Решение № 12252 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2014 г.

Решение № 12252 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Веселин Димитров Пандев, от гр. Благоевград, против Решение № 718/28.04.2014 г. по адм. дело № 136/2014 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Началникът на СГКК - Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Юлияна Костадинова Попличева, редовно призована, също не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил Заповед № КД-14-01-790/19.07.2013 г. на началника на СГКК - Благоевград като незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Със заповедта, на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР, вр. с чл. 58, ал. 3 и 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, е одобрено изменението на КККР на гр. Благоевград от 2006 г., относно данните за собственост в КР за ПИ № 04279.154.4, като вписания такъв е заличен и на негово място е записан Веселин Димитров Пандев, на основание нот. акт за собственост № 83/28.06.2013 г. на СВ - Благоевград. За да отмени заповедта, съдът е приел, че изменението на КККР е на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, а не по чл. 58, ал. 3, вр. с чл. 57, т. 8 от цитираната по-горе Наредба № 3/2005 г., при което е необходимо съставяне на акт за непълноти и грешки, подписан от оспорващата, като заинтересована страна. При липсата на такъв акт и подпис, заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и при нарушение на материалния закон, поради наличието на спор за материално право между заличения собственик и вписания такъв, който спор е бил пречка за допуснатото изменение. Решението е правилно. С оспорената заповед е извършено изменение на КККР на гр. Благоевград, одобрени през 2006 г., в частта на КР, относно ПИ с идентификатор 04279.154.4, като вписания собственик е заличен и на негово място е записан касатора Веселин Пандев, представил на свое име нот. акт за собственост № 83/2013 г. на СВ - Благоевград. При тези данни неправилен е извода на съда, че одобреното изменение на КККР е на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /в ред. преди изменението с ДВ, бр. 49/2014 г./, при което е необходимо съставяне на акт за непълноти и грешки, какъвто в случая липсва, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът не е съобразил, че измененията в КККР на това основание се извършват тогава, когато непълнотата или грешката предхождат одобряването на КККР, т.е. когато непълнотата или грешката съществуват в кадастралния план, служещ като основа за изработването на КККР, поради което се пренасят и в последния. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като към датата на одобряване на КККР за процесния имот е имало данни за един собственик, а именно записания такъв - Данчо Киров, респ. наследниците му. В случая е поискано изменение в КР, след одобряването му, поради настъпила промяна в данните за собствеността не по отношение на вписания собственик, а от трето лице - касатора. В такава хипотеза, като процесната, не са налице законовите предпоставки на чл. 53, ал. 3, вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /в ред. преди изменението с ДВ, бр. 49/2014 г./ за провеждане на процедура по отстраняване на непълнота и грешка в КР. Не са налице и данни за актуализация на кадастъра по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, както неправилно се поддържа от касатора, тъй като измененията в правото на собственост не засягат вписания собственик, а трето лице. По представеното от него заявление, с титул за собственост, дублиращ удостоверителния документ на вписания собственик, органът по кадастъра няма правомощия да го зачита, за сметка на заличения собственик, тъй като не е орган, който признава или отхвърля вещни права. При такава хипотеза на дублиращи собствеността документи, органът е следвало да откаже поисканото от касатора изменение, поради възникнал спор за материално право между титулярите им. Едва след разрешаването на спора от общия граждански съд с влязло в сила съдебно решение, органът би могъл да извърши промяната в полза на признатия от съда носител на спорното материално право върху процесния имот. Съобразно изложеното, съдът правилно е установил наличието на спор за материално право между вписания собственик, респ. неговите наследници и касатора, като заявител, който спор обуславя незаконосъобразност на заповедта на приетото от него второ основание - чл. 146, т. 4 от АПК, което е достатъчно за отмяната й. Като правилно по своя резултат обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение