Решение № 4707 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2011 г.

Решение № 4707 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стефан Димитров Бележански против решение № 76 от 23.12.2010 г. по адм. дело № 650/2010 г. на Врачанския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 276 от 1.07.2010 г. на областния управител на Врачанска област за одобряване плана на новообразуваните имоти в частта за имот идентификационен № 15.943 в местността "Садината" на град Мездра. Прави възражения за процесуална недопустимост на решението, като постановено по нередовна жалба и алтернативно за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. От ответниците само Румен Гетов Петров изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не вземат отношение по нея. Заинтересованите страни също не изразяват становище по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава залючение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след конституирането му, като заинтересована страна в процеса, касаторът е бил надлежно призован. Но негово желание не е взел участие в него и не е упражнил правото си да задава въпроси към вещото лице или да оспорва дадените от него първоначално и допълнително заключения. Счита за неоснователни и твърденията за противоречие с материалния закон, доколкото не е спазено изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разглдана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Румен Гетов Петров против заповед № 276 от 1.07.2010 г. на областния управител на Врачанска област за одобряване плана на новообразуваните имоти в частта относно имот № 15.943 - път, предназначен да обслужва имота му № 150299, находящи се в м. Садината, землището на град Мездра. Възразил е, че пътят е с по-малка от законово допустимата ширина. Правният си интерес е установил с приложените писмени доказателства за трансформирано право на ползване в право на собственост. Вписан е в регистъра към плана, като собственик на имот № 150299. От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че новообразуван имот № 15.943, записан като собственост на общината е с площ от 89 кв. м. и по начин на трайно ползване съставлява път от IV клас. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, дала първоначално и допълнително заключения. Вещото лице е извършило проверка на място и е установило, че проектираният имот № 150299 е единственият достъп до имота на жалбоподателя. Описана е неговата ширина в отделните точки, която навсякъде е под 5 метра. До имот № 150299 ширината е 3.00 метра. Допълнителната експертиза е направена след справки по кадастралния план на собствениците и ползвателите в местността. Установено е, че пътят е съществувал и по този план, но с ширина надвишаваща 5 м. и в началото и в дъното. При приемане на заключението в съдебното заседание на 15.12.2010 г., вещото лице изрично е пояснило, че достъпът до имот № 299 не е новопроектирана улица, а е на мястото на стар съществуващ по кадастралния план път. При тези данни по делото, съдът е приел, че е налице нарушение на изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ относно ширината на пътя, което е довело до незаконосъобразност на заповедта на областния управител в оспорената й част. Отменил я е, като неоснователна и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното рашение е допустимо и правилно. В касационната жалба на първо място се твърди недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба. Доводът се обосновава с обстоятелството, че на жалбоподателя е указано да ангажира писмени доказателства относно правния си интерес от обжалване заповедта на областния управител и той не го е направил в определения от съда срок. Поради това съдът бил длъжен да прекрати производството по делото, а не да се произнася по съществото на спора. Доводът е неоснователен и се опровергава от данните по делото. С разпореждане от 27.08.2010 г., административният съд е оставил жалбата без движение и е указал на жалбоподателя в седмо-дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че е собственик на имот № 150299 по плана на новообразуваните имоти. Съобщението е получено от Румен Гетов Петров на 1.09.2010 г., от който момент е започнало течението на срока, изтекъл на 8.09.2010 г.. Молбата-становище с описаните към нея писмени доказателства наистина е постъпила в съда на 10.09.2010 г., но на л. 107 от делото се намира пощенският плик, с който тя е подадена по пощата. Клеймото, поставено върху плика носи дата 8.09.2010 г., което означава, че срокът не се смята за пропуснат. В случая намира приложение нормата на чл. 62, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Втората група доводи са за неправилност на решенето, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в две насоки: едната е приемане на първоначалното заключение на експертизата преди изтичане на срока, предвиден в чл. 199 от ГПК, а другата е конституиране на касатора в хода на образувано вече съдебно производство, което го е лишило от възможността ефективно да защити правата си. Доводите са неоснователни. Видно от данните по делото, първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза е изготвено и прието от съда преди конституирането на касатора, като заинтересована страна в съдебното производство. Ето защо представянето на първоначалното заключение извън срока, уреден в чл. 199 от ГПК не рефлектира пряко върху неговото право на участие в процеса. Към този момент страни по делото са били само жалбоподателят - Румен Гетов Петров, ответникът - областен управител на Врачанска област и община Враца, като заинтересована страна, доколкото процесният имот е записан в разписния лист към плана на общината. Нито една от страните към този момент не се е противопоставила на изслушването на вещото лице в съдебното заседание, проведено на 28.10.2010 г. и съдът го е приел, а едва след това с протоколно определение е конституирал още заинтересовани страни, между които и касаторът и е отложил делото за 25.11.2010 г. с призоваване на новоконституираните страни. Такава правна възможност е изрично уредена в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от АПК. Тя задължава съда да конституира служебно, като страни всички засегнати лица, за които оспореният акт е благоприятен. В същото време дава възможност на съда по негова преценка да отложи делото в зависимост дали отлагането се налага от хода на процеса. Липсва обаче задължение за съда да повтаря извършените до този момент процесуални действия - т. е. преди конституирането на заинтересованите страни, за да обезпечи прякото им участие в тях. Същественото в конкретния случай е, че касаторът е получил лично призовка на 12.11.2010 г. и от този момент е бил в състояние да защитава правата си пред съда. Възможността е използвана, доколкото още на 24.11.2010 г. той е предоставил писмено възражение относно процесуалната допустимост на жалбата и е поискал прекратяване на производството по делото. По същия начин той е имал правото и съответно времевата възможност да направи всякакви бележки във връзка с изготвената експертиза; поставената допълнителна задача към нея, компетентността и безпристрастността на вещото лице; да поставя задачи и въпроси към експерта, които са относими според него към спора и да участва по делото по начин, по който смята, че ще бъдат най-ефективно защитени интересите му. След призоваването му по делото са проведени две съдебни заседания, на които той не е участвал лично или чрез представител, като на второто е изслушано и прието допълнителното заключение към експертизата. Ето защо съдът намира за необосновани възраженията му в касационната жалба, че след като първоначалното заключение било прието преди изтичане на седмо-дневния срок по чл. 199 от АПК, то той бил лишен от възможността да оспори заключението и да поиска отстраняването на назначеното вещо лице. След конституирането на касатора, като заинтересована страна, съдът е изпълнил и новелата на чл. 162, ал. 2 от АПК, като е отложил делото и е обезпечил правото на участие на новоконституираната страна. В този случай експертизата е представена в съда на 7.12.2010 г., а е приета от съд в откритото съдебно заседание, проведено на 15.12.2010 г. - т. е. при спазване на срока по чл. 199 от ГПК. Поради това не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до неправилност на крайния съдебен акт. На трето мяссто в касационната жалба се правят възражения за материална незаконосъобразност на решението, а именно противоречието му с разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Те също са неоснователни. Разпоредбата въвежда изискване към плана на новообразуваните имоти за всеки имот да се осигури достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м. Изключението, на което се позавава касаторът е в следващото изречение на нормата, допускаща при липса на друга възможност проектиране на път с ришочина най-малко 3.5 м. От допълнителното експертно закючение, изготвено въз основа на отразяванията в съществуващия кадастрален план е установено, че още преди изготвянето на плана път е съществувал и той е отговарял на изискването на чл. 28, ал. 5, изречение първо от ППЗСПЗЗ. Самият план се изработва въз основа на помощния план - ал. 4 на чл. 28. В случая такъв няма, поради което в основата е следвало да залегнат заснеманията по кадастралния план. Вместо това съществувалият път е прокаран с намалена ширина, която при това е по-малко от минимлно допустимите 3.5 метра. Видно от първоначалното заключение тя е 3.00 м. Допуснатото нарушение на две императивни норми - ал. 4 и ал. 5 от чл. 28 на ППЗСПЗЗ води до незаконособразност на оспорената заповед. Като я е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение