Решение № 10348 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2013 г.

Решение № 10348 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ардашес Гарабед Антреасян, чрез проц. му представител адв. Любина Карамитева и по касационна жалба на директора на Дом за деца, лишени от родителска грижа "Олга Скобелева" - Стамена Стоянова и от директора на Дневен център за деца - Нина Гаргова, чрез проц. им представител адв. Илиян Дончев, против Решение № 489/28.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1499/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата жалба и недопустимост на втората жалба, както и за оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата на Антреасян за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по съображения, изложени по-долу в настоящия съдебен акт. Жалбата на директора на Дом за деца, лишени от родителска грижа "Олга Скобелева" - Стамена Стоянова и от директора на Дневен център за деца - Нина Гаргова е процесуално недопустима. Директорите - жалбоподатели на тези две детски заведения са управители на заведенията и не са нито собственици, нито носители на ограничени вещни права, за да бъдат правосубективни. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата им е недопустима, тъй като жалбоподателите по смисъла на чл. 131 ЗУТ не са заинтересувани лица. Не са нито собственици, нито носители на ограничени вещни права на съседния имот - УПИ II - общежитие. Собственик на този имот е Община - Пловдив, чийто кмет е издал оспорената заповед. Верен и обоснован е достигнатият от съда извод за недопустимост на жалбата като е преценена служебна бележка от 02.03.2012 г. на отдел "Общински имоти" при община Пловдив и акта за публична общинска собственост № 126/31.03.2009 г., от които е видно, че на двата дома са били предоставени единствено права по управление върху общинския имот. В тази част решението на АС Пловдив има характер на определение, което следва да бъде оставено в сила като актът на настоящия съд е окончателен. Относно касационната жалба на Ардашес Антреасян. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против Заповед № 11 0А 2205/31.08.2011 г. на кмета на Община Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП, с което се предвижда нова задънена улица, източно от жилищна сграда № 258. Съдът е отхвърлил жалбата на Стефка Иванова Драганова-Конакчиева, Ардашес Гарабед Антреасян, Митко Христов Илиев и Бистра Иванова Иванова като я е намерил за неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначените и приети, неоспорени СТЕ, но не е взел предвид доводи и възражения на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, което е довело до неверни правни изводи. Безспорно по делото е, че в настоящия казус съществуват два варианта за процесната задънена улица. Вещите лица в заключенията си не дават заключение, че процесният проект за улица-тупик е в нарушение на изискуемите, в тази връзка, законови норми - чл. 81, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ и Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. В същото време, обаче, вещото лице Василев в експертизата си сочи (стр. 227 и сл.), че за реализацията на приетия вариант за улица-тупик следва в последващ етап да бъде изготвен допълнително комуникационно-транспортен работен проект със съответните количествено-стойностни сметки и чак след това би могло да се пристъпи към реализация на проекта. Поставя и въпрос дали това е най-рационалното решение като сочи, че понастоящем достъпът до УПИ IV-520.1226 се осъществява на практика от запад от ул. "Никола Войводов", който проход съществува от 1996 г. реално и съвпада с предложения вариант 2. Твърди се в експертизата, че този вариант е също технически допустим и че по-голямата част от строително-монтажните работи по обособяването на прохода към УПИ са осъществени. Съгласно чл. 108, ал. 5 ЗУТ предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на УПИ и на кварталите. В същото време и предвид чл. 6 АПК административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо като актовете им не могат да засягат правата и законните интереси на субектите на правото в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Ал. 4 на чл. 6 АПК изрично указва, че когато са налице две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен, при спазване на условията от предходните три алинеи да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Принципът за съразмерност, закрепен в цитирания текст, е съществен и нарушаването му води до съществено материалноправно нарушение. Тази е причината, която задължава съдът да следи за спазването му при осъществяването на контрола за законосъобразност. В процесния случай АС Пловдив не е положил усилия да се изследва втория вариант за улицата-тупик в това отношение. Поставяйки знак за равенство между принципа за съразмерност и принципа за целесъобразност при осъществяване на дейността на административния орган решаващият съд е достигнал до неправилни правни изводи. При проверка законосъобразността на административния акт следва да се инкорпорира и проверката за целесъобразността му дотолкова, доколкото е в неразривна връзка с принципите, закрепени в закона и това са съразмерност, истинност, равенство и т. н. Видно от данните по делото съдът не се е произнесъл по всички доводи от жалбата. Не е налице произнасяне досежно направеното оплакване за нарушаване на чл. 6 АПК, както и не са събрани доказателства в тази връзка. Освен това от заключението на в. л. Василев е налице индиция за това, че така одобрения ПУП не отговаря на законовите изисквания, което също не е обсъдено от съда. Следва да се съберат нови доказателства във връзка с гореизложеното, вкл. назначаването на СТЕ, която да даде заключение за това кой от двата съществуващи варианта за задънената улица е по-икономично осъществим, с оглед принципа на съразмерност и в степен - най-необходима за целта. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Съдът не присъжда разноски, тъй като изрично е заявено, че не се претендират такива от страната, имаща права на такива и с оглед изхода на делото. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав