Решение № 7358 от 5.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение 1263/18.10.2022 г., постановено по адм. дело 989/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. С него по жалба на ДЕА 2011 БГ ЕООД, [ЕИК], е отменен частично Ревизионен акт (РА) Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с Решение 25/29.03.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, по отношение на установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 09.2020 г. в размер на 12 960 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 1 551,79 лв., м. 10.2020 г. в размер на 5 528 лв. главница и лихви в размер на 612,97 лв., м. 11.2020 г. в размер на 5 842 лв. - главница и лихви в размер на 595,74 лв., м. 12.2020 г. в размер на 9 876 лв. - главница и лихви в размер на 849,38 лв., за м. 03.2021 г. в размер на 20 202,31 лв. - главница и лихви в размер на 863,85 лв., м. 04.2021 г. в размер на 4 355,20 лв. главница и лихви в размер на 113,74 лв., при който резултат приходната администрация е осъдена да заплати разноски в полза на жалбоподателя в размер на 3 300 лв. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на направените фактическите констатации при ревизията, касаторът оспорва изводите на съда по отношение на доставките от Мебико ЕООД. Развива конкретни съображения за погрешна преценка на обстоятелствата, свързани с липсата на складова база при доставчика, неговата кадрова обезпеченост и транспорта на стоките. Счита че органите по приходите законосъобразно са коригирали упражненото право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 70, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 6, чл. 12, чл. 25, чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Формулира искане към съда за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден в обжалваната част. Аргументите се поддържат в молба по хода на делото от 27.04.2023 г., подадена по електронен път. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - ДЕА 2011 БГ ЕООД, чрез адв. Д. Петкова-Топалова, оспорва касационната жалба с аргументи, изложени в писмен отговор. Отправя искане да се отхвърли като неоснователна и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. В писмена молба от 05.05.2023 г. претендира присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила поради липса на наведените основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, доказателствата по делото и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е бил РА Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., с който на ДЕА 2011 БГ ЕООД са определени задължения за внасяне в общ размер на 48 505,37 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 4 587,47 лв., в резултат от установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2020 г., м. 03 и м. 04.20201 г. в общ размер на 57 763,51 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 4 587,47 лв., във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Мебико ЕООД. В решението е отбелязано, че РА не е предмет на съдебно оспорване по отношение на корекцията в размер на 300,99 лв. за данъчен период м. 11.2020 г. по фактура 03466/11.11.2020 г., издадена от Май Сървис ЕООД. Фактическите констатации на съда следват извършените процесуални действия и установяванията на органите по приходите. Последните се свеждат до възлагането на ревизията със ЗВР Р-03000321002943-020-001/25.05.2021 г., изменена впоследствие със заповеди за изменение (ЗИЗВР) Р-03000321002943-020-002/02.08.2021 г. и Р-03000321002943-020-003/01.09.2021 г., извършена насрещна проверка на доставчика Мебико ЕООД и присъединяване на писмени доказателства от други контролни производства. Предложенията за установяване са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-03000321002943-092-001/18.11.2021 г., издаден от определения със заповедите за възлагане ревизиращ екип. Въз основа на него е издаден процесният РА. За изясняване на делото от фактическа страна е разпитан като свидетел Б. Йорданов - управител на ДЕА 2011 БГ ЕООД и е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието като доказателство без оспорване. Констатациите и отговорите на вещото лице са ценени от съда като обективни и кореспондиращи с останалите писмени доказателства. Данните по процесните фактури, издадени от Мебико ЕООД са обобщени в експертизата в табличен вид. Посочено е, че всички фактури са отразени надлежно в счетоводството на жалбоподателя по аналитични партиди, по тях са отчетени приходи и са направени разходни записи за дизелово гориво във връзка с представените по делото пътни листове за периода от 10.09.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 1 549,58 лв. и за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. в размер на 1 169,60 лв. В резултат на извършената проверка на представените счетоводни документи за Мебико ЕООД е установено, че доставчикът също е отразил фактурите в счетоводството си и отчетните регистри по ЗДДС, с изключение на фактури 1000000417/06.04.2021 г. и 1000000408/02.04.2021 г. От справката за актуално състояние на всички трудови договори към 17.09.2022 г. е видно, че доставчикът е разполагал със собствен персонал на длъжностите отчетник, офис мениджър и асистент продавач или снабдител доставчик. Общият размер на отчетените приходи за 2020 г. от доставчика по ОПР е в размер на 448 814,28 лв. Обясненията на св. Б. Йорданов по отношение на механизма на осъществяване на стопанската дейност и превоза на стоките според съда кореспондират с останалите факти. Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество решаващият съд е потвърдил валидността на РА, приемайки че актът е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на законовите изисквания на чл. 120 ДОПК за форма и съдържащ всички необходими реквизити. За да уважи жалбата и да отмени РА в обжалваната част, съдът е обосновал извод за противоречието му с материалния закон и събраните доказателства по делото. От правна страна в мотивите е прието, че констатациите на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки са неправилни и противоречат на фактическата обстановка по делото. Релевантните предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит са изведени чрез позоваване на материалноправната уредба и конкретни дела от преюдициалната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Решаващият съд е посочил, че въз основа на ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства може да се направи извод за реалност на спорните доставки. При съвкупна преценка на фактите се установява настъпването на данъчното събитие и сочените в РА отделни несъответствия във връзка с механизма на изпълнение не обосновават твърденията на органите по приходите. Липсата на данни за недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя или действия, които водят до предположение за участие в данъчна измама, са изтъкнати в подкрепа на крайното заключение за незаконосъобразност и необоснованост на РА. Обжалваното решение на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти и формираните правни изводи са основани на доказателствата по делото. Предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС са изведени аргументирано в мотивите на съдебното решение и в резултат от съвкупния анализ на доказателствата по логичен път е обосновано заключението, че отказът да бъде признато това право с РА е незаконосъобразен. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Правилно в съдебното решение е прието, че в тежест на ревизираното лице е да установи материалноправните предпоставки, водещи до надлежно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, на което съдът се е позовал, както и т. 31 и т. 32 от решението на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник. Основното изискване според СЕС, за да е налице правото на приспадане по доставките, е да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани впоследствие от данъчно задълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки. Фактите по делото са установени при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и не се оспорват от касатора. Възраженията в касационната жалба по същество преповтарят твърденията в РА/РД и Решение 25/29.03.2022 г., но с тази разлика, че аргументите за недобросъвестност и неправомерно поведение от страна на ДЕА 2011 БГ ЕООД в случая са изоставени и конкретни доказателства за това не се изтъкват. Реалното осъществяване на доставките е абсолютна предпоставка за възникването на право на данъчен кредит съгласно чл.чл. 68-69 ЗДДС. Доказването на посоченото обстоятелство надхвърля притежаването на фактура и нейното осчетоводяване, което също е изведено в мотивите на обжалваното съдебно решение. В касационната жалба отново се изтъква липса на складова и кадрова обезпеченост при Мебико ЕООД, без да се съобразяват справката за актуално състояние на всички трудови договори при доставчика към 17.09.2022 г., резултатът от извършеното посещение на декларирания адрес за кореспонденция с дружеството в гр. Пловдив, ул. Райко Даскалов 53 и анализа на данните от получения отговор от МВР с данни за движението на МПС с рег. [рег. номер]. Преценени по отделно и в единство, възраженията на касатора са вътрешнопротиворечиви. Отговорът на общинската администрация, че няма такъв административен адрес очевидно не прави невъзможно физическото посещение на т.нар. Дом Васил Левски в гр. Пловдив от органите по приходите с цел връчване на ЗВР и искания за представяне на документи. Обоснован е изводът на съда, че дори да се приеме неточното посочване на адреса в приемо-предавателните протоколи, това обстоятелство не лишава същите от тяхната доказателствена стойност. От друга страна, данните от ТОЛ-системите очевидно са непълни и имат косвено значение за установяване на главния факт. Логически неиздържан е доводът, че установените данни за движението на МПС само в една посока на 05.10.2020 г. и на 02.04.2021 г. дискредитират данните от пътните листи и приемо-предавателните протоколи. В тази насока липсва обяснение за начина, по който МПС е достигнало повторно до отправната си точка. Относно липсата на техническа обезпеченост на доставчика Мебико ЕООД, касаторът не съобразява даденото от Административен съд Варна тълкуване на практиката на СЕС и Директива 112/2006/ЕО на Съвета. Тя не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Съгласно изводите на СЕС, липсата на кадрова обезпеченост на доставчика не е основание за отказ на субективното право на данъчен кредит. Преценката за нейното осъществяване, според тълкувателната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция, извършваща преценката съобразно националните правила за доказване (цитираното решение на СЕС по дело С-285/11). В заключение, изводът на първоинстанционния съд за наличие на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС е правно издържан като формиран след съвкупна преценка на доказателствата, а не с оглед на отделни и неотносими към упражняването на правото на данъчен кредит факти. При изграждане на изводите си по главния въпрос - дали има основание да се счита, че зад процесните 23 бр. фактури на Мебико ЕООД, не стоят реални стопански операции, решаващият съд е съобразил това. Мотивите в решението на горестоящия административен орган са възпроизведени формално като касационни основания. Фактическа обстановка е изяснена в цялост, вкл. чрез приетата без оспорване ССЕ по делото, която не е засегната в наведените оплаквания. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, решаващият състав е преценил обективно заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. Бланкетните възражения в касационната жалба на този етап от процеса следва да се разглеждат като оспорване на заключението по ССЕ, което не е заявено изрично. На този етап от процеса последното е недопустимо в съответствие със забраната за нови фактически установявания и по арг. от чл. 200, ал. 3 във вр. с чл. 201 ГПК. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК бъде препратено към останалата част от мотивите на решаващия съд, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на спора се дължат заявените разноски от ответника по касация. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за касационните производства в общ размер на 3 312 лв. за адвокатски хонорари, въз основа на приложените по делото доказателства за реалното заплащане - 2 952 лв. за настоящото и 360 лв. за производството по реда на чл. 157, ал 4 във вр. с чл. 229 и сл. ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,