Решение № 272 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2531/2013 г.

Решение № 272 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2531/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Ц. О. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 590 от 18.12.12 г. по в. гр. д. № 941/12 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 968 от 3.07.12 г. по гр. д. № 295/12 г. на Плевенски районен съд и вместо това е постановено друго, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. К. счита така постановения въззивен акт за неправилен, желае да бъде отменен, а въпросът решен по същество с уважаване на трите обективно съединени искове. С определение № 701 от 4.06.2013 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, само по въпроса: подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/11 г. на ОСГК на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват. К. се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената касационна жалба и желае тя да бъде уважена. Претендира направените по делото разноски. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: К. /ищец в производството/ е заемал дължността "техник ел. обзавеждане". Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ /съкращаване в щата/. Наличието на реално осъществено съкращение е установено с представените по делото две длъжностни разписания от 1.08.11 г. и от 1.09.11 г. и със заповеди № 69 и 70 от 31.08.11 г. на представителите на дружеството ответник, с които е взето решение, считано от 1.09.11 г., да се намали общия брой на щата в "Производствено звено" от 336 на 335 /т. е. с 29 бройки/, като в отдел "Поддръжка на машини и съоръжения", в който ищецът е работел, е заличена една щатна бройка. С оглед нормата на чл. 329 от КТ, пред вид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е извършил подбор измежду седемте служители, заемащи длъжността "техник ел. обзавеждане". Подборът е бил осъществен от нарочно създадена за целта комисия, която е работила по следните два критерия, определени в изрична инструкция: "Професионална квалификация и компетентност", включващ "общ трудов стаж", "образование" и "технически умения" и "Ниво на изпълнение на трудовите задължения", включващ "технологична дисциплина", "качество на работата" и "умение за работа в екип". Оценяването е било по точки като "1 т. - не отговаря на изискванията, 4 т. - по-скоро не отговаря на изискванията, 7 т. - по-скоро отговаря на изискванията и 10 т. - отговаря на изискванията". Със заключение на приета по делото експертиза е установено, че всички служители са били със средно-специално образование и с трудов стаж между 23 и 34 години /ищецът е бил с най-голям стаж от 34 години, което е отчетено при дадената му оценка от 6.8/. Видно от резултатите от проведения подбор - всички участници са получили по равен, максимален брой оценки /10/ по критериите "технически умения" и "технологична дисциплина". От сравняваните седем служители, ищецът е получил най-ниска оценка, защото по показателя "умение за работа в екип" е получил 4 т., а за "качество на работата"- 7 т. /при получени от другите участници по 10 и 7 точки/. По делото няма ангажирани никакви доказателства, въз основа на които да е възможно за съда да прецени на базата на какви факти работодателят е счел, че В. Ц. О. /който най-дълго е упражнявал тази професия/ следва да получи оценка "по-скоро не отговаря на изискванията" за критерия "работа в екип", а относно "качеството му на работата" - "по-скоро отговаря на изискванията". Независимо от това въззивният съд е приел, че няма нарушение на законовите изисквания за извършване на подбор, защото е субективно право на работодателя да прецени, по целесъобразност, кои работници или служители се справят по-добре. Този извод на въззивния съд е в противоречие с приетото в ТР № 3 от 16.01.2012 г по т. д. № 3/11 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което преценката на работодателя кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре /включително и относно начина на изпълнение на работата / - подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ. Съдебният контрол е за законосъобразност и при него съдът проверява приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по установените критерии. В предметния му обхват се включват всички релевантни за законността на уволнението правни въпроси. В случая - още в исковата си молба ищецът е оспорил законосъобразността на осъществения подбор, като е твърдял, че са били оставени на работа хора с по-ниска квалификация от неговата и които не работят по-добре. Доказателства за тези обстоятелства не са събирани, не са били ангажиран и съответно въззивният съд не се е произнесъл по така наведените възражения. На това основание постановеният от него акт е неправилен и следва да бъде отменен. Поради преклузията за възможността да се ангажират нови доказателства и обстоятелството, че работодателят върху когото е доказателствената тежест, не е установил законосъобразността на осъществения от него подбор, издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основание за уважаване на обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като ищеца следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "техник ел. обзавеждане" в отдел "Поддръжка на машини и съоръжения". Относно акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, след като съобрази направената констатация по трудовата книжка на ищеца и представената от него служебна бележка от НОИ, че се е регистрирал в Бюрото по труда след прекратяване на трудовото му правоотношение, настоящият съдебен състав намира, че следва да го уважи за периода 15.11.11 г. -15.05.12 г. до размера, посочен от вещото лице в приетата по делото икономическа експертиза, от 3557.40 лв. В останалата част до претендираните 4 937.64 лв. - същият се явява недоказан и неоснователен. С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени доказаните като направени по делото разноски от 1 200 лв. за адвокатско възнаграж-дение. В тежест на ответната страна са следващите се държавни такси. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение