Решение № 12862 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2015 г.

Решение № 12862 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 7646/10.12.2014 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 4988/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101309112/30.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 775/7.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че процесният автомобил следва да се квалифицира като "лек" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит по доставката, обективирана в издадената от "Порше интер Ауто БГ" ЕООД фактура. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Адвокатско дружество "Летников и Ковачева", гр. София оспорва същата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2101309112/30.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 775/7.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който за данъчен период м. 07.2012 г. на Адвокатско дружество "Летников и Ковачева", гр. София не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 666.67 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по фактура, издадена от "Порше Интер Ауто БГ" ЕООД. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано от представеното от ревизираното дружество свидетелство за регистрация - част I на МПС от отдел "Пътна полиция" - София към МВР, съобразно което процесният автомобил е регистриран като "товарен". Съобразени са още и представеният ЕС - сертификат за съответствие на процесния автомобил, издаден от производителя, съобразно който категорията на превозното средство е N1, както и осъществената проверка в счетоводството на дружеството, въз основа на която е установено, че автомобилът е заведен по сметка 205 като ДМА. Въз основа на тези неоспорени от органа по приходите доказателства решаващият състав е приел, че автомобилът, предмет на горепосочената доставка е "товарен" и спрямо него е неприложима разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Счел е, че досежно товарният автомобил не е налице изключението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради което неприложима е и разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Решаващият състав е обсъдил и представените заповеди за командироване, пътни листа и фактури за закупено гориво, с оглед на което е приел, че автомобилът е използван от дружеството във връзка с дейността му. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при липса на съществени процесуални нарушения и въз основа на подробен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в резултат на тази всеобхватна преценка са формирани обосновани и материалнозаконосъобразни изводи. Правилно е заключението на съда, че процесният автомобил, според европейския сертификат за съответствие и регистрационния талон, както и според техническите му характеристики, дадени от производителя, е товарен автомобил категория N 1. Според чл. 149, ал. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата превозните средства от категория N 1 са предназначени за превоз на товари, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 7.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите "Моторно превозно средство от категория N" е: а) "товарен автомобил" от категории № 1, № 2 или № 3, който е проектиран и конструиран изключително или главно за превоз на товари. Съобразно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил, а по аргумент от § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или този, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от регистрираното лице дейност. Независимо, че броят на местата за сядане в процесния автомобил без мястото на водача не превишава 5, то неприложима е разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като е налице едно от алтернативно посочените в дефиницията на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС изключения. Първото от тях предвижда, че не би могъл да се квалифицира като "лек" автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, а според техническите си характеристики процесният автомобил е предназначен именно за това. Неоснователни в този аспект са доводите на касатора относно приложимостта на критериите по Комбинираната номенклатура на ЕС за тарифиране в позиция 8703. Легалната дефиниция на понятието "лек автомобил" се съдържа в специалния закон - ЗДДС и то следва да се тълкува точно в неговия смисъл. Не би могъл да бъде споделен и аргументът за необходимост от доказване на техническите параметри на автомобила чрез назначаване на СТЕ, тъй като той е регистриран като товарен и тази негова характеристика е удостоверена с обвързваща материална доказателствена сила в представения като доказателство официален документ - свидетелството за регистрация. След като е установено, че автомобилът е заведен като като ДМА и се използва за икономическата дейност на дружеството, то правилен и съответстващ на приетото от СЕС в Решението по дело С-153/11 г. е изводът на съда, че с РА незаконосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Достигайки до него и отменяйки РА в тази му част, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение