Решение № 9020 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7687/2014 г.
ВАСIII отделение24.07.2015 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1813 от 21.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10887 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 44 състав. ОТХВЪРЛЯ предявения от "Вкусна ядка" АД (към датата на предявяване на иска с правна форма ЕООД) иск срещу Националната агенция за приходите за осъждането й да му заплати обезщетение в размер на 1708,13 лв. за причинени имуществени вреди от отменен Ревизионен акт № 2141300949 от 22.04.2013 г., изразяващи се в заплатено възнаграждение по договор от 24.10.2012 г. с "Матема консулт" ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9020 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7687/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 1813 от 21.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10887 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), първо отделение, 44 състав. С обжалваното съдебно решение е осъдена НАП, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), да заплати на "Вкусна ядка" ЕООД (сега с правна форма АД) сума в размер на 1708,13 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които произтичат от отменен по административен ред Ревизионен акт (РА) № 2141300949 от 22.04.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, в частта на установените данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периода 1.07.2012 г. - 30.09.2012 г., представляващи заплатено възнаграждение по договор от 24.10.2012 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 7.11.2013 г. до окончателното издължаване на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и деловодни разноски в размер на 175,00 лв. С касационната жалба и уточнението към нея се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, по делото не е установено и доказано, че ищецът е претърпял конкретни вреди, определени по основание и размер, които да са пряка и непосредствена последица от акт на НАП. Доколкото доказателствената тежест е на ищеца, съдът без основание е приел, че извършеното плащане е във връзка с договора от 24.10.2012 г. Поради липсата на причинно-следствена връзка между отменения РА от решаващия орган и претендираната вреда за дружеството, аргументирана в касационната жалба и уточнението към нея и останалите направени там възражения, се иска отмяната на решението, предмет на контрол и отхвърляне на предявения иск като недоказан по основание и размер. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът НАП се представлява от юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба я оспорва в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съставът на АССГ е бил сезиран с искова молба, с която срещу НАП е предявен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1708,13 лв. за причинени вреди от отменен РА, изразяващи се в заплатено възнаграждение по договор от 24.10.2012 г. с "Матема консулт" ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска. За да уважи предявения иск, съдът е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт - РА № 2141300949 от 22.04.2013 г., отменен от горестоящия административен орган по реда на чл. 152 и сл. ДОПК. Въз основа на представените по делото две фактури с № 0...977 от 31.08.2013 г. и с № 0...978 от 31.08.2013 г. и платежно нареждане от 21.11.2013 г., съставът на АССГ е приел за установено, че "Вкусна ядка" ЕООД е заплатило на "Матема консулт" ЕООД исковата сума, както и това, че плащането е във връзка с договора между посочените дружества от 24.10.2012 г. по повод оспорване на посочения РА. Наред с това е намерил за установена и доказана причинно-следствената връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и направения разход, с характер на претърпяна загуба, в размер на сумата, заплатена като данъчна консултация (стр. 4 и 5 от решението). Уважил е исковата претенция като е присъдил исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска (7.11.2013 г.) до окончателното й заплащане. Решението е неправилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 - 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ, загл. изм. с ДВ, бр. 30 от 2006 г.). Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП), които не са юридически лица. Следователно НАП е надлежният ответник по такъв иск. За разлика от съществуващата регламентация по чл. 161 ДОПК, глава осемнадесета от същия, именувана "Обжалване на ревизионния акт по административен ред" не съдържа уредба на въпроса за разпределението на сторените от страните разноски в производството по обжалване по административен ред. В настоящия случай въпросът за законосъобразността на ревизионния акт, в обжалваната му пред решаващия орган част, е разрешен от него във фазата на задължителното административно оспорване. В Решение № 1467 от 22.08.2013 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София не се съдържа разпореждане относно разноските и такива не са претендирани от ревизираното лице, тъй като липсва процесуален ред по ДОПК и АПК за възстановяване на сторените разноски в хода на административното обжалване. Разпоредбите на чл. 147 и чл. 155 ДОПК уреждат правомощията на решаващия орган по отношение на подадена жалба срещу ревизионен акт и сред изрично посочените такива липсва норма, предоставяща правомощие на органа да се произнася по претенции за разноски в административното производство (така в Определение № 16576 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16146/2013 г.). Член 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е неотносим към въпроса за присъждането на разноски от горестоящ административен орган. Тази разпоредба има своето място в раздела, който урежда процесуален ред за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, наложени от органите по приходите, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Разноските, направени от жалбоподателя в хода на оспорване на РА пред горестоящия орган не представляват недължимо платени суми от типа на конкретно посочените по-горе. Този процесуален ред за прихващане и възстановяване не е приложим за направените в производството по обжалване по административен ред разноски. Разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е относима към влязъл в сила съдебен или административен акт, с който в полза на лицето е признато правото на получаване на сумите по т. 1-3, включително и разноски, като има предвид само тези, които изрично са признати с акта. В случая няма издаден такъв акт, с който да са признати разноски (така в Решение № 5229 от 21.04.2009 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 14048/2008 г.). Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът за разноските в административното производство намира разрешение в някои текстове, които обаче са неотносими към тези, направени от оспорващия в производството по обжалване на административния акт пред по-горестоящия административен орган. В глава шеста от АПК "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос също не намира уредба. Гражданският процесуален кодекс съдържа разпоредби за разноските в производства, каквито в спорната хипотеза не са проведени. Ето защо и по аргумент от чл. 19, ал. 3 ЗНАП в настоящия случай следва да се приеме, че отговорността на НАП следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд по отношение реда за реализиране на отговорността са правилни. Неправилна е обаче, направената от състава на АССГ преценка, че по делото е установена и доказана претърпяна от ищеца вреда като последица от отменения ревизионен акт. С оглед доказване на претендираните вреди, представляващи заплатено възнаграждение на "Матема консулт" ЕООД по договор от 24.10.2012 г. ищецът е представил две фактури с № 0...977 от 31.08.2013 г. и с № 0...978 от 31.08.2013 г. и платежно нареждане от 21.11.2013 г. Като основание за издаването им е посочено съответно за първата - "изготвяне на жалба срещу РА № 2141300949 от 22.04.2013 г." и за втората - "възнаграждение, съгл. т. 1 на чл. 5 от Д-р от 24.10.2012 г.". Стойността по първата фактура е - 418,66 лв., ведно с данък добавена стойност (ДДС) 83,73 лв., а по втората фактура - 1004,78 лв., ведно с ДДС 200,96 лв. Датата на данъчното събитие, съответно на плащане по двете фактури е 31.08.2013 г., като е посочено, че плащането ще се осъществи с платежно нареждане, тоест по банков път. Съгласно представеното платежно нареждане на 21.11.2013 г. сметката на настоящия ответник по касация е задължена със сума в размер на 2668,13 лв. на основание "F" 972, 977, 978 (без посочени дати). Искът, с който е сезиран АССГ е предявен на 07.11.2013 г. Претендира се заплащането на обезщетение в размер на 1708, 13 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Предвид изложеното, според настоящия състав по делото не е установено и доказано, че "Вкусна ядка" ЕООД е претърпяло твърдяната вреда. Платежното нареждане от 21.11.2013 г. не води на извод, че вписаната в него сума, която е и различна от исковата, е постъпила по банковата сметка на "Матема консулт" ЕООД, доколкото установява единствено задължаване на сметката на ответника по касация с посочената сума. Липсват други доказателства или заключение на съдебно-счетоводна експертиза с оглед установяване релевантните факти на плащане и получаване на исковата сума от "Матема консулт" ЕООД. От документа също така не се установява, че е издаден именно във връзка с представените по делото фактури от 31.08.2013 г., предвид отразеното основание за издаването му - "F" 972, 977, 978 (без посочени дати). От посоченото основание за издаването на фактура № 0...978 от 31.08.2013 г. не се установява и твърдяната връзка с процедурата по обжалване на отменения РА. Член 5 от договора от 24.10.2012 г. не съдържа т. 1, а в ал. 1 от него са предвидени различни хипотези, с оглед които се определя размер на възнаграждение. Освен това, не е установено и доказано реалното изпълнение на договора за данъчна консултация, както и твърденията на настоящия ответник по касация за причините, поради които общата стойност на двете фактури не съответства на стойността по платежното нареждане. Наред с това, основателни са и възраженията на представителя на прокуратурата, че неправилно при определяне размера на вредата, съдът е съобразил стойността по посочените по-горе фактури, ведно с ДДС. По изложените съображения неправилно първоинстанционният съд е приел за установено и доказано по делото, че "Вкусна ядка" ЕООД е претърпяло имуществена вреда в размер на 1708,13 лв., с характер на претърпяна загуба, поради което е присъдил тази сума както е претендирана, при това ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, доколкото доказателството, на което се е позовал ищеца пред състава на АССГ, сочи на извод за нареден превод на сума в размер от 2668,13 лв. на 21.11.2013 г. Ето защо, като е приел за установено въз основа на писмените доказателства, представени от ищеца, че той е заплатил исковата сума на "Матема консулт" ЕООД, че това плащане е във връзка с договора от 24.10.2012 г. и по повод оспорване на процесния РА (стр. 4, абзац последен от решението), и е намерил за доказана причинно-следствената връзка между отменения РА и сторения разход, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение. Не се възприемат от настоящия състав принципните възражения на касатора, че доколкото договорът за правна защита и съдействие (какъвто по делото не е представен) е само процесуална възможност за страната, и че същият по съществото си е договаряне между равнопоставени субекти, то не може да се търси причинно-следствена връзка между отменения акт и вредата. Ангажирането на компетентна консултантска помощ за изготвяне на жалба срещу РА не е самоцел, а е свързано конкретно с издаването на РА, за който ревизираното лице твърди, че е незаконосъобразен. В този смисъл в случай, че бъде доказано реалното изпълнение по договора и плащането, за установена и доказана следва да се приеме и причинната връзка. Имуществената вреда, представляваща изплатено възнаграждение за компетентна помощ, изразяваща се в изготвяне на жалба срещу РА, следствие на което този акт е отменен, е пряка и непосредствена последица от неправомерно издадения РА. Тази вреда не би настъпила, ако издателят на акта бе процедирал законосъобразно. Предвид така възприетото от настоящия съд, решението предмет на контрол, следва да бъде отменено изцяло, а предявеният иск - отхвърлен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,