Решение № 6194 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2013 г.

Решение № 6194 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София против решение № 4586 от 08.07.2013 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 822/2013 г., с което е отменен издаденият на Димитър Георгиев Симеонов, с ЕТ "Дъга 19 - Димитър Симеонов" ревизионен акт № 2141202866/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция ОУИ, град София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са свързани с неправилна преценка на доказателствата по делото относно наличието на неотчетени приходи от продажби на стоки за периода 14.04.2007 г. - 08.11.2007 г. в общ размер от 96 766.50 лева. Искането е за отмяна на решението и решаване на спора по същество като се отхвърли жалбата. Ответникът - Димитър Георгиев Симеонов, с ЕТ "Дъга 19 - Димитър Симеонов", чрез процесуалния си представител адв. Чолаков оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Позовава се на влязло в сила съдебно решение на Върховен административен съд, по адм. дело № 10141/2012 г., с което е обявен за нищожен предходен ревизионен акт относно доходите на ревизираното лице от същите приходи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт № 2141202866/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция ОУИ, град София при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, с който по отношение на Димитър Георгиев Симеонов, с ЕТ "Дъга 19 - Димитър Симеонов" са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 14 091.84 лева, от които 9 158.71 лева главница и 4 933.13 лева лихви. При ревизията, въз основа на данните от приобщена тетрадка форма А5 е прието, че ревизираното лице е реализирало оборот от продажби на стоки в общ размер на 96 766.50 лева за периода 14.04.2007 г. - 08.11.2007 г. По данни от отчети по ЕКАФП за двата обекта, стопанисвани от ЕТ Дъга - Димитър Симеонов и обороти установени по данните от т. нар. "черна тетрадка" органите по приходите са приели, че за периода 01.01.2007 г. - 31.08.2007 г. ревизираното лице е достигнало оборот от 57095.31 лева и е следвало да се регистрира по ЗДДС в срок до 14.09.2007 г. Лицето не е изпълнило това си задължение, поради което и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС с ревизионния акт са обложени извършените от него облагаеми доставки на стоки за периода от 15.09.2007 г. до 31.10.2008 г. като е определен ДДС за внасяне в размер на 9 158.71 лева и съответните лихви. За да отмени ревизионния акт административният съд е приел, че в хода на ревизията, в нарушение на чл. 37, ал. 1 от ДОПК не са събрани относимите към случая доказателства. По делото не са представени доказателства, че приобщената тетрадка форма А5 е иззета от обект, стопанисван от ревизираното лице, включително и от обект на бул. Цариградско шосе № 109. Този извод е обоснован с данните от ревизионен доклад № 1001618/09.04.2010 г. относно извършената ревизия на Димитър Георгиев Симеонов, с ЕТ "Дъга 19 - Димитър Симеонов" по ЗДДФЛ, според които протокол № 0083593/09.11.2007 г., с който е иззета цитираната тетрадка е изгубен и не може да бъде представен. Обсъдени са и представените преписи от тетрадката, които не съдържат подпис, а само печат на ЕТ, поради което е прието, че не са годно доказателство за реализираните от търговеца обороти в посочения търговски обект. При тези фактически данни, съдът е обосновал краен извод, че от страна на органите по приходите не се установява при условията на пълно и главно доказване в съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК, че сумите отбелязани в т. нар. "черна тетрадка" отразяват действително извършени плащания, респективно представляват осъществени облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, по които е настъпило данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и за които данъкът е изискуем. Решението е правилно постановено. При правилно установени факти, съдът е обосновал правни изводи при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства не се установява, че лицето е реализирало оборот от облагаеми доставки, който да надхвърля предвидения от закона минимален праг за задължителна регистрация по ЗДДС. Правилни са изводите на съда, че не всяко плащане представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 7 от ЗДДС, а само такова по облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Следва да бъдат споделени и изводите, че събраните при ревизията и в хода на съдебното производство доказателства, включително заверени преписи и констатации по оригинала на т. нар. "черна тетрадка", не са достатъчни да установят осъществяването на плащания и извършването на облагаеми доставки от ревизирания търговец в посочения от органите по приходите търговски обект. Преди всичко не се установяват твърденията на органите по приходите, че въпросната тетрадка, която не е подписана от ревизираното лице представлява частен документ и доказателство за неизгодни за търговеца факти и обстоятелства относно реализирания от него оборот. По делото органите по приходите не са удостоверили обстоятелството, че тетрадката е иззета от обект, стопанисван от ревизираното лице. Видно от протокол № 1216349/20.04.2012 г. в хода на процесната ревизия като доказателство не е приобщен протокол № 0083593/09.11.2007 г. изготвен от органите по приходите на отдел "Оперативни проверки" за резултатите от извършената на ЕТ Дъга - Димитър Симеонов проверка на 09.11.2007 г. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно съдът е приел за изгубен този документ като се е позовал на констатациите в ревизионен доклад № 1001618/09.04.2010 г. От съдържанието на последния е видно, че твърдението за изгубване на протокола е на ревизираното лице във връзка с искане от 11.03.2010 г. за представяне на този документ в хода на ревизията по ЗДДФЛ, извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Констатираният пропуск не променя крайните изводи на първоинстанционния съд, че фактическите основания, посочени в ревизионния акт не са доказани, тъй като препис от този документ не е събран в хода на ревизията и не е представен от касатора в хода на съдебното производство. Поради това твърденията в ревизионния акт, че сумите, посочени в тетрадката се отнасят до обороти в конкретен обект, стопанисван от ревизираното лице се явяват недоказани. От друга страна констатациите за наличието на облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС са в противоречие с данните за липса на основания за регистрация по ЗДДС, отразени в протокол 22183080001257/30.10.2008 г., изготвен по отношение на същото лице и въз основа на същите факти и обстоятелства. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ДОПК истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. В тази връзка в нормата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК е установено служебно задължение на органите по приходите да събират доказателства. Следва да се посочи, че в процесния случай констатациите на органите по приходите по т. нар. тетрадка не са послужили като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК /за разлика от предходната ревизия по ЗДДФЛ/, поради което правилно съдът е приложил общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. След като не се установява, че записванията в тетрадката отразяват извършването на облагаеми доставки на стоки, то не е налице и облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, различен от формирания по данните от ЕКАФП. Видно от констатациите в ревизионния акт, оборотът, отчетен от фискалните устройства за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. е по-нисък от 50 000 лева, поради което не са налице и условията за облагане по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Като допълнителен аргумент следва да се вземат предвид и доводите на ответника по касация, че ревизионният акт по ЗДДФЛ за установяване на допълнителни приходи и задължения за преки данъци въз основа на същите обстоятелства, е обявен за нищожен. С оглед на изложеното решението, с което ревизионният акт е отменен следва да се остави в сила като валидно допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски за касационната инстанция се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на своевременно направено искане и липсата на доказателства за извършени разходи, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,