Решение № 12132 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2020 г.

Решение № 12132 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на В. Янакиева, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат С. Енчева, против решение № 61/23.04.2020 г. по адм. дело № 441/2019 г. на Административен съд- Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-28-53/14.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № РВ-3-28-00656431/2.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на Янакиева да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 1.06.2017 г. до 26.04.2018 г. в размер на 1905. 78 лв., от които 1586. 60 – главница и 319. 18 лв. - лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост –касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът-директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт -Ямбол, чрез старши юрисконсулт А. Стоянова оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че събраните доказателства правилно са преценени от административния съд и правилно е приложен материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Ямбол е оставил без уважение жалбата на В. Янакиева срещу решение № 2153-28-53/14.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № РВ-3-28-00656431/2.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Ямбол. С разпореждането на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е наредено Янакиева да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 1.06.2017 г. До 26.04.2018 г. в размер на 1905. 78 лв., от които 1586. 60 – главница и 319. 18 лв. - лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане. Съдът е приел, че Янакиева не е упражнявала трудова дейност, тъй като за периода след 25.07.2016 г. дружеството "Демирев НМ" ЕООД не е упражнявало търговска дейност. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № РВ-3-28-00656431/2.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е било разпоредено на В. Янакиева да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 1.06.2017 г. до 26.04.2018 г. в размер на 1905. 78 лева, от които 1586. 60 – главница и 319. 18 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Мотивът послужил за издаване и посочен в разпореждането е свързан с извършена проверка, при която е установено, че дружеството "Демирев НМ" ЕООД не е отчитало и не е декларирало пред органите на НАП търговска дейност, но е подавало данни в ТД на НАП офис Ямбол — уведомления за сключени трудови договори и декларации Образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за различни лица, в т. ч и за В. Янакиева, за които не са били внасяни и дължимите осигурителни вноски. По този повод със заповед № ЗР-5-28-00528335/21.02.2019 г. е била назначена проверка на "Демирев НМ" ЕООД. За констатациите от нея е бил издаден констативен протокол № КП-5-28-00541925/22.03.2019 г., в който е отразено, че съгласно собственоръчно подписана декларация от собственика на дружеството, същият заявява, че не познава никое от лицата назначени във фирмата, дружеството никога не е упражнявало търговска дейност откакто той е собственик и не притежава печат на фирмата. Управителят на дружеството в нарочна декларация от 22.03.2019 г. е посочил, че не познава никое от лицата, които са назначавани във фирмата, откакто е собственик на същата, както и че последната не е осъществявала никаква дейност. В същия протокол за извършена проверка № 1908068/2.04.2019 г. от "Инспекция по труда" Ямбол, Ж. Гаджев е заявил в досъдебно производство № 43/2018 г. по описа на ОД на МВР- Ямбол, че не само не е сключвал трудов договор с В. Янакиева, но и не е упълномощавал други лица от името на дружеството. В този смисъл е направен извод, че е липсвало основание за подаване на уведомление за сключен договор. Във връзка с проверката са издадени задължителни предписания № 3 Д-1-28-00539206/18.03.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в срок от 3 работни дни, което е влязло в сила на 5.04.2019 г. Същите не са били изпълнени и са предприети действия към служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните са заличени със Заявление № 1019-28-129/29.05.2019 г. до ТД на НАП - Ямбол. Заличен е и сключения трудов договор № 20 от 15.08.2016 г. в ТД на НАП офис Ямбол, сключен между "Гаджев" ЕООД-праводател на "Демирев НМ" ЕООД, и жалбоподателката. Към момента на получаване от Янакиева на паричното обезщетение поради общо заболяване, посоченият трудов договор не е бил прекратен. Административният орган е приел, че в случая въпреки наличието на трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, тъй като Янакиева не е осъществявала трудова дейност. Първоинстанционният е споделил този извод и правилно е приел, че съгласно действащите към момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случая се касае за недобросъвестност и получените суми подлежат на връщане. Съобразно регламентацията на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Алинея 2 на чл. 114 от КСО пък регламентира, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. От анализа на цитираната нормативна уредба се налага извод, че добросъвестността по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Правилно първоинстанционният съд е приел, че легална дефиниция за добросъвестност липсва в разпоредбите на КСО. Добросъвестност е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. От друга страна предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им. Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които административният орган, съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК в случая е изяснил, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт. В настоящия казус Янакиева твърди, че е получила сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение, по което обаче, видно от данните по делото, реално труд не е полаган – обстоятелство, което е известно на оспорващата. Това обстоятелство, както правилно е приел административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у нея при получаването на паричното обезщетение за посочения период. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100, 00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,