Решение № 4936 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2018 г.
ВАСVI отделение03.04.2019 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3208 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 833 по описа за 2018 г. на Административен съд С. – град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4936 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. от [населено място] срещу Решение № 3208 от 16.05.2018 г. по адм. дело № 833 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № Д-С-КС/981 от 24.10.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – район Красно село, потвърдена с Решение № 22-РД06-0266/15.12.2017 г. на директора на РД "Социално подпомагане" С.- град. И. е оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът- директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, при редовно призоваване, не излъчва процесуален представител и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. – град е Заповед № Д-С-КС/981 от 24.10.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – район Красно село, потвърдена с Решение № 22-РД06-0266/15.12.2017 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) С. - град, с която на В. М. от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, с мотиви, че няма инцидентно възникнала жизненоважна потребност, като не е осъществена и социална анкета. Лицето не живее на настоящия си адрес и е с неустановено местоживеене, а и не представя документи в подкрепа на исканата помощ. С обжалваното решение Административен съд С. – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за правилна преценката на административния орган, че не са доказани инцидентни жизненоважни потребности, които съгласно чл. 16 от ППЗСП имат внезапен, непредвиден, извънреден характер. Първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствата по делото, като е приел за категорично установено, че процедурата по чл. 27 от ППЗСП не е била проведена, защото заявителката не живее на настоящия си адрес, който съвпада и с постоянния и не може да се установи къде живее. Служителите от дирекция "Социално подпомагане" са посещавали посочения в заявлението на Миронова адрес: [улица], [жилищен адрес] на 05.10.2017 г. и на 12.10.2017 г., но не са я открили там. Оставени са и уведомления по образец за извършените посещения, но г-жа Миронова не се е отзовала на тях и не е посочила къде живее. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Целта на Закона за социално подпомагане (ЗСП) е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Със заявление-декларация, вх. №ЗСП/Д-С-КС/981 от 02.10.2017 г. В. М. е поискала отпускане на социална помощ за закупуване на лекарства, храни, плащане на съдебни такси, пощенски и юридически и други разход. Към декларацията не са приложени документи за извършени медицински прегледи и рецепти по повод на внезапно възникнал медицински проблем или заболяване, както и такива за стоки от първа необходимост, които имат инцидентен характер. Преценката за потребностите на заявителя на социална помощ се извършва въз основа на резултатите от социалната анкета, проведена в дома на лицето или семейството по настоящия му адрес. С. анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. След това се изготвя социален доклад, в който намират отражение констатираните обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и извършена преценка досежно необходимостта от ползване на социални услуги. Социална анкета не е била проведена в дома на Миронова, поради невъзможността да се установи, въпреки посочения адрес, действителното местоживеене на лицето, което не се е явило за справка, съгласно реда по чл. 27, ал. 3 от ППЗСП. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, като касационната инстанция счита, че посочените потребности, особено за съдебни такси и юридически разходи, нямат инцидентен характер и не са свързани с извършване на непредвидено възникнали здравни, комунално- битови или други жизненоважни потребности. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд С. – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,