Решение № 3124 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14604/2009 г.

Решение № 3124 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14604/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Борис Димитров Стоянов от гр. Пазарджик, против решение № 444/8.10.2009 г., постановено от Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 224/2009 г., с което е отхвърлено оспорването му против заповед № ДК-09-2 от 7.03.2008 г. на Зам началника на РДНСК - Пазарджик, обективирала забрана за ползването и достъпа до обект: "преустройство на полуподземен етаж в жилище", находящо се в гр. Пазарджик, УПИ ХV-4333, кв. 415, собственост на оспорващия, поради невъвеждането му в експлоатация по установения ред. С доводи за неправилност на съдебния акт, се иска отмяната му, като необоснован и постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, или се претендира връщане на делото на същия съд, за ново разглеждане на жалбата, тъй като данните по делото са непълни и част от тях - недостоверни. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните страни - редовно призовани, не се явяват, като от тях Милчо Ангелов Милев, Спасийка Давидова Милева, Димитрия Ангелова Николова и Илия Томов Николов, се представляват от адв. А. Пейков, който оспорва жалбата, поддържа съображения за неоснователност, развити и в приложеното срещу нея възражение, акцентува на липсата на каквито и да било строителни книжа за извършеното строителство, като претендира и разноските по делото за тази инстанция, съгласно договора за правна помощ. Началникът на РДНСК - Пазарджик, не изпраща представител. Постъпил е и писмен отговор от Надка Иванова Стоянова, с който се поддържа изложеното в касационната жалба за неправилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба, обоснован е изводът на съда за законосъобразност на процесната заповед. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да постанови горецитирания правен резултат, първоинстанционният административен съд е разграничил, от всички наведени в процеса, само относимите по спора факти, позовал се е и на неоспорените основно и допълнително заключение на вещото лице по делото и обсъждайки ги в точния им смисъл, е извел правилни и обосновани изводи за законосъобразност на издадената заповед и необорени надлежно данни по съставения констативен акт № 26/19.02.2008 г., които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ, не се разрешава да се ползуват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, като при констатирани нарушения, съгласно ал. 5, се забранява ползуването им, с мотивирана заповед от началника на ДНСК, или от упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт. В хода на настоящия процес безспорно е установено, че в конкретизирани по разположение и размери части по одобрения през 1969 г. проект на сградата, посочени в него с предназначение за "мазе", е извършено преустройство, в резултат на което процесната част от полуподземния избен етаж се ползва като жилище, със съответните обслужващи го помещения. Не се спори, че същото е реализирано в съществуващи помещения и чрез заграждане на общи части, етажна собственост - коридор и канализационна шахта на сградата, като несъмнено извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, с осъществяването на който, при липсата на одобрени строителни книжа досежно ползването, са налице елементите на нарушението по чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Възраженията, че в представените нотариални актове, е извършено разпределение на "стая-изба", е обсъдено в мотивите на решението и дори да се възприеме то за основателно, само част от строежа е бил с жилищно предназначение, (т. е. без промяна), поради което и не е налице основание да се признае неправилност на изложеното. Ирелевантно е и твърдението във връзка с ползването като жилище назад във времето, което само доказва откога датира нарушението, а и събраните доказателства за поставена врата, заградила общия коридор и изпълнена подова настилка, не могат да бъдат игнорирани. С основание съдът е изложил и съображения, че строежът не е от шеста категория, за да не подлежи на въвеждане в експлоатация по силата на изключението в чл. 178, ал. 2 ЗУТ и не може да се приеме за търпим. Предпоставките на § 16 ПР на ЗУТ са различни и не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като констатирането на извършено нарушение по чл. 178 е самостоятелно, не е обвързано с момента на изграждането на масивната жилищна сграда, в която се намира строежа, нито с началния момент на фактическото ползване, респ. обитаване, а данни за въвеждане в експлоатация на обекта в този му вид, към момента на приемането на сградата, не са събрани по делото. Заповедта касае предприета временна мярка, действието на която се преустановява по искане, след отстраняване на предпоставките за налагането й. С оглед казаното, наличието на установените и обсъдени фактически основания, обосновават и визираното в заповедта правно основание, а нарушения при издаването й не са налице - доводите за приложение на чл. 58 АПК са, меко казано неприемливи. Оплакванията в жалбата досежно "непълнота и недостоверност" на данните по делото, както и неизясненост на "най-спорния момент", не следва да се коментират в касационното производство, тъй като непълнотата на доказателствата не съставлява касационно основание, а тяхната достоверност и значение по конкретния спор е следвало да се установяват в процеса пред съда по съществото му. Настоящата инстанция е съд по правото, а не по фактите, неин предмет е само правилността на постановения съдебен акт, с оглед съответствието и прилагането на закона, съобразно доказаните пред него факти. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. При този изход на процеса, на ответниците, представлявани от адв. Пейков, следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 250 лв., своевременно поискани, доказани с договор за правна помощ, без възражение за прекомерност. По тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во и чл. 143, ал. 4, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,