Решение № 6179 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10723/2013 г.

Решение № 6179 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10723/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1441 от 25.06.2013 г. по адм. дело № 2544/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, XVI състав.

С обжалваното решение е отменен РА № 161106004 от 23.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на "Вивенсистрейд" ООД са начислени допълнително ДДС в размер на 121 243,33 лева и лихви в размер на 18 490,30 лева, както и Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 440 лева.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като издадено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че констатациите на ревизиращите относно липса на доказан ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС по процесните фактури не са опровергани от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Вивенсистрейд" ООД срещу процесния РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "Вивенсистрейд" ООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на "Вивенсистрейд" ООД срещу РА № 161106004 от 23.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 771 от 29.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

Установено е, че ревизираното лице декларира ВОД на стоки /мека мебел/, като основен клиент на дружеството е "Инканто груп" от Италия с VIN № IT 04366050724.

Спорът се свежда до допълнително начислен ДДС в размер на 121 243,33 лева и начислени лихви за забава в размер на 18 490,30 лева по периоди и фактури, както следва:

• за данъчен период м. 06.2010 г. в общ размер на 36 505,28 лева по фактури № 1 от 3.06.2010 г., № 2 от 11.06.2010 г., № 3 от 11.06.2010 г., № 4 от 11.06.2010 г., № 5 от 11.06.2010 г., № 6 от 11.06.2010 г.;

• за данъчен период м. 07.2010 г. в общ размер на 77 950,44 лева по фактури № 9 от 1.07.2010 г., № 10 от 30.07.2010 г., № 11 от 30.07.2010 г., № 12 от 30.07.2010 г., № 13 от 30.07.2010 г., № 14 от 30.07.2010 г., № 15 от 30.07.2010 г., № 16 от 30.07.2010 г., № 17 от 30.07.2010 г., № 18 от 30.07.2010 г., № 19 от 30.07.2010 г., № 20 от 30.07.2010 г., № 22 от 30.07.2010 г. и № 23 от 30.07.2010 г.;

• за данъчен период м. 08.2010 г. в общ размер на 6 787, 61 лева по фактура № 24 от 6.08.2010 г.

Ревизиращите органи са приели, че ревизираното лице не може да докаже осъществяването на декларираните ВОД, които са подробно описани в РД и това обуславя извода, че стоката е реализирана на територията на страната, поради което дружеството неправилно е приложило нулева ставка на данъка.

След анализ на събраните както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство доказателства, АС Пловдив е формирал извод за незаконосъобразност на РА и е изложил съображения за доказан ВОД по процесните фактури по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.

Така постановеното съдебно решение е правилно и обосновано. Настоящата касационна инстанция намира изложените в касационната жалба доводи за неоснователни.

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка.

Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11).

Според ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са регламентирани в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС /в редакция, приложима след изменението с ДВ, бр. 6/2010, в сила от 1.01.2010 г./, като са разделени в две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. В чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС е посочено изискването за транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11 г.

В разглеждания случай правилно съдът е приел, че спорен е единствено въпросът за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другите държави членки на ЕС, доколкото ревизираното лице разполага с фактури за доставките. След като е установено, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя - италианско дружество, поради което при постановяване на решението правилно съдът е обсъждал наличието на документи за транспортиране на стоката в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС.

Правилно съдът е приел, че липсва представено писмено потвърждение от Инканто груп, доколкото приложената декларация с превод на български език не съдържа посочените в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС данни - място на получаване, вид и количество на стоката; вид, марка и регистрационен номер на транспортно средство, с което е извършен транспортът. За целите на установяване на ВОД, писменото потвърждение по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС следва да удостоверява не просто получаването на стоката, а получаването й на територията на друга държава членка. В случая това изискване не е спазено.

С оглед на изложеното правилността на изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, следва да се преценява според наличните по делото транспортни документи /ЧМР/ във връзка с останалите доказателства по делото.

Приетото от съда, че от всички събрани в рамките на ревизията и съдебното производство доказателства, включително и заключението по ССчЕ се доказва наличието на осъществен ВОД по процесните фактури, е обосновано. Както правилно е отчел съда, нито един от представените от ревизираното лице документи /фактури, международни товарителници и др./ не се оспорени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив по реда на чл. 193 от ГПК. Действително в съдържанието на представените международни товарителници се установяват отделни неточности, но това не може да служи като основание за непризнаване на доставките за ВОД.

Представените международни товарителници за тези доставки за подписани от изпращача и превозвача и съгласно чл. 9, ал. 1 от ратифицираната и влязла в сила за България Конвенция за договора за международни автомобилни превози се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Поставянето на подпис и печат на получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е достигнала до него. Конвенцията не въвежда изискване в товарителниците изрично да са посочени имената на лицата, които са ги подписали. Отделно от това, непълнотата на определени реквизити в ЧМР не обосновава извода за липса на осъществен транспорт на съответните стоки. Напротив от съпътстващите фактури, списъците за товарене се конкретизира липсващата информация. С оглед на изложеното следва да бъде зачетена доказателствената сила на международната товарителница съгласно чл. 9 от Конвенцията.

Освен това превозването на стоката до територията на другата държава членка /Гърция и Великобритания/ по тези конкретни доставки се установява и от другите налични по делото доказателства. За една част от фактурите превозът на стоките е извършван от чуждестранни превозвачи, а за друга част - от български превозвачи. Както е установено от вещото лице по приетата без оспорване ССчЕ, след проверка на българските превозвачи - ЕТ "Верина - Александър Гешев", "Каскада" ООД, "Матео 69" ЕООД, "Нади Х" ЕООД, налице са писмени данни за изплащане на командировъчни средства на шофьорите на транспортните средства, вида и размера на разходите по осъществения транспорт, наеми на престой на паркинг, такси за преминаване в ГКПП и Дунав мост, отразяването в пътните листове на напускането на територията на РБ. Вещото лице е проследило движението на стоките от натоварването им в България през съответния ГКПП съобразно посоченото в табл. 3 от заключението, до тяхното разтоварване като краен пункт. Освен това налице са счетоводни данни, че ревизираното лице е разполагало с достатъчно количества стоки от видовете, които са предмет на продажба по процесните фактури /отговор на задача № II. 2/. Действително за част от фактурите няма плащане, но това не е факт, който да води до последица непризнаване на наличието на ВОД. Следователно, по делото са налице достатъчно писмени доказателства /данни за платени такси, пътни листове, командировъчни на шофьори, имената на шофьорите, извършили транспорта, платежни документи, документи за закупено гориво, маршрутни листове и др./, от които е видно, че стоките са напуснали територията на РБ и са получени на територията на друга държава-членка, както правилно е приел АС Пловдив. Необосновано органите по приходите не са кредитирали обясненията на българските дружества - превозвачи относно извършения от тях превоз и доставянето на стоките на получателя, доколкото от заключението на в. л. по ССчЕ е доказано, че са налице надлежни счетоводни записвания във връзка с извършения транспорт.

В допълнение на изложеното следва да бъде съобразено и Решение от 6 септември 2012 г. на Съда на ЕС по дело C-273/11, според което чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на ВОД, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването. В случая от страна на ревизираното лице е доказано по надлежен начин чрез съответните писмени доказателства прехвърлянето на собствеността и движението на стоката от територията на РБ до територията на другите държави членки и нейното получаване.

По тези съображения, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на порцесния РА, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника по касация не се дължат разноски поради липса на искане и доказателства за направени такива пред касационната инстанция.

Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,