Решение № 7612 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. А. К. от град София, подадена чрез неговия процесуален представител адвокат А. Живков от САК срещу Решение 20879 от 22.10.2024г., постановено по административно дело 12223/ 2023 г. на Административен съд София град (АССГ).

В жалбата и допълнението към нея се посочва, че решението е нищожно, недопустимо или неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се твърдения за наличие на пряка причинно- следствена връзка между незаконосъобразните действия на органите на ответника и претърпените вреди.

В съдебното заседание пред настоящият съд К. се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.

Моли за отмяна или за обезсилване на оспореното решение на АССГ и да се разреши спора по същество като се уважат изцяло предявените искове за неимуществени вреди по основание и размер.

Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, в съдебно заседание, чрез упълномощен представител юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба, като неоснователна и смята атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Намира, че съдът правилно и законосъобразно е установил, че не са налице основания за уважаване на иска. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Намира същото за валидно, допустимо и правилно и иска да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Първостепенният съд е сезиран с искова молба подадена от И. А. К. срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обидно и унизително отношение, изпитани неприятни негативни емоции, стрес, нервно напрежение и притеснения, в периода 28.09.2022 г. до предявяване на иска 05.06.2023 г. (датата на завеждане на гражданския иск с инкорпорирана тъжба във Върховния касационен съд), ведно със законните лихви от датата на деликта до окончателното изплащане на обезщетението.

С исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди причинени вследствие на:

1. Незаконосъобразно връчване на ищеца на 28.09.2022 г. от служител на 09-то РУ при СДВР на Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20221110401479 по описа на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Софийски районен съд (СРС), въпреки че към нея не е било приложено копие на изпълнителен лист, посочен като приложение;

1. Недостоверно отразяване в писмото на зам. началника на 09 РУ СДВР до СРС, че поканата за доброволно изпълнение е връчена и оформена по надлежния ред;

1. Недостоверно отразяване в документите по преписка вх. 338400 12204 от 05.10.2022 г. по описа на 09 РУ на СДВР на състоянието, в което се е намирал ищецът при връчване на поканата за доброволно изпълнение видимо нетрезво състояние.

1. Незаконосъобразно бездействие по подаден сигнал и образуваната преписка вх. 338400 12204 от 05.10.2022 г. по описа на 09 РУ- СДВР.

С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от И. А. К. за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За да достигне до този резултат решаващият съд приема, че вредите, които се претендират са резултат на незаконосъобразни действия по връчване на Покана за доброволно изпълнение, адресирана до ищеца и незаконосъобразни бездействия по Заявлението, с което ищецът е сезирал началника на 09 РУ СДВР по отношение на връчването на Поканата за доброволно изпълнение.

Приема, че не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на служители на СДВР.

Според решаващият съд не се установява от доказателствата по делото конкретно неизпълнение на дължими по закон фактически действия по повод връчването на Покана за доброволно изпълнение, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК, на ищеца И. К. длъжник по изпълнително дело 20221110401479 на ДСИ при СРС и последващата проверка, извършена по повод подадено Заявление от 05.10.2022 г. до началника на 09 РУ СДВР.

Съдът посочва, че не се установява твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители на ответника по повод подаденото на 05.10.2022 г. Заявление от ищеца, адресирано до началника на 09 РУ СДВР, по което била извършена проверка и са осъществени възможните действия за събиране на информация от значение за правилното изясняване на посочените факти, като ищецът е бил уведомен от началника на 09 РУ на СДВР за резултата от нея.

Обсъдени били ангажираните свидетелски показания по делото, които съдържат данни относно промените във физическото и психическото състояние на ищцата.

Решаващият съд в заключение приема, че при така установените обстоятелства не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на СДВР, което е задължителен елемент от сложния фактически състав по възникване на отговорността на държавата, поради което исковата претенция е приета за неоснователна и отхвърлена изцяло.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение, с което е отхвърлена претенцията за обезщетение за ПРАВИЛНО.

Необосновано касационният жалбоподател твърди нищожност и недопустимост на съдебния акт, тъй като нито един от тези пороци не се установява. Решаващият съд е сезиран от активно легитимирано лице, а съдебното производство е проведено от законен състав и в рамките на неговата компетентност. Постановеният съдебен акт дава пълен отговор на повдигнатите въпроси и не се разпростира извън предмета определен с исковата молба. Решението отговаря на предвидената в закона писмена форма и е подписано от съдията докладчик чл.172а, ал.3 АПК.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите и необходими доказателства. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. В съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. На база събрания доказателствен материал е изградил доводи, които са обосновани и правно логични. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал. 1 и ал. 2 АПК.

Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при правилно приложен материален закон, като не е налице противоречие на изводите на съда по отношение фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в ЗОДОВ. Обосновано съдът е приел, че от доказателствата по делото не може да бъде направен извод за наличието на изискуемите кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на адм. орган по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Обезщетяването на неимуществените вреди се претендира вследствие на незаконосъобразни действия по връчване на ищеца на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20221110401479 по описа на ДСИ при СРС, удостоверяване на връчените документи приложения към поканата и отразяване на състоянието на лицето при получаването им. На следващо място вреди се претендират и от незаконосъобразното бездействие на служители на ответника по подаден сигнал.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата, на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.

Настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че не са налице незаконосъобразни действия на служители на ответника при връчване на поканата за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като също така отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Служителят на 09- то РУ при СДВР на Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20221110401479 по описа на ДСИ при СРС е изпълнил изискуемите по чл. 44 ГПК действия по връчване. Връчването е извършено, съобразно изискванията и без конфликтни моменти. Не е налице излизане извън пределите на правомощията на адм. орган.

По отношението на твърденията за незаконосъобразно бездействие осъществено от длъжностни лица при ответника по подаден сигнал и образуваната преписка вх. 338400 12204 от 05.10.2022 г. по описа на 09 РУ - СДВР, настоящата инстанция споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че не се установява наличието на такова. Видно от събраните по делото доказателства по подадения сигнал е възложена и извършена проверка, резултатите от която са отразени в Справка рег. 3384р-47829 от 04.11.2022 г., изготвена от началник група ТП Люлин при 09 РУ СДВР, изготвени са докладни записки и са изискани писмени обяснения от младши полицейски инспектор в ТП Люлин и от ищеца. С оглед на дотук изложеното, настоящата инстанция намира, че не се доказва незаконосъобразно бездействие от страна на служители на СДВР.

Доказателствената тежест в производството по чл. 203, ал. 1 АПК лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, което доказване в случая не е осъществено от ищеца. Освен това, при констатацията на съда за липса на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица в случая не е необходимо изследването на останалите предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответната администрация. Тези предпоставки са кумулативно предвидени и липсата само на една от тях е достатъчна за неоснователност на исковете.

Водим от горното, Върховният административен съд