Решение № 14675 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2010 г.

Решение № 14675 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 707/01.04.2010 г., постановено по адм. д. № 277/2010 г. Административен съд - гр. Варна е отхвърлил жалбата на Пламен Георгиев Костов от гр. Варна срещу решение № 1/11.01.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и оставеното с него в сила разпореждане № 5107091026/13.11.2009 г. на началника на "Пенсионно осигуряване" на РУ "СО" - Варна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Пламен Георгиев Костов с молба да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - директорът на ТП на НОИ-Варна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Първоинстанционният съд е сезиран да се произнесе по жалбата на Пламен Георгиев Костов от гр. Варна срещу решение № 1/11.01.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и оставеното с него в сила разпореждане № 5107091026/13.11.2009 г. на началника на "Пенсионно осигуряване" на РУ "СО"- Варна, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия на жалбоподателя на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В оспорения административен акт е отразено, че положения от жалбоподателя труд на длъжността "преносвач, товаро-разтоварач в помещения под - 5 градуса по Целзий" - гр. Димитровград не може да бъде зачетен като втора категория труд съгласно т. 50 от ПКТП (отм.), тъй като не е изпълнено едно от необходимите условия за работа при температура по-ниска от - 10 градуса по Целзий. Според административния орган, извършваната дейност от Костов в периода 17.10.1981 г. - 01.07.1992 г. като "преносвач, товаро-разтоварач в помещения под - 5 градуса по Целзий" не попада в т. 50 от ПКТП. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като е приел изцяло аргументите на административния орган. Решението на Административен съд - гр. Варна е неправилно. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто - да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст и последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. В нормата на т. 50 ПКТП (отм.) императивно и изчерпателно са определени субектите, които могат да черпят права от нея. Те са определени по два кумулативно установени критерия - първият е да са били заети постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване, а вторият се свързва с условията на полагане на труд - при температура, по-ниска от минус 10 градуса по Целзий. Преценката за вредността и тежестта на работата и нейното съответствие с тази на работниците по т. 50 от ПКТП (отм.) следва да се извърши въз основа на документите, посочени в чл. 40, ал. 1 от НПОС, или на документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация, както и на всички други допустими доказателствени средства, които се представят по делото. Видно от приложените по делото писмени доказателства /трудова книжка/ жалбоподателят е полагал труд през периода 17.10.1981 г. - 01.07.1992 г. като "преносвач, товаро-разтоварач в помещения под -5 градуса по Целзий", а от 01.07.1992 г. до 24.10.1994 г. като преносвач, товаро-разтоварач в помещения под -10 градуса по Целзий все в "Месопромишленост" - Варна. В съдебно заседание жалбоподателят е направил твърдения, че е работил при едни и същи условия на труд през целия период при цитирания по-горе работодател, както и че температурите, при които е работил ежедневно са били между -12 до -18 градуса по Целзий, а в определени хладилници са достигали до -30 градуса по Целзий. Осигуряван е все за втора категория труд. В трудовата му книжка има отбелязване, че полагания от него труд /за целия период/ е втора категория. В съдебно заседание жалбоподателят е поискал да бъдат разпитани свидетели, които да установят действителните условия на труд, при които е работил . Съдът е оставил без уважение това искане като неотносимо. Настоящата инстанция счита, че правните доводи на Административен съд - гр. Варна са изградени при неизяснена фактическа обстановка /не е установено какви са били условията, при които жалбоподателят ежедневно е полагал своя труд/, тъй като записването в трудовата книжка "работа при температура под - 5 градуса по Целзий" само по себе се си не изключва и не опровергава възможността жалбоподателят да работил ежедневно при температура под -10 градуса по Целзий/ в каквато насока са и неговите твърдения/. Горното съставлява съществено съдопроизводствено нарушение и е обусловило необоснованост на решението. Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на жалбоподателя, че за определени факти и обстоятелства, от значението за делото, не сочи доказателства. Нарушена е и разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът може служебно да назначава вещи лица, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други. Обстоятелството дали жалбоподателят е работил ежедневно при температури под -10 градуса по Целзий може да бъде установено посредством назначаването на съдебно-техническа експертиза или чрез допускане до разпит на свидетели, работили заедно с Костов при същите условия на труд. Делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила. Така установените процесуални нарушения са съществени. Те препятстват възможността за ефективна проверка законосъобразността на оспорените актове на пенсионните органи. Визираната порочна процесуална дейност на Административен съд - гр. Варна е основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на жалбоподателя за кои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, както служебно да назначи вещо лице, което да установи при каква температура ежедневно жалбоподателят е осъществявал своята трудова дейност, а при искане от страна на жалбоподателя да бъдат разпитани свидетели, които биха могли да установят условията, при които жалбоподателят е полагал труда си ежедневно. Така мотивиран, настоящият съдебен състав счита, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,