Решение № 5109 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 80/2013 г.

ВАСIV отделение11.04.2013 г.докладчик т Галина Матейска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2405 от 02 ноември 2012 г. на Административен съд Пловдив, VIII-ми състав, постановено по адм. дело № 2821/2012 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5109 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 80/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от началника на Общинска служба по земеделие - гр. Садово против решение № 2405 от 02.11.2012 г. на Административен съд Пловдив, VIII-ми състав, постановено по адм. дело № 2821/2012 г., с което се отменя отказа на началника на Общинска служба по земеделие Садово, обективиран в писмо с изх. № ПО-05-325 от 07.08.2012 г. да бъде вписан в Регистъра на договорите за аренда Договор за аренда от 22.06.2006 г. между "Семенарска къща - Садово" ООД - арендатор и Васил Тодоров Динков и Тодор Василев Тодоров - арендодатели, с предмет - нива, съставляваща имот № 152003 по плана за земеразделяне на село Чешнегирово, цялата с площ от 5,004 дка, от които 1,121 дка VI-та категория и 3,883 дка IV-та категория. Касаторът моли решението да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи основания за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, като развива подробни съображения. С касационната жалба излага съображения и относно присъдения размер на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "Семенарска къща - Садово" ООД, с. Чешнегирово, обл. Пловдив, чрез процесуалния си представител в постъпило по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли решението на Административен съд Пловдив, като законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а според чл. 7 от Наредба № 6, всеки регистър съдържа обект на договора, страни на договора, номер, дата, районен съд на вписването, срок на договора, настъпили промени по договора, включително продължаването или прекратяването му. Арендният договор от 22.06.2006 г. съдържа изрична клауза за продължаване срока му на действие, без да е необходимо подписването на допълнителни споразумения, за същия срок /5 стопански години/ и при същите условия, ако до изтичане на третата стопанска година или до 01.10.2010 г. арендодателите изрично не възразят срещу продължаването. Следователно, към датата на подаване на заявлението за вписването му в регистъра действието на договора за аренда от 22.06.2006 г. е продължено, съобразно постигнатото съгласие между страните по същия, до 30.09.2016 г. и не е нужно представянето на копие от анекс към договора за аренда, за да бъде отразено това обстоятелство в регистъра. Въз основа на тези констатации първоинстанционният съд е извел извод, че постановеният отказ да бъде отразено в регистъра продължението на срока на арендния договор от 22.06.2006 г. се явява направен при неправилно прилагане на материалния закон. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2405 от 02 ноември 2012 г. по административно дело № 2821/2012 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) и Наредба № 6 от 18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии (Наредба № 6), Административен съд Пловдив, VIII-ми състав ОТМЕНЯ отказа на началника на Общинска служба по земеделие Садово, обективиран в писмо с изх. № ПО-05-325 от 07.08.2012 г. да бъде вписан в Регистъра на договорите за аренда Договор за аренда от 22.06.2006 г. между "Семенарска къща - Садово" ООД - арендатор и Васил Тодоров Динков и Тодор Василев Тодоров - арендодатели, с предмет - нива, съставляваща имот № 152003 по плана за земеразделяне на село Чешнегирово, цялата с площ от 5,004 дка, от които 1,121 дка VI-та категория и 3,883 дка IV-та категория. С втори диспозитив съдът ИЗПРАЩА преписката на Общинска служба по земеделие Садово за постановяване на законосъобразен акт, съгласно изложените в настоящото решение съображения, които са задължителни и ОПРЕДЕЛЯ срок за изпълнение на решението от 30 дни, считано от влизането му в сила. С четвърти диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" - Пловдив да заплати на жалбоподателя "Семенарска къща - Садово" ООД сумата от 500,00 лева, представляваща направените по делото разноски. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел на първо място, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1, пр. 2 от ЗАЗ, съгласно която норма, договорът за аренда в земеделието се регистрира в съответната общинска служба по земеделие, и разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 6 от 18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии, съгласно която норма, регистрите се водят в поземлената комисия (понастоящем общинска служба по земеделие), на чиято територия се намира земеделската земя, обект на договора за аренда. На следващо място е посочил, че според чл. 18, ал. 1 от ЗАЗ, продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие; според § 1 от ДР на ЗАЗ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство; а според чл. 7 от Наредба № 6, всеки регистър съдържа обект на договора, страни на договора, номер, дата, районен съд на вписването, срок на договора, настъпили промени по договора, включително продължаването или прекратяването му. Административен съд Пловдив е направил извод, че при липса на уредба в ЗАЗ относно възможността за включване в арендния договор на клауза за автоматично продължаване срока му на действие при определени от страните обстоятелства, следва да се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство (§ 1 от ДР на ЗАЗ). От своя страна, основният нормативен акт, уреждащ материята на облигационните правоотношения, какъвто се явява Законът за задълженията и договорите (ЗЗД), не съдържа разпоредби, които изрично да забраняват уговореното в раздел VI, т. 4 от процесния аренден договор, а именно автоматично продължаване на срока му на действие, при липсата на прекратително условие, до 30.09.2016 г. Следователно към датата на подаване на заявлението за вписването му в регистъра, действието на договора за аренда от 22.06.2006 г. е продължено, съобразно постигнатото съгласие между страните по същия - до 30.09.2016 г. и не е нужно представянето на копие от анекс към договора за аренда, за да бъде отразено това обстоятелство в регистъра. Отказът да бъде отразено продължението на срока на арендния договор от 22.06.2006 г. е неправилен. Така постановеното съдебно решение е правилно. В Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) са регламентирани отношенията между страните по договорите за аренда в земеделието, като задължението за вписване на договорите за аренда е подробно уредено в чл. 3. Със същия се въвеждат изискванията, на които трябва да отговарят сключените договори. Самото вписване на договора за аренда в регистъра на съответната общинска служба по земеделие има благоприятни гражданско правни последици за арендатора. От нормите на ЗАЗ следва извод, че на вписване в регистъра подлежи не само първоначалния договор за аренда, но и този, с който срокът на арендата се продължава. В чл. 18, ал. 1 от ЗАЗ е предвидена и формата в която се извършва продължаването на арендния договор, а именно писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. При анализа на приложимата нормативна уредба се налага извода, че вписването в регистъра на договорите за аренда на земеделските земи може да се квалифицира като извършване на административна услуга, като отказът от извършването на такава административна услуга подлежи на контрол за законосъобразност съобразно § 8 от ПЗР на АПК. Обжалваното пред Административен съд Пловдив писмо с изх. № ПО-05-325 от 07.08.2012 г. на Началника на Общинска служба по земеделие - гр. Садово по своята същност е административен акт, който засяга правата и законните интереси на лицето, на което се отказва извършване на поисканата административна услуга - отразяване в регистъра продължението на срока на арендния договор от 22.06.2006 г. Със заявление вх. № ПО-04-325 от 26.07.2012 г. до Началника на Общинска служба по земеделие гр. Садово, "Семенарска къща - Садово" ООД е поискала регистриране на договор за аренда, сключен на 22.06.2006 г., със срок на действие до края на стопанската 2016 г. или до 30.09.2016 г. Към заявлението е приложен арендния договор, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, който съдържа в себе си клауза за продължаване срока му на действие, без да е необходимо подписването на допълнителни споразумения, за същия срок (5 стопански години) и при същите условия, ако до изтичане на третата стопанска година или до 01.10.2010 г. арендодателите изрично не възразят срещу продължаването. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАЗ продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. В случая уговорена от страните възможност за удължаване на срока на действие на арендния договор е в предвидената от закона форма и напълно отговаря на изискването на закона. Длъжностното лице действа при условията на обвързана компетентност поради което дължи извършването на услугата, при заявено искане, редовно по форма. Преценката му относно клаузите на договора за аренда или промените, заявени за вписване, са без значение. Лицето, което се ползва от направеното вписване в регистъра, носи тежестта за доказване на истинността на вписаните обстоятелства. Отказвайки да впише договора със заявения срок, длъжностното лице се произнася относно валидността на вписаната в договора уговорка, което в това чисто формално производство е недопустимо. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло. Следва да се отбележи, че в случая няма подадена по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК касационна жалба от юридическото лице, което е осъдено да заплати направените по делото разноски, поради което и въпросът за тяхното присъждане и по основание и по размер не може да бъде обсъждан. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1