Решение № 16480 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2013 г.

Решение № 16480 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2013 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Бургас, чрез процесуален представител юрк. Евтим Марев, против решение № 572 от 12.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2436/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ005639/1.08.2012 г., издаден от орган по приходите при община Бургас, в частта, в която на Добри Дучев Добрев от гр. София, са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2012 г. в размер на 1.63 лева и е изменен в частта относно определения данък недвижим имот (ДНИ) в размер на за 33.63 лева и лихва 0.08 лева, като са определени задължения в размер на главница 4.82 лева и 0.00 лева лихва. Със същото решение община Бургас е осъдена за заплати в полза на Добри Дучев Добрев разноски по делото в размер на 10 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на постановеното решение. Счита, че съдът е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл. 169, ал. 3 и ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Срещу описаното решение е подадена касационна жалба и от Добри Дучев Добрев, с която е оспорено решението в частта, с която АУЗД е изменен, както и относно размера на присъдените разноски, като неправилно и незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено. Претендират се разноски и за настоящата съдебна инстанция. Добри Дучев Добрев оспорва касационната жалба на директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас. Подробни съображения излага във възражение и писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира подадените касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата на Добри Дучев Добрев е неоснователна, а на директора на дирекция "МПДТР" е частично основателна. За да постанови оспорения съдебен акт решаващият съд е приел, че АУЗД е издаден в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби. Счел е, че административният орган е смесил две различни производства - това по установяване на задължения по декларация и производството по събиране на публични вземания. Съдът е посочил, че административният орган неправилно е извършил погасяване на по-рано възникнали задължения на основание чл. 169, ал. 4 ДОПК, т. к. съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 3 при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно, до започване на принудителното им събиране, може да заяви пред компетентния орган кое от тях погасява. Предвид изложеното административният орган неправилно е погасил с преведените суми задължения за предходни периоди. Произнасяйки се по съществото на спора и позовавайки се на действащата нормативна уредба и представените по делото доказателства съдът е приел, че по делото няма спор относно извършени плащания за ДНИ и ТБО от Добри Дучев Добрев за 2012 г., като съответно внесените суми са 44.65 лева за ДНИ и за ТБО в размер на 34.12 лева. При данъчна основа 34 115.60 лева и ставка 1.45 промила, дължимият ДНИ е в размер на 49.48 лева, при ползване на 5% отстъпка дължимата сума е в размер на 47 лева. Установено е, че внесената сума е 44.65 лева и не покрива пълния размер на задължението и съответно, т. к. задължението не е платено изцяло, не би могло да се ползва отстъпката от 5 %. При това положение съдът е приел, че жалбоподателят дължи 4.82 лева за ДНИ. Относно начислената лихва от 0.08 лева съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим, т. е. сроковете за плащане не са били изтекли към датата на издаване на акта - 1.08.2012 г., поради което не следва да бъде начислявана лихва. С оглед на изложеното съдът е отменил АУЗД в частта, с която е била определена лихва на съответния размер на задължението. По отношение на ТБО, която за 2012 г. е определена в размер 34.12 лева, а при ползване на отстъпка от 5%, дължимата сума е 32.41 лева, въз основа на представените доказателства съдът е приел, че Добрев е платил изцяло задължението. Поради което е отменил АУЗД в размер на 1.63 лева. Постановеното решение е частично неправилно. Въз основа на така установените факти и приложими правни норми съдът обосновано е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Разпоредбата на чл. 169, ал. 4 ДОПК не е специална такава спрямо тази на чл. 169, ал. 3 ДОПК - те определят различни хипотези, в които лицето може да заяви какво погасява. Липсва правна възможност съответният компетентен орган да не приеме направено пред него волеизявление от страна на лицето за погасяване, извършено до започване на принудителното събиране. Разпоредбата на ал. 4 се прилага, когато вече волята на длъжника се заменя от императивните норми на ДОПК в процеса на принудителното събиране на задълженията. Предвид изложеното, възражението на касатора, че следва да бъде приложен ал. 4 на чл. 169 ДОПК е неоснователно. Безспорно в случая е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, т. к. лицето изрично е изявило волята си кои свои задължения погасява и сумата следва да бъде отнесена за погасяване на задълженията му за 2012 г., които е посочил. Както правилно е установил решаващият съд, след като дължимият ДНИ за имота за 2012 г. е в размер на 49,47 лева и изчислен при ползване на 5 % - 47 лева, а внесената от Добрев сума от 44,65 лева е недостатъчна и съответно не е спазено изискването целият дължим данък да бъде платен, то първоинстанционният съд правилно е приел, че АУЗД следва да бъде изменен, като се установи задължение за 2012 г. в размер на 4.82 лева. Правилно е установено от решаващия съд, че с АУЗД № АУ005639/01.08.2012 г. не е следвало да се определя лихва, т. к. срокът за плащане съгласно чл. 28, ал. 1 ЗМДТ към 1.08.2012 г. не е изтекъл. Възражението на директора на Дирекция "МПДТР" при община Бургас, че дължимата сума за ТБО е постъпила след срока, в който може да бъде ползвана 5 % отстъпка, съгласно чл. 178, ал. 6 ДОПК е основателно. Действително по делото са представени потвърдителни за платените данъчни задължения с дата 26.04.2012 г., но същите са постъпили по сметката на община Бургас на 04.05.2012 г. Новелата на чл. 178, ал. 6 ДОПК гласи, че безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публично задължение и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. От анализа на разпоредбата е видно, че за да счита плащането направено в срок, следва кумулативно да са изпълнени и двете предпоставки. В настоящия случай, с оглед датата на заверяване на сметката на кредитора - 4.05.2012 г., безспорно изискването не е изпълнено. При това положение изводът, че е налице основание за ползване на 5 % отстъпка по чл. 28, ал. 2 ЗМДТ е незаконосъобразен. Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. По отношение на касационната жалба на Добри Добрев, в частта относно присъдените разноски, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че представителство в посочения обем не е извършено, поради което се дължи репариране само на разноските за държавна такса. Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение, в тази му част е правилно и законосъобразно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По делото е постъпила и частна жалба от Добри Дучев Добрев срещу определение № 780 от 8.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2436/2012 г. по описа на АС - Бургас, с което молбата му за допълване на решение № 572 от 12.03.2013 г., постановеното по същото дело е оставена без уважение. Иска се да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира частната жалба за процесуално недопустима, като подадена извън срока по чл. 230 АПК. От приложеното по делото на л. 278 съобщение, с което частният жалбоподател е бил уведомен за оспореното определение е видно, че същото е получено на 30.04.2012 г. от Момчил Добрев - син на жалбоподателя (пълнолетен), което е надлежно удостоверено с подписа му. Частната жалба е постъпила в Административен съд - Бургас на 8.05.2012 г. С оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ГПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден. В настоящия случай срокът е започнал да тече от 1.05.2012 г. и е изтекъл в края на последния ден - на 7.05.2012 г. (присъствен ден), поради което подадената на 08.05.2012 г. жалба е просрочена. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи спазването на срока чрез реализиране фикцията на чл. 62, ал. 2 ГПК. Спазването на срока за подаването на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът е длъжен служебно да следи. Жалба, подадена след изтичането на срока, е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество, защото срокът за оспорване е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да търси съдебна защита. Предвид изложеното и на основание чл. 215, ал. 3, вр. с чл. 236 АПК, подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. При този изход на спора, разноски не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,