Решение № 14568 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6687/2020 г.

Решение № 14568 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6687/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на В. Николова, чрез адв. Шиклева срещу решение № 288 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3478 по описа на Административен съд София град за 2019 г. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12/06/1.0.2026/2/01/04/01 от 22.01.2019 г. издаден от Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Монтана и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв. Касаторът поддържа, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и е необосновано. От събраните по делото доказателства не се установява спазването от страна на административния орган на всички материално правни и процесуални изисквания за издаване на процесния административен акт. Първоинстанционният съд едностранно и превратно е оценил събраните доказателства, с оглед на което е постановил неправилно решение. Не е съобразен фактът, че касаторът е предприел действия за регистрация на закупената от него употребявана селскостопанска техника в Контрол и техническа инспекция гр. София, но органите са отказали регистрация след извършения оглед тъй като липсва идентификационни номера на основание чл. 3 от Наредба 02/03.02.2016 г. Не е обсъдено и обстоятелството, че липсва издадена заповед на министъра на земеделието и харните или на оправомощено от него длъжностно лице по реда на чл. 3, ал. 1 и 4 от Наредба № 2/03.02.2016 г. Не е обсъдено и твърдението ни поддържано в жалбата пред АССГ, че АУПДВ е издаден в нарушение на процесуалните правила, тъй като цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника е неприложима в настоящия случай. Закупената техника е втора употреба и не подлежи на първоначална регистрация, каквото е изискването на чл. 11 от ЗРКЗГТ. Ответникът – Директор на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Монтана, редовно уведомен за подадената касационен жалба представя писмено становище. Според изложеното в него решението е правилно и законосъобразно. Неизпълнението на договорно задължение, каквото е констатирано в случая води до възстановяване на получените суми, освен ако се установи, че задължението не е изпълнено поради непреодолима сила. Такива доказателства по делото не са представени. Моли, решението на АССГ да бъде оставено в сила, както в полза на административният орган бъдат присъдени разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна. Намира, че постановеното от АССГ решение е правилно, обосновано и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Преценени са цялостно доказателствата по делото, възраженията на жалбоподателя, изяснени са релевантните факти и обстоятелства по спора. Предлага решението да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил АУПДВ № 12/06/1.0.2026/2/01/04/01 от 22.01.2019 г. издаден от Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Монтана, с който е отказана изцяло одобрена финансова помощ по договор № 12/06/1/0.0.2026 от 03.02.2016 г. за БФП по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. и е прекратен същият договор. Въз основа на това по отношение на В. Николова е определено задължение в размер на 24 447. 50 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора в едно с законната лихва върху тази сума. Основанието да бъде издаден процесният АУПДВ е чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 45, т. 6 във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Фактическото основание, посочено в акта, е неподаването на заявление за второ плащане съобразно правилото на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., окомплектовано с всички документи, изискуеми по Приложение № 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., в определения в договора срок – 10.05.2018 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган. Директорът на ДФ "Земеделие" със своя заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. За да обоснове материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ, съдът е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., доколкото липсва подадено заявление за второ плащане, окомплектовано с изискуемите се документи по Приложение № 7 към същия подзаконов нормативен акт, в срока указан в сключения договор-10.05.2018 г. Във връзка с това е посочено, че освен неподаването в срок на второ заявление, бенефициерът не е приложил и изискуемите регистрационни документи за закупената от него земеделска техника - сенокосачка, сеносъбирачка и помпа за поливане. По този начин не е спазено изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредбата и установените договорни задължения. Подадената на 10.05.2018 г. заявка от лицето е била нередовна и за това е съставен Контролен лист от административния орган, който надлежно е връчен на В. Николова. Решаващият състав на АССГ не е възприел поддържаната от жалбоподателката теза, че е била в обективна невъзможност да изпълни задълженията си за регистрация на селскостопанската техника. Основание да се претендира обективна невъзможност е обстоятелството, че компетентните органи са отказали извършването на регистрация поради липса на идентификационни номера на техниката. Съдът е приел, че при липса на идентификационни номера, регистрацията се извършва след оглед на техниката, по реда на за условията и реда за регистрация на техника по чл. 3, ал. 1 и 4 от Наредба № 2/03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ/. Посочено е, че не жалбоподателката едва пред съда твърди, че се касае за невъзможност да бъде издадено свидетелство за регистрация, тъй като министъра на земеделието и храните не е издал заповед, за да възложи на конкретни лица правомощия по чл. 3, ал. 1 и 4 от Наредба № 2/03.02.2016 г. Прието е, че е спазен и принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, с аргументи, че макар и отговорността за неизпълнение на посоченото задължение да е "неоправдано тежка", то тя е нормативно установена и е била известна на лицето и с подписването на договор се е задължил да спазва всички изисквания, вкл. и процесното такова. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, които са довели невъзможност да бъде изяснен от фактическа страна спорът по делото. Съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като в мотивите на решението не се съдържат установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора. Решаващият състав на АССГ е приел, че не е подадена от бенефициента заявка за второ плащане в срок. Съгласно чл. 6 от договор № 12/06/1.0.2026 от 03.02.2016 г., срокът за изпълнение на това задължение е уговорен по следният начин: " до 10.05.2018 г. " Редакцията на текста от договора налага извод, че изпълнението на задължението за подаване на заявка на 10.05.2018 г. би било изпълнение в срок. Между страните не е спорно, а и това е посочено в АУПДВ, че В. Николова лично се е явила в ОДЗ и е подала заявление за второ плащане. При извършената проверка от компетентните длъжностни лица е констатирано, че към това заявление не са приложени доказателства за регистрация на закупената от бенефициера земеделска техника. Съставен е контролен лист и заявката е върната. Още при получаване на контролният лист лицето изрично е обяснило защо не представя и необходимите регистрационни документи. В този смисъл по делото е било от съществено значение да бъде изяснено дали притежаваната от бенефициента земеделска техника е подлежала на регистрация, от кой компетентен административен орган и при какви условия. При изясняването на този въпрос АССГ се е позовал само на редакцията на чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ. Не е обсъдено твърдението на жалбоподателя, че техниката, с която разполага е втора употреба и не подлежи на първоначална регистрация по реда на цитираната разпоредба. Неправилно е прието от първоинстанционният съд, че при липса на идентификационни номера не може да бъде направена регистрация. От приложените по делото становище на ОДЗ – София /изх. №ПД-01-9791-1 от 15.08.2019 г. / и ОДЗ Монтана /изх. №АР-3693-1 от 15.08.2019 г./ е видно, че е предвидена законова възможност да бъде осъществена регистрация и на техника, която няма индентификационен номер. В Наредба № 2/03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техника по ЗРКЗГТ е предвидена специална процедура при която след оглед може да бъде осъществена регистрация и на техника, която не разполага с идентификационни номера, след извършване на оглед. Въпросът дали подлежи на регистрация селскостопанската техника, по кой ред и от кой орган не е изяснен при постановяване на атакуваното съдебно решение. Този въпрос е относим и във връзка с преценката дали има подадено заявление за второ плащане в срок. Ако селскостопанската техника не подлежи на регистрация, то и към заявлението не следва да бъдат прилагани документи съгласно приложение № 7, следователно заявлението е било върнато незаконосъобразно. В случай, че техниката е подлежала на регистрация е следвало да бъде изяснен въпросът по кой ред следва да бъде осъществено това и дали са основателни твърденията на земеделския производител, че е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си поради бездействие на компетентните административни органи. Липсата на яснота относно процедурата по която следва да бъде осъществена регистрацията е довело и до непопълването на делото с необходимите доказателства за изясняване на спорния въпрос. При липса на идентификационни номера и в случай, че е приложима Наредба № 2/03.02.2016 г., то министърът на земеделието и храните е необходимо да определи длъжностни лица по чл. 3, ал. 1 и 4. Такава заповед по делото не е прилагана и не е изисквана. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт. В нарушение на това задължение съдът не е изяснил от фактическа страна спора по делото, не е установил реда по който следва да се регистрира земеделската техника, а само формално е споделил изводите на административния орган. Като не е определил правилно спорния между страните въпрос и не е изяснил фактите по делото първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане следва да бъдат изяснени въпросите относно това каква е техниката закупена от земеделския производител, подлежи ли тя на регистрация и по кой ред. Предвид изложеното решението следва да бъде изцяло отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, като извърши проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК. По заявените претенции за разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, се дължи произнасяне при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение