Решение № 12843 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2019 г.

Решение № 12843 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила ИСКОВА МОЛБА - Жалба от Д. Илиев, [населено място], [адрес], в която моли адм. дело № 12664/2017 г. на ВАС да бъде отменено на основание чл. 239, т. 4 от АПК, защото между същите страни за същото искане на същото основание - установяване на границите на същия имот е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна иска, и това решение е по адм. дело № 60/2001 г. на Районен съд - Кюстендил, с което дело са доказани границите на имота, които представляват трайни топографски елементи. Моли да бъде извършена съдебна експертиза с конкретно формулирани три въпроса. В допълнително представено "Искане за отмяна" от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник, се твърди, че в атакуваното решение са допуснати множество и съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон, които да довели до явната му незаконосъобразност, поради което моли съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - Регионална дирекция по горите Кюстендил, гр. Кюстендил, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва молбата за отмяна, счита я за неоснователна и моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на ВАС, трето отделение. Допълнително са постъпили Писмени бележки. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Настоящият петчленен състав намира, че постъпилата от Д. Илиев ИСКОВА МОЛБА - Жалба, която по своя правен характер е ИСКАНЕ (МОЛБА) за отмяна, е депозирано в законоустановения в чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК тримесечен срок, от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебния акт, на който иска отмяна е неблагоприятен, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Институтът на "отмяната" в съдебно-административното производство е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е регламентирана в Глава четиринадесета от АПК. Раздел І (чл. 237 - 244) е наименован "Отмяна по искане на страна по делото", а Раздел ІІ (чл. 245 - 248) касае "Отмяна по искане на трето лице". Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246, ал. 1 АПК - от трети лица, за които решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не са били страни по делото. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следва да се отбележи още само за яснота, че непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. В тази връзка се явява недопустимо искането на молителя Д. Илиев да бъде извършена съдебна експертиза с формулираните три въпроса. В конкретния случай заявеното основание за отмяна е това по чл. 239, точка 4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Следва да се посочи за яснота, че според чл. 244, ал. 2, изр. последно АПК, "В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение". Законодателят е преценил, че следва да се отменят по реда на извънредния способ не недопустимите, а неправилните решения. Затова в производството по чл. 237 и сл. от АПК, съдът не е обвързан от искането на страната за отмяна и може да отмени другото решение, на което не е искана отмяна, като няма законна пречка при наличието на две противоречиви решения, да се отменят и двете решения, ако са неправилни, а неправилността, както вече се каза е в три форми - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Последното е в синхрон с мотивите и диспозитива на т. 13 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), което разрешава принципни въпроси и не е изгубило сила, макар да е прието по отменения ГПК. Отделно от това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, точка 4 от АПК трябва да има пълен идентитет на страните, искането и основанието. След така изложените принципни положения, за конкретния случай настоящият петчленен състав на ВАС констатира следното: С решение № 142 от 20.09.2017 г. по адм. дело № 89/2017 г., в производство по чл. 203 и сл. от АПК, Кюстендилски административен съд ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д. Илиев от [населено място], [адрес] ИСК срещу Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, бул. "България" № 33, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева. С решение № 6321 от 24.04.2019 г. по адм. дело № 12664/2017 г., в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, тричленен състав на ВАС - Трето отделение ОСТАВЯ В СИЛА горното решение № 142/20.09.2017 г. по адм. дело № 89/2017 г. на Административен съд Кюстендил. Решението на тричленния състав на ВАС съдържа и други диспозитиви, но те не са относими за настоящия спор. Молителят Д. Илиев претендира отмяна на решение № 6321 от 24.04.2019 г. по адм. дело № 12664/2017 г. поради противоречие с решение от 17.10.2001 г. на Кюстендилски районен съд, постановено по адм. дело № 60/2001 година. Въпросът с оставената без разглеждане частна жалба на Д. Илиев и прекратяване на производството по делото в тази част не подлежи на обсъждане в това производство, което е приключило, след като не е била подадена частна жалба. За да се прецени дали е налице идентичност на страните, искането и основанието, тоест да се установи дали са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, винаги се изисква противопоставимото дело. В отговор на такова искане, от Районен съд - Кюстендил е постъпило писмо, в което уведомяват Върховния административен съд, че адм. дело № 60/2001 г. по описа на съда е архивирано под № 2242/2003 г. и е унищожено поради изтекъл срок на съхранение. При това положение е безспорно, че данните от двете дела не могат да бъдат сравнявани. Към молбата за отмяна е приложено ксероксно копие на решение от 17.10.2001 г. на Кюстендилски районен съд, гражданска колегия, постановено по адм. дело № 60/2001 година. Независимо, че това копие не е заверено "вярно с оригинала", за да се цени като документ, от съдържанието му се установява, че по жалба на Д. Илиев по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, Кюстендилският районен съд ИЗМЕНЯВА решение № НГ - 15 от 19.07.2000 г. на Поземлена комисия с. Трекляно в частта, с която е възстановено в нови реални граници правото на собственост върху гора, подробно описана в точка 6 от решението, като вместо него постановява: ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на Д. Илиев от [населено място], [област], при условията на чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ върху следния недвижим имот, намиращ се в землището на с. Средорек: иглолистна гора в местността "Големи брег" с площ 3. 5 дка при граници (подробно описани от четирите посоки на света). Повече от очевидно е, че производствата по двете дела се различават и по страни, и по искане, и по основание, тоест не е налице пълен идентитет на предмета на спора. По-конкретно: Производството по адм. дело № 89/2017 г. по описа на Кюстендилски административен съд е по реда на чл. 203 и сл. от АПК и касае искане за обезщетение по ЗОДОВ (Закон за отговорността на държавата и общините за вреди). Решението по това дело е оставено в сила с решение № 6321 от 24.04.2019 г. по адм. дело № 12664/2017 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Страни по тези дела са Д. Илиев - ищец, респ. касационен жалбоподател и ответник - Регионална дирекция по горите Кюстендил, гр. Кюстендил. Производството по адм. дело № 60/2001 г. по описа на Кюстендилски районен съд е по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ (Закон за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд) и касае искане за възстановяване на правото на собственост върху имот - гора в съществуващи стари реални граници, вместо в нови реални граници, както е било първоначално решението на колективния административен орган по поземлената собственост. Страни по това дело са Д. Илиев - жалбоподател и ответник - Поземлена комисия с. Трекляно. С оглед изложеното, в конкретния случай не са налице предпоставките за претендираната отмяна по чл. 239, т. 4 АПК на влязло в сила съдебно решение и искането ще трябва да бъде отхвърлено. За пълнота следва да се има предвид и приетото Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което "разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи". Това тълкувателно решение съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, Първа колегия - ІХ състав,