Решение № 15583 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2018 г.

Решение № 15583 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "МОНБАТ"АД, ЕИК 111028849, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Черни връх" № 32 А, представлявано от изп. директор А. Б., подадена чрез пълномощника адвокат Г. Тренчев против решение № 4403 от 28.06.2018 г. по адм. дело № 1142/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Решение № 1040-21-6/09.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 21235 от 10.11.2017 г., поправено с Разпореждане № 21235 от 01.12.2017 г., на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието, че претърпяното от П. В. здравословно увреждане, довело до смъртта на лицето, е трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО е тълкувана разширително и не са налице предпоставките за признаване увреждането за трудова злополука. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Е. В. и М. В., чрез пълномощника адвокат П. Д.а оспорват жалбата, като излагат съображения за правилност на решението в отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и писмени бележки по делото. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлено оспорването на "МОНБАТ" АД срещу Решение № 1040-21-6/09.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 21235 от 10.11.2017 г., поправено с Разпореждане № 21235 от 01.12.2017 г., на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието, че претърпяното от П. В. здравословно увреждане, довело до смъртта на лицето, е трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че В. е имал качеството на осигурено за всички социални рискове лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 КСО. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че на датата на инцидента, пострадалият се е връщал от работното си място. Кредитирал е показанията на свидетелите Г. Д. и Е. П. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи. От данните по делото се установява, че П. В. е работил е работил по трудов договор на длъжност "мениджър контрол на качествата" в "МОНБАТ"АД, намиращо се на адрес гр. София, бул. "Черни връх" № 32 А, производствена база в гр. Монтана, ул. "Индустриална" № 76. На 03.01.2017 г. около 18. 30 часа, след приключване на работния ден В., при връщане от работното място към основното място на живеене, при управление на личния си лек автомобил, претърпял ПТП. Това е установено от приложените констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000412 от 03.01.2017 г. на ОД МВР-Монтана, сектор ПП, в който е описан механизмът на ПТП и съобщение за смърт № * от **** г., издадено от МБАЛ "Д-р Стамен Илиев" АД, съдържащо данни за настъпилата в 19. 00 ч. смърт на пострадалия. Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО е извършено разследване на злополуката от представители на ТП на ПОИ София-град, ДИТ София-град и осигурителя "МОНБАТ" АД. Резултатите от извършеното разследване са отразени в Протокол № 74 от 06.11.2017 г., като в раздели VIII и IX е посочено, че причината за възникване на злополуката, е участие в ПТП, а допуснатите нарушения на нормативни актове са от компетентността на следствените органи. С Разпореждане № 21235/10.11.2017 г. /поправено с Разпореждане № 21235 от 01.12.2017 г. / длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело за трудова злополука по смисъла на чл. 55. ал. 2, т. 1 от КСО настъпилата на ***** г., вследствие на внезапно увреждане при ПТП, смърт на П. В.. В мотивите са посочени обстоятелствата, въз основа на които е прието, че злополуката е настъпила по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място за живеене, при управление на личен лек автомобил "Ланчия Дедра", с peг. № ****, настъпва ПТП - удар от лек автомобил "ВолвоV40", с per. [рег. номер на МПС] и пострадалият получава травматичен шок, счупване на черепа, съчетана черепно-мозъчна и гръдно-корем на травма, които причиняват смъртта му. Видно от обясненията на наследниците, от месец февруари 2003 г. В. е работил в "Монбат" АД и всеки работен ден е пътувал с Е. П. /служител в НАП гр. Монтана/ от [населено място] до гр. Монтана, като са се редували при шофирането на личните си леки автомобили. От 2009 г. с тях е пътувал и Г. Д./служител в НССЗ гр. Монтана/. В хода на производството по чл. 117 от КСО са представени обяснения от Р. Л.- колега на пострадалия, на длъжност "мениджър осигуряване на качеството" в отдел "ОК" в "Монбат" АД, от Е. П. и от Г. Д., които са пътували с пострадалия обичайно от и до работните си места и са участници в ПТП. Двамата са били в колата на П. В., когато е станала злополуката. Разпореждането е обжалвано от осигурителя "Монбат" АД с жалба вх. № 5101-21-971#6/11.12.2017 г., по предвидения с чл. 117 от КСО ред, пред директора на ТП на НОИ-София град. Жалбата е отхвърлена с Решение № 1040-21-6 от 09.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ София-град. За да се приеме настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице всички конститутивни основания, съдържащи се в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО, а именно: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Доказателствата от първоинстанционното производство сочат тяхната кумулативна наличност. Изпълнен е фактическият състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, съгласно който трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. В касационната жалба са изложени възражения в насока, че пострадалият при връщане от работа се е отклонил от обичайния си маршрут. Поддържа се, че В. на 03.01.2017 г. е приключил работа в 17, 30 ч. Вместо да поеме по обичайния си маршрут до мястото на местоживеене, той се е отклонил от него и заедно със свидетелите за извършване на други действия, за които работодателят не следва да носи отговорност. Счита, че липсва функционална връзка между увреждането и извършваната работа. Така наведените доводи са неоснователни. Законодателят не е поставил изискване злополуката да е станала преди или след работното време и в какъв срок от началото и края му. Времето на настъпване на инцидента, след като са налице предпоставките на чл. 55, ал. 2 от КСО, не се явява елемент от фактическия състав на правната норма, определяща дадена злополука като "трудова". В закона няма изискване злополуката да е станала и при обичайния начин на придвижване. За да се счита дадено придвижване по обичайния път, означава пътуването да се извършва по ежедневния маршрут, по който осигуреният се придвижва от работното място до местоживеенето си. Ако ежедневния маршрут включва отклонения с оглед задоволяване на ежедневни житейски нужди на лицето, с постоянен характер, то тези отклонения също се включват в понятието "обичаен път при отиване или връщане от работното място до постоянното място на живеене. В случая представените по делото доказателства установява категорично, че смъртта е пряко следствие от злополуката, станала с него на 03.01.2017 г. при връщане от работа. По делото не са установени обстоятелства, които да доказват умисъл в действията на пострадали за увреждане на здравето си, за да се приеме че не е налице трудова злополука във връзка с разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО. При издаване на обжалване на оспорения административен акт не е допуснато нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно. При този изход на спора искането на ответниците по касационната жалба Е. В. и М. В. за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват разноски за изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 550, 00/петстотин и петдесет/ лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Същата сума е посочена в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, поради което искането следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение