Решение № 7402 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Председателя на Патентно ведомство на Република България срещу Решение 7013/06.08.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 793/2024 г. С обжалваното решение съдът обявява за нищожно решение от 31.07.2023 г. (неправилно посочено, че е без дата) и без номер на Председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), с което е оставено без уважение искане BG/P/2013/111425-5 от 24.06.2022 г. за възстановяване на срока по чл. 26, ал.2 от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели (ЗПРПМ) относно възможността за възстановяване действието на патент с рег. 66785, пиезокристален метод и устройство за получаване на електрическа енергия, по искане на Е. В. Ч. и Б. З. и изпраща преписката на Председателя на ПВ за ново произнасяне. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е установил пълно и точно фактите по спора, поради което е формирал и неправилни правни изводи относно приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание (НС) от 13.03.2020 г. е предотвратяване на последствията му (ЗМДВИП) и неговите изменения. След като подробно разяснява понятията за процесуален срок, придобивна давност, погасителна давност и други срокове и анализира как тяхното изтичане се повлиява от ЗМДВИП, касатоът обяснява че процесният патент е с прекратено действие на 06.10.2021 г., поради не плащане на дължимата патенетна такса за поддържане му за деветата патентна година. Счита, че краят на всички срокове е след отмяната на извънредното положение, поради което ЗМДВИП не намира приложение и те не са спирани и не следва да бъдат удължавани. Сочи, че при изчисляването на всички срокове патенетопритежателят е следвало да депозира искането си за възстановяване на срока най-късно до 30.06.2021 г., а той го е направил едва на 24.06.2022 г., въпреки което административният орган му е осигурил възможност да докаже непредвидени обстоятелства, но лицето сочи само извънредното положение, а то е прекратено с решение на НС още 14.05.2020 г. счита, че има разлика между извънредно положение и епидемична обстановка и второто не се отразява на сроковете по ЗПРПМ. Оспорва извода на съда, че административният акт не е съобразен с предходно съдебно решение, като сочи че последното не съдържа указание за възстановяване на срока, а само такива органът да се мотивира как е приложил относимите разпоредби по ЗМДВИП. Счита още, че извън нормите на логическото мислене при наличните факти съдът е стигнал до извод че срокът по чл. 49 ЗПРПМ не е изтекъл, тъй като е започнал да тече от 01.04.2022 г., като това прави обжалваното решение необосновано. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по същество административния акт потвърден. Касаторът се представлява от юрисконсулт Х. Белишка, която подържа касационната жалба на всички основания изложени в нея и претендира юрисконслутско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба Е. В. Ч., И. Г. В., Б. П. З. и С. Д. С. не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред Административен съд Пловдив е оспорен акт от 31.07.2023 г. на Председателя на ПВ, с който е оставено без уважение без уважение искане BG/P/2013/111425-5 от 24.06.2022 г. за възстановяване на срока по чл. 26, ал.2 от ЗПРПМ относно възможността за възстановяване действието на патент с рег. 66785, пиезокристален метод и устройство за получаване на електрическа енергия, подадено от Е. В. Ч. от [населено място], общ. Пловдив и Б. П. З. от гр. София. Искането е мотивирано с прекъснатия ритъм на работа и последвалите трудности вследствие наложената епидемична обстановка, към него няма приложени доказателства. Административният акт е втори по-ред. С Решение 2447/19.12.2022 на Административен съд Пловдив по адм. дело 2469/2022 г. е отменено предходно решение на Председателя на ПВ, с който е оставено без уважение без уважение същото искане BG/P/2013/111425-5 от 24.06.2022 г. за възстановяване на срока по чл. 26, ал.2 от ЗПРПМ относно възможността за възстановяване действието на патент с рег. 66785, пиезокристален метод и устройство за получаване на електрическа енергия и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда. Съдът приема, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен, тъй като Председателят на ПВ не е изложил мотиви относно приложението на ЗМДВИП и по този начин не е надлежно мотивирал изводите си относно изтичането на сроковете по чл. 33, ал.3 ЗПРПМ. С оспорения в настоящото производство акт на Председателя на ПВ, същият приема, че ЗМДВИП въобще не е приложим, тъй като задължението за заплащане на таксата за деветата патентна година е възникнало към 31.03.2021 г., а ЗМДВИП се отнася до срокове, които изтичат по време на извънредно положение, а такова е съществувало до 13.05.2020 г. съгласно решение на НС от 03.04.2020 г. Сроковете по чл. 26, ал.2 и чл. 33, ал.3 ЗПРПМ също са възникнали през 2021 г. и изтекли на 30.09.2021 г, поради което и към тях не е приложим ЗМДВИП. Счита, че искането по чл. 49, ал.1 ЗПРПМ е допустимо тъй като е подадено в тримесечния срок след изтичането на шестмесечния срок по чл. 26, ал.2 ЗПРПМ, но е неоснователно, тъй като за посоченото непредвидено обстоятелство не са представените никакви документи. За да обяви това решение за нищожно Административен съд Пловдив приема, че с Решение 2447/19.12.2022 на Административен съд Пловдив по адм. дело 2469/2022 г. Председателят на ПВ е задължен да издаде положителен за искателите акт, т.е да възстанови срока, а като не е сторил това е издал административен акт, който е в противоречие на влязло в сила решение съгласно чл. 177, ал.2 АПК. Отделно от това е изложил и идентични, с предходното съдебно решение, мотиви относно незаконосъобразността на оспорвания акт, като счита, че същият е издаден в нарушение на ЗМДВИП. Изводите на съда са неправилни. Доколкото оспорваният пред съда акт е втори, издаден в изпълнение на влязло в сила решение, първоинстанционният съд правилно е започнал проверка си с преценка относно пределите на силата на пресъдено нещо на това решение. Безспорно е, че е налице пълно съвпадение в субектите, за които съдебното решение на Административен съд - Пловдив по адм. дело 2469/2022 г. е създало задължение да признаят неговия резултат и да съобразят поведението си с установеното с него правно положение това са страните по делото, в лицето на Председателя на ПВ и искателите по BG/P/2013/111425-5 от 24.06.2022 г. Е. Ч. и Б. З.. Предметът също е един и същ искането BG/P/2013/111425-5 от 24.06.2022 г. Обективните предели на съдебното решение, т.е. предметът на решението, е предметът на делото. Те се обективират в диспозитива на решението. Обективните предели на съдебното решение, с което се отменя административен акт, са законосъобразността му чл. 168, ал. 1 АПК. В случая с решението по адм. дело 2469/2022 г. Административен съд Пловдив е отменил административния акт като незаконосъобразен поради липса на мотиви и тъй като естеството на проблема не позволява да реши сам въпроса по същество е изпратил преписката отново на административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 173, ал.2 АПК. Следователно неправилен и несъответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че съдебното решение на Административен съд - Пловдив по адм. дело 2469/2022 г. е задължило Председателя на ПВ да издаде положителен за искателите акт. Указанията от съдебното решение е да се изложат в новия административен акт мотиви относно приложението на ЗМДВИП и отношението му към съответните срокове. Видно от съдържанието на оспорения в настоящото производство акт, Председателят на ПВ е изложил подробни мотиви, защо счита че ЗМДВИП е неприложим към искането, с което е сезиран. Дали тази преценка на административния орган е правилна подлежи на контрол в производство по същество относно законосъобразността на издадения втори по-ред акт. Налага се извод, че не е налице противоречие на издадения административен акт с Решение 2447/19.12.2022 на Административен съд Пловдив по адм. дело 2469/2022 г. и следователно обжалваното съдебно решение, с което той е обявен за нищожен на това основание е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът въпреки, че обявил нищожността на административния акт на основание чл. 177, ал.2 АПК, допълнително е изложил и мотиви относно законосъобразността му като е приел, че срокът за заплащане на таксата за поддържане на процесния патент е спрял да тече от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на 01.04.2022 г., поради което не е настъпило прекратяване на патента. Изводът е неправилен. Извънредното положение поради настъпилата световна пандемия от Covid-19 е обявено с решение на НС от 23.03.2020 г. считано от 13.03.2020г., т.е с обратно действие. Срокът на същото е удължен с решение на НС от 03.04.2020 г. до 13.05.2020 г. Други решения на НС за удължаване на срока на извънредното положения не са приемани. Следователно извънредното положение има продължителност от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. С Решение 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет (МС) е взето решение за обявяване на епидемична обстановка. С поредица от решения на МС, срокът на същата е продължаван до 30.06.2022 г. Съгласно чл.1 от ЗМДВИП, той урежда мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение. Следователно нормите са неотносими към факти, настъпили след 13.05.2020 г., когато е отменено извънредното положение. Процесното административно производство е започнало на 24.06.2022 г. с искане на Е. Ч. и Б. З. да им бъде разрешено да заплатят таксата за притежавания от тях патент със закъснение, тъй като поради проблеми с прекъсването на нормалния ритъм на работа и последвалите трудности с епидемичната обстановка са пропуснали да я платят на време, както сами сочат в него. Председателят на ПВ правилно приема, че искането представлява такова по чл. 49, ал.1 ЗПРПМ за възстановяване на срока, пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства. С уведомление от 05.07.2022 г. Председателят на ПВ дава указания на искателите да внесат такса за разглеждане на искането и да представят доказателства, обосноваващи изложените от тях обстоятелства в искането. Искателите заплащат държавната такса, но не представят доказателства за особено непредвидените обстоятелства, които са ги възпрепятствали да изпълнят задължението си в срок. Възможността, която законът предоставя за възстановяване на изтекъл срок по чл. 49 ЗПРПМ е еднократна и ограничена със срок. Съгласно чл. 49 ЗПРПМ, срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на лицето, което ги е пропуснало. Молбата се подава до един месец след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от три месеца от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство. В случая предмет на производството пред Председателя на ПВ е възстановяването на срок за заплащане на такса за поддържаното на действието на патент съгласно чл. 33 ЗПРПМ, доколкото в самата молба се твърди пропуснахме срока за заплащането на патентната такса . Но правилно в полза на патентопритежателите, Председателят на ПВ и с оглед данните по преписка приема, че се иска възстановяване на срока по чл. 26, ал.2 ЗПРПМ. Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПРПМ за поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси, като за начало на всяка патентна година се счита датата на подаване на заявката за патент, а първата патентна година започва да тече от тази дата . Процесният патент е заявен на 12.03.2013 г. и регистриран на 12.11.2018 г. със срок на действие до 12.03.2033 г. Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПРПМ годишната патентна такса за всяка следваща патентна година се заплаща предварително най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година. Плащането не може да се прави за повече от една патентна година . По делото са налични доказателства, че последната платена такса е за осмата година от 10.03.2020 г. Следователно правилен е изводът на Председателя на ПВ, че следващата дължима такса е за деветата година и е следвало да бъде плетена най-късно на 12.03.2021 г. изречение последно на чл. 33, ал.2 ЗПРПМ забранява плащането на такса за повече от една година, поради което срокът на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не се отразил на възможността за своевременно изпълнение на задължението за плащане на годишната патентна такса за деветата година и към него е неприложим ЗМДВИП, тъй като не изтича по време на извънредното положение, каквото е изискването по този закон. По същата причина към всички срокове относно годишната патентна такса за деветата година е неприложим ЗМДВИП. Те изчитат много след отмяната (14.05.2020г.) на извънредното положение, поради което не подлежат нито на спиране, нито за удължаване по този закон. Съгласно чл. 33, ал.3 ЗПРПМ патентът запазва действието си при неспазване на срока по ал. 2, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер . Срокът по тази разпоредба тече съответно от 12.03.2021 г. и изтича на 12.09.2021 г., до тази дата притежателите на патента са имали възможност да запазят действието му като платят годишната патентна такса в двоен размер. При липса на такова плащане, какъвто е процесния случай, съгласно чл. 26, ал.1, т. 3 ЗПРПМ патентът прекратява действието си 12.09.2021 г. с изтичането на срока по чл. 33, ал.3 ЗПРПМ. Следователно неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че патентът не е с прекратено действие. Законът с цел да осигури максимална възможност патентопритежателите да се ползват от правата си им предоставя и възможността за възстановяване на действието на патента. Съгласно чл. 26, ал.2 ЗПРПМ патент, който е прекратил действието си поради неплащане на годишната патентна такса, може да бъде възстановен в 6-месечен срок след изтичането на срока по чл. 33, ал. 3 срещу заплащане на такса за възстановяване на патента, както и на дължимата такса, в двоен размер . Срокът по тази разпоредба тече съответно от 12.09.2021 г. и изтича на 12.03.2022 г. Той също е пропуснат от патентопритежателите. Следователно след 12.03.2022 г. патентопритежателите имат само еднократната възможност по чл. 49, ал.1 ЗПРПМ да искат от Председателя на ПВ да възстанови срока по чл. 26, ал.2 ЗПРПМ за възстановяване на действието на прекратен патент, поради неплащане на годишната патентна такса по чл.33, ал.3 с.з. Материалноправните предпоставки за възстанови срока по чл. 26, ал.2 ЗПРПМ съгласно чл. 49, ал.1 и 2 ЗПРПМ са наличието на особено непредвидени обстоятелства, довели до пропускането на срока и своевременно подадено искане. Сроковете за подаване на искането са регламентирани на чл. 49, ал.2 ЗПРПМ, съгласно който искането следва да бъде подадено до един месец след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от три месеца от пропускането му. Председателят на ПВ приема, че искането, с което е сезиран е допустимо, тъй като основанието посочено в него е епидемичната обстановка, обявена с Решение 325/14.05.2020 г. на МС, която продължава към момента да подаване на искането (24.06.2022), тъй като едва с решение от 29.06.2022 г. на МС епидемичната обстановка е отменена, считано от 30.06.2022 г. и не е изтекъл и тримесечния срок, като съобразява неговото отчитане с датата на отмяната на епидемичната обстановка. Председателят на ПВ решава въпроса по същество като приема, че искателите не са доказали, че епидемичната обстановка ги е засегнала лично по особено непредвидим начин, който да позволява възстановяването на срока. Изводът е правилен. При действието на епидемичната обстановка имаме ограничения на обществения живот и повишена заболеваемост, но дали и как се е отразила тя на конкретните искатели не може да бъде предполагано, поради което правилно административният орган с уведомлението си от 05.07.2022 г. е предоставил възможност на искателите да представят доказателства за обстоятелства, които сочат. В предоставения срок не са представени никакви доказателства за особено непредвидени обстоятелства извън самата обявената епидемична обстановка, които реално да са попречили на изпълнението в срока на задължението за плащане на годишна патентна такса. При действието на епидемичната обстановка всички институции, администрации и лица работеха макар при спазването на определени задължителни противоепидемични мерки, поради което само конкретни нейни проявления в живота на искателите могат да ги възпрепятстват да изпълнят задължението си в срок и ако те са особени и непредвидени могат да обосноват възстановяване на срока. В случая нито се твърдят, нито се доказват такива от искателите. Следователно правилен е изводът, че не са доказани особено непредвидени обстоятелства, довели до пропускането на срока на задължението за плащане на годишна патентна такса и искането за възстановяването му законосъобразно е отхвърлено. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което не съответства на представените по делото доказателства и закона и следва да бъде отменено. Оспореното решение на Председателя на ПВ е издадено от компетентен орган, в предвидена от закона форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването му, в съответствие с материалния закон, поради което жалбата срещу него, подадена от Е. В. Ч., като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски е основателна. Патентно ведомство на Република България - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал на оспорения в първоинстанционното производство акт, следва да получи разноски в размер общо от 270 лв., от които 70 лв. за държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. На основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 АПК ответникът - Е. В. Ч. следва да бъде осъден да плати на ПВ сумата от 270 лв. като разноски по делото за всички инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1-во, предл. 2-ро АПК Върховният административен съд, Седмо отделение