Решение № 13791 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2766/2010 г.

Решение № 13791 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2766/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Анка Иванова Златева от гр. Белослав и Стоянка Иванова Георгиева от гр. Варна, чрез пълномощника им-адв. Димитър Петров от АК-Варна, против решение № 2172/17.12.2009 г., постановено от Варненския административен съд, първо отделение, V-ти състав, по адм. д. № 98/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата им против Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център-гр. Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, по отношение на имоти с № № 2554,2555,2556,2557 и 2558,като се е произнесъл и за разноските. За да постанови решението си съд ът се е позовал на заключението на вещото лице, от което е установено, че от разликите над 600 кв. м., признати на ползувателите, не може да се образува имот за собственика по реституция, чиито наследници са жалбоподателите. На този въпрос категоричен отрицателен отговор дава заключението на вещото лице, което не е оспорено от жалбоподателите. При постановяването на акта си Областния управител се е съобразил с доказаните права на собственост на ползвателите и техническата възможност за определяне границите на имотите, съгласно чл. 28 от ППЗСПЗЗ, които се установяват с представените писмени доказателства и СТЕ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, изразяващи се в следното: За да отхвърли жалбата им против заповедта на областния управител, съдът е приел, че не е възможно от разликите над 600 кв. м. от процесните имоти да се образува нов имот за собствениците по реституция. Според съда това се установявало по категоричен начин от заключението на съдебно-техническата експертиза. Тези изводи на съда са необосновани и постановени в нарушение на материалния закон - чл. 28 от ППЗСПЗЗ. От доказателствата по делото се установява, че процесните имоти са с площ, значително надвишаваща 600 кв. м, при което е възможно от всеки от тези имоти да се определи имот с площ само от 600 кв. м., а от разликите да се образуват имоти и за собствениците по реституция. Не съществува пречка достъпът до имотите на ползувателите да се осигури с проектиране на задънена улица. Делото в тази насока не е изяснено от фактическа страна. Съдът се е задоволил само да възприеме безкритично заключението на вещото лице, а е следвало служебно да назначи тройна съдебнотехническа експертиза или да постави допълнителна задача на първоначалната експертиза. Ответната страна: Областният управител на Варненска област, чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Видно от заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал и приел, е налице частична идентичност между имота, възстановен на наследодателя на жалбоподателките с решение № 610/1999 г. и имотите на заинтересованите страни, съобразно представените документи за собственост. Безспорно се установи, че няма възможност от разликите над 600 кв. м. да се образува нов имот за жалбоподателите поради невъзможност за осигуряване на достъп до път. Заинтересованите страни: Виктория Великова Милчева, Димчо Куленов Янчев, Илия Митков Илиев, Митко Илиев Илиев, Вяра Николова Ханджарова и Красимира Николова Кирякова, с писмени възражения, подадени чрез процесуалните им представители, оспорват касационната жалба като неоснователна, като това становоще първите две поддържат и в съдебното заседание чрез пълномощника си- адв. Славов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Така подадената касационна жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания акт - заповед на областния управител на гр. Варна от 5.06.2008 г., с който е бил одобрен ПНИ в землището на с. Виница е законосъобразен. При издаването на индивидуалния административен акт са били приложени законосъобразно материалноправните разпоредби, при спазване на процесуалните правила. Актът е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, с основание § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В проведеното съдебно производство е било установено, че разликата над възстановената част на 600 кв. м. не може да бъде обособена в отделен имот, което е било съобразено и с техническите ограничения, предвидени в чл. 28 ППЗСПЗЗ. В подкрепа на този извод е и приетата по делото техническа експертиза. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът се е съобразил с представените и приети по делото писмени доказателства и заключението на приетата СТЕ и решението му не противоречи на материалния закон. Възможността за образуване на имот за собствениците по реституция от разликите над 600 кв. м. за ползувателите е обсъдена от съда и направеният извод за невъзможност за образуване на такъв имот е съобразен с приетото и неоспорено от жалбоподателките заключение на СТЕ. В подадената касационна жалба всъщност се оспорва заключението на вещото лице, което е недопустимо в настоящото производство. Жалбоподателките е следвало да оспорят това заключение и да поискат тройна СТЕ, което не са сторили. Непълнотата на доказателствата, когато тя се дължи на непроявена грижа от жалбоподателите, които не са се явили в съдебното заседание и не са оспорили СТЕ, не е касационно основание по чл. 209 от АПК. Съдът няма процесуално задължение служебно да назначава тройна СТЕ, а такава се назначава само при оспорване на допуснатата и приета единична СТЕ. Не съществува задължение за съда да назначава и допълнителна СТЕ при липса на такова искане и при положение, че първоначалната СТЕ дава категоричен отговор за невъзможност от образуване на парцел. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,