Решение № 7173 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8914/2015 г.
ВАСIII отделение14.06.2016 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 122 от 30.06.2015 г. по адм. дело № 463/2013 г. по описа на Административния съд - С. З. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. М. срещу О. С. З. иск за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 622/5.12.2011 г. на кмета на община С. З., изразяващи се в направени по АНД № 152/2012 г. по описа на Районния съд-С. З. и КАНД № 290/2012 г. по описа на Административния съд-С. З. разноски за адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА М. П. М. от град С. Загора, ул. "А. Т." .№..., ет. ..., ЕГН **********, да заплати на О. С. З. разноски в размер на 150 лева. ОСВОБОЖДАВА в полза на О. С. З. сумата от 5 лева, внесена като държавна такса с бюджетно платежно нареждане от 9.10.2015 г. по сметка BG62BNBG96613100178001 на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7173 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8914/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова О. С. З. е подала касационна жалба срещу решение № 122 от 30.06.2015 г. по адм. дело № 463/2013 г. по описа на Административния съд - С. З., с което е осъдена да заплати на М. П. М. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени вследствие на отмененото от съда наказателно постановление № 622/5.12.2011 г. на кмета на община С. З.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят направените разноски. О. М. П. М. е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. П. М. против О. С. З., с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 500 лева, изразяваща се в стойността на направените разходи за адвокатска защита по АНД № 152/2012 г. по описа на Районния съд - С. З. и КАНД № 290/2012 г. по описа на Административния съд-С. З.. Административният съд е установил, че с наказателно постановление № 622/5.12.2011 г. на кмета на община С. З., на М. П. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 298, ал. 1 от Изборния кодекс за нарушение на чл. 134, ал. 9 от Изборния кодекс. С решение № 443/2.05.2012 г. по АНД № 152/2012 г. по описа на Районния съд - С. З. наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението било обжалвано от административния орган пред Административния съд-С. З., който го оставил в сила с решение № 310/6.07.2012 г. по КАНД № 290/2012 г. По делата М. М. е бил представляван от адвокат от Адвокатска колегия - С. З.. Съгласно сключените договори за правна защита и съдействие клиентът заплатил в брой за защитата пред Районния съд-С. З. сумата 300 лева и за защитата пред касационната инстанция - сумата 200 лева. От правна страна съдът приел, че заплатената общо за адвокатско възнаграждение сума от 500 лева представлява имуществена вреда по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, която подлежи на обезщетяване. Според мотивите на административния съд, съществувала пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 622/5.12.2011 г. на кмета на община С. З.. Страната е била принудена да направи този разход поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Поради това съдът осъдил О. С. З. да заплати на М. М. обезщетение в размер на 500 лева за понесената от него имуществена вреда. Върховният административен съд намира, че решението противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За ангажиране на имуществената отговорност на държавата или общините за вреди е необходимо да е издаден незаконосъобразен административен акт, който да е бил отменен, да е извършено незаконно действие или да е допуснато незаконно бездействие от орган или длъжностно лице при или по повод административна дейност, да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, направен по повод обжалването на административен акт, не може да се определи като вреда от административна дейност. За да подлежи на обезщетяване, имуществената вреда следва да е настъпила пряко по силата на административното разпореждане. Проявлението на вредата не може да е условно, в зависимост от това дали засегнатото от акта лице ще направи или не разходи за защита. Отговорността за разноски в производството пред съд няма общо с параметрите на отговорността за вреди от административна дейност, още повече, че в случаите, когато се предвижда отговорност за разноски, тя се носи от всеки правен субект, страна по делото, а не само от държавата и общините. Отговорността за разноски се определя от процесуалния закон и не може да бъде изведена от материалноправна норма. Приложимите при обжалването на наказателните постановления процесуални закони - Законът за административните нарушения и наказания и Наказателно - процесуалният кодекс, не признават право на възстановяване на направените от жалбоподателя разноски по воденето на делото. Затова претендирането на разноски, за които не се предвижда възстановяване, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, представлява случай на заобикаляне на закона. Постановеното в обратния смисъл решение е неправилно и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения от М. П. М. иск. С оглед изхода на делото разноски на ответната страна не се дължат. В полза на касационния жалбоподател, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 150 лева. Тъй като съдът неправилно е задължил касационния жалбоподател да внесе държавна такса по сметката на Върховния административен съд в размер на 5 лева, без да съобрази, че съгласно чл. 84, т. 3 ГПК общините се освобождават от заплащане на държавна такса, сумата не следва да се възлага в тежест на загубилата делото страна, а да се възстанови на О. С. З.. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд