Решение № 8962 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3181/2009 г.

Решение № 8962 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3181/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински център за специализирана извънболнична медицинска помощ "Здраве" ЕООД, гр. Павликени, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Лили Матева от гр. Велико Търново, срещу решение № 20 от 3.02.2009 г. по адм. дело № 318/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът между страните е по въпроса съществува ли нормативно определен срок за диспансеризация на задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ) над 18 годишна възраст със заболяване по МКБ 10 - I69 "Последици от мозъчносъдова болест". С посоченото по-горе решение Великотърновският административен съд не е дал директен отговор на този въпрос, но е отхвърлил оспорването на медицинския център срещу заповед № РД-09-251 от 26.03.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Велико Търново, с която е приложена санкция финансова неустойка за 123 случая на диспансеризация, продължила повече от нормативно установения според директора срок. Следователно, без да заяви изрично, административният съд мълчаливо е възприел становището на директора на РЗОК, че срокът за диспансеризация на ЗЗОЛ с последици от мозъчносъдова болест е установен в приложение № 9 към Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006) и в приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), взето на основание § 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване (ПЗР на ЗЗО). Решението е правилно. И двете приложения с № 9 (към НРД 2006 и към решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на НЗОК), наименовани "Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар - специалист, които НЗОК заплаща" имат графа 5 "Продължителност на наблюдението". За заболяването с код I 69 по МКБ 10 - "Последици от мозъчносъдова болест" - за ЗЗОЛ над 18 г. в тези графи е вписано "Една година", т. е. продължителността на наблюдението е една година. По дефиниция диспансеризацията е метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания (виж § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за здравето). Това периодично наблюдение за ЗЗОЛ над 18 г. с последици от мозъчносъдова болест е с продължителност една година. Според чл. 30, ал. 3 от Закона за здравето условията, редът и финансирането на диспансеризацията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Тази наредба е Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, чийто чл. 12, ал. 7 повелява, че честотата и обемът на дейностите по ал. 5 и 6 (заболяванията при лица над 18 години, за които НЗОК заплаща дейностите по диспансеризация) се определят в Националния рамков договор. Последният Национален рамков договор е този за 2006 г., а за 2007 г. той е заменен с решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на НЗОК, които имат характер на подзаконови нормативни административни актове според съдебната практика. Обнародвани са като притурка на "Държавен вестник" за съответните години (2006 и 2007) и са били действащи нормативни актове през периода на проверката (2007 г.). Следователно продължителността на периодичното наблюдение, като характеристика на диспансеризацията, за ЗЗОЛ над 18 г. с последици от мозъчносъдова болест (код I 69 по МКБ 10) през периода на проверката, отразена в медицински протокол, е с продължителност една година. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,