Решение № 5865 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2011 г.

Решение № 5865 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Медицински център Младост Варна-М" ООД, гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Николай Наков от същия град, срещу решение № 2061 от 18.10.2010 г. по адм. дело № 2192/2010 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение - касационен жалбоподател срещу писмена покана, изх. № 29-04-1856 от 17.06.2010 г., с която директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна е започнал производство за събиране на сумата 1116,50 лв., заплатена от РЗОК в повече от определените за четвъртото тримесечие на 2009 г. финансови средства за медико-диагностични дейности (МДД) и специализирани медицински дейности (СМД) в резултат на неправомерно допуснато от "Медицински център Младост Варна-М" ООД превишаване на определените му за това тримесечие регулативни стандарти. За да постанови този резултат, Варненският административен съд е приел, че писмената покана е индивидуален административен акт, издаден от компетентен по време, по място, по материя и по степен административен орган в предписаната от закона писмена форма, при спазване на установените административно-производствени правила за нейното издаване и в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Този извод е правилен. Основният аргумент в касационната жалба е, че "с окончателно решение № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. дело № 10382/2008 г. ВАС петчленен състав е обявил за нищожни регулативните стандарти, налагани от НЗОК на изпълнителите по съответните договори и само на това основание би следвало АС - Варна да отмени обжалваната писмена покана". Този аргумент е неоснователен. С посоченото решение Върховният административен съд е обявил нищожност на редица правила от решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, но сред тях не са т. 171 и т. 172, според които директорът на НЗОК утвърждава регионални регулативни стандарти (РС) за разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК, а РЗОК определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Следователно не е основателен аргументът, че "ВАС, петчленен състав, е обявил за нищожни регулативните стандарти, налагани от НЗОК на изпълнителите по съответните договори". Нещо повече, писмената покана е издадена за събиране суми, представляващи превишение на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. и има своето основание в клаузата по чл. 43, ал. 3 от договор № 03-0725 от 25.03.2009 г. на "Медицински център Младост Варна-М" ООД и НЗОК за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център, в който е посочено, че се сключва в съответствие с решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на Управителния съвет на НЗОК, а то не е нищожно. Според посочената клауза - чл. 43, ал. 3 от договор № 03-0725 - изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Споделят се напълно изложените от Варненския административен съд мотиви към оспореното решение. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, съобразено е с константната съдебна практика и преди всичко със задължителното за всички решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,