Решение № 9307 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6047/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Койчева, срещу решение 12421 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело 1117/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 93 от 08.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил подробно получената от касатора информация при проведената от ДАБ при МС процедура по чл. 63а ЗУБ и проведеното интервю с него, както и наведените с жалбата съображения и доводи срещу решението на административния орган. Твърди, че при извършване на служебната проверка не е обсъдил достатъчно задълбочено добросъвестно посочените от касатора причини, поради които напуска държавата си по произход и желанието да получи хуманитарна закрила в България. Възразява и срещу извода на съда, че в Турция касаторът се ползва с особения статут на временна закрила, тъй като по делото доказателства за това липсват. Счита, че АССГ не е направил обоснован извод, че е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Иска съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя справки за актуалното положение в Сирия от 21.07.2025 г. и 10.09.2025 г. Заявява искане решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което е подкрепено в подробно становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. А. М., гражданин на Сирия, против решение 93 от 08.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Според съда опасения от наказание поради дезертиране от военна служба са неоснователни. АССГ е обсъдил тълкувателното определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба, дадено в наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на ВКБООН през 1992 г., в глава V, В. Лице, което е дезертирало или избягало от военна служба от неприязън към военната служба или страх от участие в сражение, не е бежанец. Чужденецът не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убеждения, или поради други морални съображения, поради което не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като самият чужденец твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил съден или осъждан. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът се е позовал на приложените към делото актуални справки за положението в Сирия, като е посочил че съгласно чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, закрила може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществуват основания за страх от преследване, нито реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективната закрила там. Според съда жалбоподателят не се явява принуден да остане извън държавата си по произход Сирия Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие, от фактическите установявания може да бъде направен извод, че отсъства заплаха за живота и сигурността на лицето, поради безогледно насилие в съответния район, в който лицето ще бъде върнато. Въз основа на посочените справки е направен извод, че общото положение в страната се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Съдът е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на С. А. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 13.12.2024 г., лицето е напуснало Сирия през 2021 г. нелегално за Турция, където се е установило в град Ентап за три години. Започнал е работа в завод за конци. Не е имал никакви проблеми с турските власти и граждани на страната. На територията на България е влязъл нелегално през гранично заграждение. Бил задържан от българските власти по път за Сърбия. Искал да стигне до Германия и продължил пътя си с трафикант. Подавал е молба за международна закрила в Германия, но му е била отказана и е бил депортиран обратно в България. Споделил е, че не членува в политически партии, не бил арестуван, не бил осъждан, нямал проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не било оказвано насилие върху него, не бил заплашван лично той или семейството му. По отношение причините, поради които напуснал страната си по произход сочи, че напуснал заради войната, и защото го е страх от мобилизация. Допълва, че в района на Халеб има свобода от Башар Асад и Свободната армия оперира в областта. Неговите родители, брат и две сестри живеят там, споделя, че се чуват често. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Опасения от наказание поради дезертиране от военна служба са неоснователни, тъй като по делото липсват доказателства на жалбоподателя да са били изпращани призовки или покана за мобилизация, което условие е хипотетично и липсват доказателства, че чужденецът ще бъде мобилизиран. Лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от лицето бежанска история и актуална информация относно Сирия. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд София град подробно е обсъдил данните, дадени със справка с вх. МД-02-160 от 14.03.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, като съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него и е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока е и представената справка за Сирия към 10.09.2025 г. пред настоящата инстанция. Следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Първоинстанционният съд изрично посочва, че значителен брой сирийци се завръщат в страната след падането на режима на Башар Асад. В тази връзка актуалните данни от Справката от 10.09.2025 г. на дирекция Международна дейност към ДАБ сочат, че по оценки на ВКБООН от 08.12.2024 г. до 03.09.2025 г. 862 396 сирийски граждани са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 03.09.2025 г. 1 763 513 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, 880 058 от които след 8 декември 2024 г. Твърдяното в касационната жалба наличие на спорадични сблъсъци между отделни въоръжени формирования в някои райони на Сирия действително се потвърждава от данните по делото, но то само по себе си не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут - от една страна няма категорични данни за системно насилие в района, в който е живял чужденецът, а от друга е възможно приложение на изключението по чл. 9, ал. 5 ЗУБ, доколкото са налице данни за съществуването на спокойни региони в Сирия, където С. би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по дело C-285/12. В точка 35 от същото, Съдът подчертава, че член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В този смисъл, може да бъде заключено, че и към настоящия момент, макар и териториално ограничени, на територията на Сирия протичат въоръжени вътрешни конфликти. Те обаче, сами по себе си са само едно от кумулативно изискуемите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, транспонирана с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Необходимо е също така въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица да са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Според т. 30 на цитираното по-горе решение по дело С-285/12, съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (Дело C-465/07). Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. От данните по делото се установява, че Турция не е страна на транзитно преминаване и не са налице доказателства, че молителят, пребивавайки в тази държава ще се опасява за живота или свободата си. Република Турция безспорно се явява "трета сигурна държава" въз основа на анализа на установеното в нея законодателство по отношение на сирийските бежанци, както и във връзка с приетото Решение 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на Република България, според което Турция е трета сигурна страна. Предвид необезпокояваното пребиваване в Турция за период от 3 (три) години, където сирийският гражданин е работил и доколкото няма данни той да е бил принуждаван от турските власти да я напуска, респективно да се завръща в Сирия, както и не твърди да се страхува за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, нито споделя да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство на нейна територия, законосъобразна е преценката на административния орган и на съда, че Турция представлява за първоинстанционния и касационен жалбоподател "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ, поради което същият може да се завърне безпроблемно в нея. Настоящият състав намира, че в случая не е приложима и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като по делото не са наведени конкретни възражения, от които да може да се направи обоснован извод, че при връщане в Сирия животът или свободата на лицето, ще бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Чужденецът изрично е посочил, че не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,