Решение № 7603 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13776/2018 г.
ВАСV отделение21.05.2019 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4955/23.07.2018 г. по адм. дело № 4135/2018 г. на Административен съд - София - град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7603 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13776/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Столичен електротранспорт" ЕАД - гр. София, срещу решение № 4955/23.07.2018 г. по адм. дело № 4135/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 80/21.02.2018 г. по преписка № 50/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта, с която е установено, че "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София, поддържа масов градски транспорт, който затруднява достъпа на лица с увреждания, ползващи услугите му, което се счита за дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр. и му е предписано да наложи промяна в част I "Задължителни информационни стикери" от Каталога като в т. 2 се добави за всички превозни средства поставяне на табела с номера на маршрута "отпред: в долната дясна част на стъклото" в "Каталог на информационните табели, стикери и оборудване за таксуване на пътниците в превозните средства на масовия градски транспорт в София", утвърден от заместник - кмета на Столична община през 2011 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалното право, като навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - КЗД, в писмено становище чрез процесуален представител, постъпило на 30.04.2019 г. по факс, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Е. Шиваров, с адрес в [населено място], иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспорената част от решението на КЗД от "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София, със съдържание, описано по - горе, е постановена от компетентен орган, отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, спазени са административно - процесуалните правила, съотвества на приложимото материално право и целта на закона. АССГ е изложил мотиви, че "Столичен електротранспорт" ЕАД участва в процеса по разработване на начина на означаване на номерата на маршрутите на превозните средства в гр. София - тоест има правомощия да влияе на вида, означението и мястото на поставяне на табелите в масовия градски транспорт (МГТ), включително и по отношение на тролейбусите. Установена е невъзможност на Е. Шиваров като лице със зрителни увреждания да забележи номера на светлинната табела в средна горна част на предното стъкло въпреки използваната от него корекция на зрението, което увреждане води до затрудняване достъпа на това лице до МГТ в сравнение с други лица, които нямат неговото увреждане. Съдът е приел за установено, че спрямо Шиваров, като лице със зрително увреждане е осъществено дискриминационно третиране "тормоз" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., чрез изграждането и поддържането на транспортна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до тролейбусния транспорт в София. Предписанията на комисията в обжалваната част от решението представляват ПАМ, чиято цел е изравняване на възможностите на лицата със зрителни увреждания, и същите са в съответствие с правомощията на комисията и чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни мотиви в какво се изразява неравното третиране на Шиваров по признак увреждане спрямо лицата без увреждане - фактическа невъзможност да разчете табелата на тролейбуса и съответно да го ползва, което затруднява достъпа му до тролейбусен транспорт по сравнение с лицата без зрително увреждане. Фактът, че при определени зрителни увреждания, не може да бъде видяна светлинната табела в средна горна част на таблото, но може да бъде видяна печатна табела в долен десен ъгъл на предното стъкло (като например табелите на "Столичен Автотранспорт" ЕАД) е установен от обясненията на Шиваров пред КЗД, които са годно доказателствено средство пред КЗД на основание чл. 39, ал. 1 АПК, а редовно събраните в административното производство доказателства, имат сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК. Неотносимо към мотивите на съда е оплакването, че транспортната среда не е "архитектурна среда" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., тъй като видно от горецитираните мотиви на съдебното решение, АССГ е приело, че е налице друга хипотеза на чл. 5 ЗЗДискр. - а именно тормоз на основание признак "увреждане", а не твърдяната от касатора - "изграждане и поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания". Неоснователни са доводите за необоснован извод, че "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София може да влияе на каталога на табелите, а такава възможност имат само Центърът за градска мобилност и Столична община. Видно от кореспонденция между касатора и ЦГМ (л. 98 от делото) изпълнителният директор на дружеството - касатор през м. 11. 2017 г. е отговорил на предложението на ЦГМ да се поставят табели в долна дясна част на предно стъкло като една от мерките за подобряване достъпността на градската среда за хора с увреждания, че това би повлияло на безопасността на движението, поради което предложението е нецелесъобразно. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Искането на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като направено пет дни след определението за даване ход по същество на делото, е просрочено и не може да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 47, т. 4