Решение № 1459 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14638/2018 г.

Решение № 1459 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14638/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Герджиков, [населено място], [адрес] срещу Решение № 1738 от 25.09.2018 г. на Административен съд, Варна, постановено по административно дело № 1113/2018 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Герджиков срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) приложена от старши полицай в група "Общинска полиция", в Областен отдел на Министерство на вътрешните работи, гр. Варна на 15.03.2018 г. по отношение на моторно превозно средство – лек автомобил марка "Фолксваген", регистрационен [рег. номер на МПС].

Касационният жалбоподател – В. Герджиков, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът е достиган до неправилен извод, че към датата на прилагане на мярката, автомобилът е паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27 и указателна табела Т-17. По делото са представени заверени копия на схеми, съдържащи разположението на пътните знаци в релевантния пътен участък, но същите не са актуални към процесната дата. По делото не е доказано наличието на законово основание за прилагане на мярката. Съдът е изградил изводите си само на база снимковия материал. По делото безспорно се установява, че към датата на прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), не е налице актуален проект за организация на движението. Въпреки наличието на пътния знак, същият е поставен в нарушение на законовите правила. Изводът на съда, че автомобилът е паркиран в твърде голяма близост до фасадата на сграда и по този начин пречи на преминаването е необоснован. Свидетелят, разпитан в проведено на 19.06.2018 г. открито съдебно заседание, не твърди, че автомобилът е възпрепятствал движението или преминаването на пешеходците по тротоара. Нито свидетелските показания, нито писмените доказателства сочат, да е налице възпрепятстване на движението на моторни превозни средства по улицата с оглед паркирането на автомобила.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Б. Филев, Адвокатска колегия, гр. Варна.

Ответникът по касационната жалба – старши полицай в група "Общинска полиция" в Областен отдел на Министерство на вътрешните работи, гр. Варна, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е установил, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната мяра по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

На 15.03.2018 г. в 14, 20 часа старши полицай в група "Общинска полиция" в Областен отдел на Министерство на вътрешните работи (МВР), гр. Варна, в присъствието на двама свидетели, констатира, че г-н Герджиков е паркирал собственото си моторно превозно средство – лек автомобил марка "Фолксваген", регистрационен [рег. номер на МПС], в гр. Варна, зона център на ул. "Генерал Колев", срещу църквата "Света Петка", върху тротоар в зоната на знак В-27 и указателна табела Т-17, поради което прилага по отношение на автомобила принудителна административна мяра "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик". Установеното е отразено в протокол, към който са приложени пет броя снимки.

В хода на съдебното производство са представени:

• Констативен протокол № 19337/15.03.2018 г. на старши полицай в група "Общинска полиция", в Областен отдел на Министерство на вътрешните работи, гр. Варна.

• Декларация за получен автомобил, собственоръчно попълнена и подписана от г-н Герджиков.

• пет броя снимки на процесния автомобил

• Заповед № 0122 от 20.01.2017 г. на кмета на община Варна за определяне служба за контрол по чл. 167, ал. 2 ЗДвП – звено (група) "Общинска полиция" и нейните задължения.

• Заповед № 3222 от 06.10.2017 г. на кмета на община Варна за оправомощаване на конкретни длъжностни лица от Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" и възлагането им на определени функции и правомощия указани в ЗДвП.

• Удостоверение № 365000-19443 от 23.05.2018 г., с което сектор "Човешки ресурси" в Областна дирекция на МВР, гр. Варна уверява, че със Заповед № 365 з-3949 от 07.11.2016 г., директорът на Областна дирекция на МВР, гр. Варна е назначил младши инспектор И. Дамянов на длъжност "старши полицай" в група "Общинска полиция", сектор "Охрана на обществения ред териториална полиция", отдел "Охранителна полиция", Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Варна.

• извадка от Генерален план за организация на движението, одобрен със Заповед № 1424 от 17.04.2018 г. на кмета на община Варна.

• извадка от Генерален план за организация на движението, одобрен със Заповед № 1424 от 17.04.2018 г. на кмета на община Варна, на който са отбелязани съществуващите преди приемане на плана пътни знаци и пътните знаци, които предстои да бъдат поставени.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е приложена от компетентен орган, в исканата от закона устна форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че мярката е и материално законосъобразна. От доказателствата по делото е безспорно, че процесният автомобил е бил паркиран в зоната на действие на знак В-27 и Т-17. В случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, тъй като превозното средство, по отношение на което мярката е приложена, е паркирано в зоната на действие на знак В-27 и знак Т-17.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената мярка и отхвърля жалбата.

Решението е правилно.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

Доводите на касатора досежно противоречието на обжалваното решение с материалния закон са свързани с преценката на съда за наличие на предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при които е допустимо прилагането на мярката: 1) паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) паркиране по начин, който създава опасност за другите участници в движението и 3) паркиране по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Видно от доказателствата по делото в случая безспорно е налице първата хипотеза. На представения по делото снимков материал се установява наличие на неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Пътните знаци, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДвП, служат за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на предписания към тях – относно предимството, забраните, специалните правила, действията със задължителен характер, за указване и допълнителна информация – чл. 13, ал. 1 ЗДвП. В съответствие с това им предназначение те са квалифицирани в чл. 38 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата (ППЗДвП) и са регламентирани правните последици от неизпълнението им.

Ирелевантно за законосъобразността на наложената принудителна мярка е представянето на акт издаден по реда на чл. 6 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна. Проектът за организация на движението би могъл да обоснове материалната законосъобразност на административния акт под формата на пътен знак, но в производството безспорно е установено наличието на същия. С оглед на това, дотогава, до когато на платното за движение има поставен пътен знак участникът в движението е длъжен да съобрази поведението си с него.

Тъй като принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП се прилага чрез устно постановяване нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й, законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти, с оглед на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа снимков материал е годно доказателствено средство за доказване на фактическите основания на органа.

От приложения по делото снимков материал е видно, е че знакът В-27 и указателна табела Т-17 са разположени на твърдяното от ответната страна място и процесният автомобил е паркиран в неговия обхват (виж л. 13 от делото). Само този факт е достатъчен, за да се установи, че процесното моторно превозно средство е спряло в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак. Съгласно разпоредба на чл. 50, ал. 1 ППЗДвП забраната, въведена с пътен знак В27, важи до следващото кръстовище, или до знак, който я отменя. В процесния случай не е налице нито една от двете визирани хипотези.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение паркирането на процесния автомобил и по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, излизат извън обхвата на спорния по делото предмет. Наличието на паркирано моторно превозно средство в нарушение на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение първо ЗДвП е достатъчно да обоснове законосъобразното прилагане на мярката.

Горното прави извода на съда за осъществен състава на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП обоснован и правилен. Безспорно от доказателствата по делото е, че касаторът е паркирал в зоната на знак В-27 "Забранени са престоят и паркирането" и на знак Т-17 табела с текст "Нарушителите се отстраняват принудително" и пиктограма.

Видно от изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение