на всяко най-ограничено лице, което е обект на наказателно произнасяне, се дължи такова от законен съдебен състав. В този смисъл е безпредметно да се взима отношение по конкретните оплаквания, визирани в искането на Г., свързани със съществото на производството. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение