Решение № 2466 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2017 г.

Решение № 2466 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на И. Т. Б. и кмета на община Р., чрез процесуалните им представители съответно адв. И. и адв. Н., срещу решение № 760 от 17.05.2017 г., постановено по адм. дело № 663/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски. Ответниците - Ц. И. Ц., Х. И. Ц. и С. И. Ц., чрез адв. Ц. като процесуален представител, С. С. Ц., А. Л. Д., В. Е. М. и Ц. Е. М. (конституирани на мястото на починалия Л. Х. Ц. ), чрез адв. Б. като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Правят искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са е процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество са неоснователни при следните допълващи съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от Ц. И. Ц., Х. И. Ц. и С. И. Ц. заповед № РД-15-532/28.06.2016 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 54 и § 4, т. 2 ПЗР ЗКИР във вр. с § 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. (отм.) е одобрено допълването на кадастралния план и регистъра на имотите (разписния лист) на с. Д., община Р., одобрен със заповед № 19-0229/02.04.1991 г. с отразяване на настъпили изменения поради отстраняване на съществени непълноти и грешки за поземлен имот пл. № 89 с площ 625 кв. м, кв. 9, собственост на И. Т. Б. съгласно нот. акт № 5 от 17.01.1986 г. С одобреното допълване е променена границата между имоти пл. № 89 и пл. № 91, като площта на втория е намалена за сметка на първия. В обяснителната записка е посочено, че имотът на заявителя Б. не е отразен правилно в одобрения кадастрален план на с. Д.. Съдът е приел, че имот пл. № 89 е нанесен така, както се ползва и не отговаря на границите съобразно документа за собственост, в който не е показана квадратурата му. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като има несъответствие на данните на имота, предмет на допълването, спрямо действителното му състояние към момента на одобряване на кадастралния план от 1991 г. Изложил е съображения за допуснато съществено нарушение на процедурата поради неуведомяване на заинтересованите лица за започналото административно производство, което е довело до постановяване на оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства след обсъждане на всички писмени доказателства и на приетото по делото заключение на съдебно- техническата експертиза. При правилно установена фактическа обстановка е достигнал до законосъобразен извод за основателност на жалбата. Оспорената заповед e издадена при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49/13.06.2014 г.), съгласно която разпоредба, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. От данните по делото е установено, че с допълването на имот пл. № 89 всъщност е направена промяна на вътрешната граница между него и съседния имот пл. № 91. Оспорилите заповедта лица са наследници на И. Х. Ц., фигуриращ в разписния лист към плана от 1991 г. като съсобственик на засегнатия имот, чиято площ се намалява. Това обстоятелство ги прави заинтересовани лица, които имат правен интерес да оспорят заповедта и затова жалбата им правилно е приета от съда за допустима. Липсата на съгласие от тяхна страна е достатъчно основание за постановяване на отказ за исканото допълване на кадастралния план съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В случая административният орган в противоречие с изискването на чл. 26, ал. 1 АПК не е изпълнил задължението си да уведоми за започналото административно производство вписаните в разписния лист лица, отразени като собственици на засегнатия от допълването съседен имот. Като не е събрал доказателства, от които да е видно дали исканата промяна в границата между двата имота е свързана със спор за материално право, кметът на община Р. е нарушил и разпоредбата на чл. 35 АПК. Индиция за такъв спор е подаването на жалбата срещу заповедта. Разрешаването му е в компетентността на общия съд. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите на касатора Б. за източниците на вещни права на ответниците, тъй като същите подлежат на преценка в друго исково производство. Неоснователни са възраженията досежно данните по разписния лист към плана от 1991 г. Не са представени доказателства и няма твърдения заповедта за одобряването му да е оспорена по съдебен ред. Същата е стабилен акт и макар вписванията по разписния лист да имат само удостоверителен, но не и конститутивен характер са източник на данни, които следва да бъдат зачетени. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявените искания на ответниците се дължат направените за тази инстанция разноски, съставляващи заплатени адвокатски възнаграждения, които подлежат на присъждане в следните размери: на Ц. И. Ц., Х. И. Ц. и С. И. Ц. - общо 1 200 лева; на С. С. Ц. и А. Л. Д. - общо 800 лева; на В. Е. М. и Ц. Е. М. - общо 800 лева. Възражението за редуцирането им на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК поради прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение