Решение № 4935 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16234/2009 г.

Решение № 4935 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16234/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Тодор Михайлов Тодоров, Иван Митов Петров, Александър Антонов Мишев и Юлиян Тодоров Цанков, всички от гр. София против решение № 5 от 22.10.2009 г. по адм. дело № 657/2009 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Столичен общински съвет не изразява становище. Прокурорът от Върховна административни прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон са неоснователни. С решение № 5 от 22.10.2009 г. по адм. дело № 657/2009 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбите на Тодор Михайлов Тодоров, Иван Митов Петров, Александър Антонов Мишев и Юлиян Тодоров Цанков, всички от гр. София срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на размера на местните данъци, приета с решение № 32 от 29.01.2009 г. на Столичния общински съвет. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че атакуваният нормативен административен акт е издаден от компетентен орган, в пределите на делегираната му от закона компетентност, в предписаната от закона специална форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че материалната законосъобразност на обжалваната наредба е обусловена от съответствието и в цялост с материалноправните разпоредби на по-високия по степен Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Решението е постановено при точно прилагане на материалния закон, след обсъждане на доказателствата по делото, съпоставяйки и анализирайки установените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Съдебното производство е образувано по жалба на Тодор Михайлов Тодоров, която поради нередовности е оставена без движение, а на жалбоподателя е назначен служебен повереник по Закона за правната помощ с цел гарантиране и пълноценна защита на неговите права и интереси. С молби от 9.02.2009 г. и 12.03.2009 г. активнолегитимираната страна е уточнила своите претенции и е дефинирала като предмет на оспорване Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на размера на местните данъци, приета с решение № 32 от 29.01.2009 г. на Столичния общински съвет, който предмет законосъобразно е възприет от Административен съд София - град и е обусловил предприетите действия по чл. 185 и следващите от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че наименованието на нормативния административен акт е посочено неточно от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство като "Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на размера на местните данъци и такси" и това наименование е възприето със същата фактическа неточност от решаващия състав на първоинстанционния съд. При присъединяването си към жалбата на Тодор Михайлов Тодоров останалите жалбоподатели също не са го коригирали. При окомплектоване на административната преписка са представени всички материали, касаещи приемането на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на размера на местните данъци. Едва в пледоарията си по същество жалбоподателят Юлиян Тодоров Цонев е посочил, че иска разглеждане и на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, която регулира материята, касаеща такса битови отпадъци. Новият предмет е заявен процесуално несвоевременно и законосъобразно първоинстанционният съд не го е разглеждал. Няма пречка жалбоподателите да предявят своите претенции досежно засегнатите им права от такса битови отпадъци в самостоятелно съдебно производство, доколкото са налице процесуалните предпоставки по възникване и упражняване правото им на съдебно оспорване срещу този нормативен административен акт. По изложените съображения не са налице наведените касационни основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и настоящият състав на Върховния административен съд приема като неотносими към предмета на касационно оспорване всички възражения и доводи на касаторите, касаещи техни засегнати права от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Първоинстанционният съд е постановил своето решение в надлежен съдебен състав, а исканията за отвод на съдия Миглена Недева законосъобразно са оставени без уважение. Обстоятелството, че жалбоподателят Тодоров е останал недоволен от нейно съдебно решение по друго дело не осъществява фактическо основание от визираните по чл. 22 от ГПК. Не представлява нарушение на съдопроизводствените правила "немотивираното", според критериите на жалбоподателите, становище на участващия в първоинстанционното производство представител на прокуратурата. Съгласно чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България, размерът на местните данъци се определя от общинските съвети, по ред и в границите, установени със закон, в случая ЗМДТ. Производството по издаване на оспорената Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на размера на местните данъци е образувано въз основа на доклад на заместник- кмета на Столична община по "Финанси, стопанска дейност, европейски програми и проекти", с който е внесен за съгласуване от Столичния общински съвет и проект за решение. В доклада са посочени критериите и основанията, наложили изработването и приемането на предлаганата Наредба, целите и очакваните резултати от нейното прилагане. Проектът е съобразен с измененията на ЗМДТ и при приемането му е спазена процедурата по чл. 75 и сл. от АПК, чл. 28 от Закона за нормативните актове и чл. 68 и сл. от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет (ПОДСОС). Наредбата е приета на заседание, проведено на 29.01.2009 г. при необходимия кворум съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА) и с нормативноустановено мнозинство. В съответствие с чл. 10, ал. 2 от ПОДСОС е издадено решение № 32 от 29.01.2009 г., а текстът на приетия нормативен административен акт е удостоверен с подписа на председателя на Столичния общински съвет. Материалната законосъобразност на обжалваната Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на размера на местните данъци е обусловена от съответствието и в цялост с материалноправните разпоредби на по-високия по степен Закон за местните данъци и такси. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя възприетата от първоинстанционния съд позиция, че след като общинските съвети действат в условията на оперативна самостоятелност при определяне размера на местните данъци съдебният контрол е ограничен единствено до проверка на обстоятелството дали административния орган не е излязъл извън очертаните му от закона рамки. Нарушаването на изискванията за упражняване на дискреционната власт прави акта несъответен на целта на закона като отменително основание по чл. 145, т. 5 във връзка с чл. 196 АПК. Въпреки така визираната мотивировъчна неточност в останалите си мотивите първоинстанционният съд е изследвал спазването на принципите за съразмерност, последователност и предвидимост при издаване на оспорения нормативен административен акт и е достигнал до правилните изводи за отсъствие на основания за неговата незаконосъобразност. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,