Решение № 6633 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2011 г.

Решение № 6633 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Ружие" АД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Росица Кръстанова Петрова, срещу решение № 4242 от 15.12.2010 г. по адм. д. № 966/2010 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 18 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, депозира писмено становище, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания, и затова същото следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Ружие" АД гр. София срещу Националната агенция за приходите за обезщетение за вредите, причинени от незаконосъобразно решение № 731/27.07.2004 г. на регионалния данъчен инспектор на Регионална данъчна дирекция - гр. Пловдив. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, правилно е прието, че предявеният иск за имуществени вреди в размер на сумата 160000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, ведно с мораторната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С влязло в сила определение от 31.01.2005 г. по адм. д. № 1073/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, по жалба на "Ружие" АД гр. София, е отменено решение № 731/27.07.2004 г. на регионалния данъчен инспектор на Регионална данъчна дирекция - гр. Пловдив и е постановено връщане на преписката на административния орган за произнасяне по подадената жалба. Със същото определение на "Ружие" АД гр. София са присъдени разноски в размер на сумата 200 лева, представляващи 50 заплатена държавна такса и 150 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, определено с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото на основание чл. 130, ал. 4 от ДПК във връзка с чл. 11 и § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези данни правилно е прието, че претенцията за сумата 160000 лева обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение по посоченото дело, е неоснователна. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Разноските, направени от търговското дружество за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административния акт, който е отменен, като незаконосъобразен, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези разноски произтичат от договорно облигационно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Отговорността за разноски е обективна и е уредена като последица от изхода на съдебния спор в процесуалния закон, поради което може да бъде реализирана в рамките на същото производство, но не и по реда на специалния ЗОДОВ. В посочения смисъл е разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, съгласно която този закон не се прилага, когато в закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетение по ЗОДОВ. Като е отхвърлил иска на това основание, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение