Решение № 3564 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2020 г.

Решение № 3564 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси"; хуманитарни и стопански дейности и БФС при Община Балчик, срещу решение № 170/26.06.2020 г. постановено по адм. д. № 651 по описа на Административен съд гр. Добрич за 2019 г. С атакуваното решение е обявена нищожността на издадения акт за установяване на задължения № 63-22-18-001 от 28.06.2016 г. от главен ревизор по приходите към отдел "Общинска данъчна служба" при Община Балчик. Касаторът намира, че решението е незаконосъобразно както по отношение на процесуалния, така и по отношение и материалния закон. Решението е необосновано. Липсват мотиви по основните спорни въпроси по делото. Според изложеното в касационната жалба съдът е приел, че таксата не е изчислена по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, но не е проверил дали това не е сторено по реда на ал. 2 от с. з. Неясно е как е формиран изводът, че таксата не е изчислена правилно от административния орган, като не е обсъден изобщо този въпрос в мотивите на решението. При прогласяване на нищожността на административния акт, съдът не е разпоредил какви последствия ще има съдебния акт. По този начин е допуснато нарушение на чл. 173 от АПК. След като не е указал как да бъде приложен закона, след постановяването на съдебния акт, то този акт е недопустим и следва да бъде обезсилен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Албена" АД, чрез адв. Ж., в открито съдебно заседание и в приложени по делото писмени бележки изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно. Неоснователно е твърдението на касатора, че липсват мотиви относно спорния въпрос по делото. В съдебния акт са обсъдени само релевантните обстоятелства - дали в оспорения административен акт са изпълнени задължителните указания на съда, съгласно влязло в сила решение № 50/19.02.2019 г. постановено по адм. д. № 593/2018 г. на АС-Добрич. Неоснователно касаторът сочи, че следва отново да бъдат обсъждани съображенията относно размерът на ТБО и ДНИ. Тези спорни въпроси вече са били предмет на обсъждане по адм. д. № 593/2018 г. Решението по делото е влязло в сила, ползва се със сила на присъдено нещо, но не е изпълнено. Въз основа на подробно изложени аргументи в открито съдебно заседание и в представена по делото писмена защита, моли атакуваното решени да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е постановил своя съдебен акт, след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи от фактическа и правна страна за направените от него изводи. Правилен е изводът на съда, че при анализ и съпоставяне на двете производства и мотивите на двата административни акта, че процесният АУЗ № 63-22-18-001/28.06.2019 г. не е съобразен с влязлото в сила решение на АС-Добрич постановено по адм. д. № 593/2018 г. Предлага решението като валидно допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанцинното производство имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Добрич е бил акт за установяване на задължения изх. № 63-22-18-001 от 28.06.2019 г. по отношение на "Албена" АД. АУЗ е издаден въз основа на влязло в сила решение № 50/19.02.2019 г. постановено по адм. д. № 593/2018 г. на АС-Добрич и по искане на заинтересованото лице вх. № 63/22-18 от 12.03.2018 г. В процесния АУЗ е описан всеки от декларираните 335 имота, по декларация подадена за всеки от тях по реда на чл. 14 ЗМДТ от "Албена" АД. Посочена е облагаемата основа и промилите за начисляване на ТБО. Изрично в мотивите на АУЗ е посочено, че макар да има техническа възможност за определяне на количеството на отпадъка, то между дружеството и община Балчик не е налично споразумение или договор въз основа на който да бъде приложен количественият метод за определяне на ТБО. Съдът е приел, че при издаване на АУЗ административният орган макар да е посочил, че го издава въз основа на съдебно решение не се е съобразил с указанията на съда дадени в този съдебен акт относно тълкуването и прилагането на закона. Тази констатация е дала основание на първоинстанционният съд да приеме, че е налице нищожност на АУЗ по реда на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като противоречи на влязло в сила решение. Решението е правилно постановено. От фактите приети за безспорни между страните по делото е видно, че с АУЗ № 63-22-18_001/28.06.2019 г. и предходния издаден АУЗ 63-22-18/22.05.2018 г. се установява по отношение на "Албена" АД едно и също по основание и размер задължение за ТБО. Независимо от подробните описания на недвижимите имоти размерът на задължението е определен въз основа на данъчната оценка за всеки от тях. Налице е идентичност между разпоредителните части на двата АУЗ, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Второто писмо е издадено при същото неправилно приложение на материалния закон, както и първото, като не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС-Добрич. Неоснователно при обжалването основаният аргумент на касатора е, че в съдебният акт липсват мотиви по същество на спора. Твърди се, че съдът не е изследвал въпроса след като дължимата такса не е определена по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, то дали не е по ал. 2 на същата разпоредба. На първо място при издаването на АУЗ следва да бъде безпротиворечиво посочено на кое правно основание се издава и фактите посочени в акта да обосновават неговото приложение. На второ място всички наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество в настоящото дело. Ето защо АС-Добрич правилно е изследвал само въпроса дали при издаването на АУЗ са изпълнени указанията дадени с решение № 50/19.02.2019 г., постановено по адм. д. № 593/2018 г. И на последно място съдържанието на двата акта, правилно е преценено от АС-Добрич, като идентично, предвид еднаквата разпоредителна част по отношение на едно и също задължение и за един и същи период от време. Оспореният в настоящето производство АУЗ е издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон по чл. 173, ал. 2 АПК, които правилно е посочил решаващият състав, че следва да бъдат съобразени при новото произнасяне от административния орган. Несподелимо е твърдението на касатора, че постановеното решение следва да бъде обезсилено, като недопустимо, тъй като с него не е указано на администрацията на Община Балчик какви действия следва да предприеме за изпълнението му. Недопустимо е това решение, което е постановено при наличие на отрицателни процесуални предпоставки за съществуването на правото на жалба или при липсата на някоя от положителните процесуални предпоставки за упражняване на това правно. Решението ще страда от порок по чл. 209, т. 2 от АПК само ако първоинстанционния съд не е извършена дължимата служебна проверка относно редовността и допустимостта на жалбата с която е сезиран, като в последствие пред касационният съд се установи, че жалбата е нередовна или недопустима. В конкретния случай такива пороци на акта не се установяват. И в двете съдебни производства общинската администрация не отрича възможността генерираното и депонирано в последствие количество отпадъци от "Албена" АД да бъде измерено. При наличието на техническа възможност за определяне на количеството отпадъци, при предвидена в ЗМДТ възможност ТБО да се определи въз основа на това количество всички аргументи изложени в АУЗ и в касационната жалба за липса на методика, липса на договори и неустановени маршрути за извозване, не могат да отменят задължението таксата да бъде определена по този ред. Това задължение е предвидено в закона, а и изрично в този смисъл се е произнесъл АС-Добрич с предходното си решение относно тълкуването и прилагането на относимите правни норми. ЗМДТ изисква, когато е невъзможно да бъде измерено количеството битови отпадъци да се пристъпи към определяне на ТБО по друг метод, а невъзможността да бъде изрично обоснована. В конкретния случай, компетентния орган не твърди изобщо да е в невъзможност да определи количеството на битовите отпадъци, напротив и в АУЗ и в потвърждаващото го решение е посочено, че технически не са налице пречки за измерване на отпадъците. Дори в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2020 г. това е заявено и от процесуалният представител на административния орган. Като изрично е посочено: "Можем да кажем какво е количеството, но това не е работа на административния орган". Съгласно чл. 35 от АПК, в задължение на администрацията е да изясни всички факти и обстоятелства, които са относими към спора. В конкретния случай това е на първо място количеството на генерираните отпадъци и на второ въз основа на тях да се определи задължението. Администрацията с изявленията си отказва да изпълни това свое задължение, като прехвърля отговорността за това на "Албена" АД. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Макар в мотивите на процесния АУЗ да е посочено, че се издава в изпълнение на решение № 50/19.02.2020 г. по адм. д. № 593/2018 г., само това не е достатъчно, за да се приеме, че този съдебен акт е изпълнен. ТБО за 2018 г. отново е определен върху данъчната оценка на имотите, при изрично посочване от административния орган, че е налице техническа възможност да бъде определено количеството на генерираните отпадъци. Изложеното налага извод, че решението на Административен съд – Добрич, с което административният акт е обявен за нищожен, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. При този изход на спора в полза на касатора не се дължи присъждане на разноски, а ответника изрично в съдебно заседание е заявил, че не претендира такива. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение