Решение № 622 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 443/2009 г.

Решение № 622 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 443/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на И. П. В. и Д. К. В. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 2* от 31.10.2008 г. по гр. дело № 6977/2007 г. на Варненския районен съд, 12-ти състав, с което е уважен предявения срещу тях иск по чл. 108 ЗС, като са осъдени да предадат на Х. Л. Г. и Р. Х. Г. владението на втория жилищен етаж от сградата, находяща се в гр. В., кв. "А", ул. "Р" № 17 с площ 100 кв. м., състоящ се от входно антре, кухня, хол, трапезария, три спални, две бани, два тоалета и тераси, изградена в УПИ № ХI, кв. 8 по плана на 27-ми микрорайон на гр. В.. П. се, че правото на участие на молителите в процеса и възможността да организират защитата си е било накърнено поради нарушаване на процесуалните правила, осигуряващи надлежната процедура по призоваването на лицата за първото съдебно заседание и връчването на препис от исковата молба, както и на обявлението за изготвения обжалваем съдебен акт. Молителите представят и се позовават на: покана за доброволно изпълнение № 370 от 2.02.2009 г. на ЧСИ Н. Г., рег. № 7* район на действие Варненски окръжен съд; пътен лист на товарен автомобил "М" от 1.03.2008 г.; съдебно удостоверение № 1* от 27.02.2009 г. на А. съд В. и пет броя копия от призовки по гр. дело № 6977/2007 г. на Варненския районен съд, 12-ти състав. В съдебно заседание на 11.11.2009 г. молителите представят още: писмо от 15.05.2003 г. от Община В., писмо от 12.06.2003 г. от дирекция "С" на същата община, писмо от областния управител В. от 29.06.2001 г., акт от 31.10.2001 г. за административно нарушение по ЗУТ и наказателно постановление № 657 от 28.11.2001 г., издадено от началника на РДНСК-гр. Варна. Ответникът по молбата за отмяна Х. Л. Г. от гр. В. е на становище, че същата е недопустима, а по същество, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувани страни и в рамките на тримесечния преклузивен срок, който съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК: започва да тече от деня на узнаване на решението. При липса на други данни, молителите твърдят, че са узнали за воденото срещу тях дело от поканата за доброволно изпълнение, връчена им на 2.02.2009 г., а молбата за отмяна е подадена на 06.03.2009 г. Ето защо, молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За първото по делото заседание - на 21.03.2008 г., на ответниците/сега молители/ са били изпратени призовки /л. л. 52 и 53 от гр. дело № 6977/2007 г. на ВРС, 12-ти състав/. Призовката за И. П. В. е била изпратена на посочения в исковата молба адрес: гр. В., ул. "Р" № 17, а за Д. К. В. - на адрес: гр. В., ул. "З" № 2, вх. В, ет. 2, ап. 32/съгласно удостоверение за семейно положение № ЗАО48767/23.11.2007 г./. Двете призовки са върнати в цялост, като във всяка една от тях връчителят на призовки и съдебни книжа В. И. П. /призовкар А. съд В. / е удостоверил с подписа си, че на 01.03.2008 г. "син пълнолетен отказва да получи призовката", което обстоятелство е засвидетелствано с подписа на лицето М. К. С. с адрес: бул. "С" № 24. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че върху двете призовки е удостоверен по надлежния начин- чл. 47, ал. 1 ГПК (отм.), отказ на пълнолетно лице от домашните на призоваваните лица - техен син, да получи адресираните до родителите му призовки за заседанието за 21.03.2008 г. Редът и формата на връчване на призовки и съобщения, в т. ч. и отказът на призовавания или домашните му да приемат призовката, се удостоверява от длъжностното лице-връчител в момента на връчване на призовката/съобщението/. Като призоваващ орган на съда, връчителят/разносвачът/ на призовки, съобщения или съдебни книжа, не е само техническо лице, предаващо призовка, съобщение или други книжа, а е и орган, овластен да удостоверява с подписа си върху разписката извършеното връчване, респ. отказът на призоваваното лице или на пълнолетно лице от домашните на последното да получи призовката, съобщението или други съдебни книжа. В случаите по чл. 47, ал. 1 ГПК (отм.) отказът на призовавания или домашните му да приемат призовката се удостоверява под страх на недействителност с подписа поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му. В случая, върху призовките, адресирани до молителите за заседанието на 21.03.2008 г. връчителят на призовки, съобщения и съдебни книжа е отбелязал, че на 01.03.2008 г. пълнолетният син на призоваваните лица е отказал да получи призовките, като това обстоятелство е било удостоверено и с подписа на М. К. С., с адрес: бул. "С" № 24. С. от длъжностното лице удостоверителен документ, оформен съобразно изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК (отм.) не се опровергава от представения с молбата за отмяна пътен лист от 1.03.2008 г. за товарен автомобил "М", според който П. В. /син на молителите/ е бил водач на същия-първа смяна /от 07.00 до 13.30 часа/ по маршрут: Варна С.; С. Г.; Г. В., заедно с водач-втора смяна Д. Й. В документа е вписано изминатото този ден от автомобила разстояние, часът на тръгване и часът на пристигане, като е отразен и часът на пристигане в гр. В. 50. С оглед на посоченото в него съдържание, въпросният пътен лист не изключва възможността П. И. В. да се е намирал в гр. В. по времето, когато връчителят на призовки и съдебни книжа е потърсил родителите му, за да им връчи призовките за заседанието на 21.03.2008 г. Обстоятелството, че в съставената от призовкаря забележка на 01.03.2008 г. като адрес на свидетелката М е бил посочен бул. "С" № 24, не опорочава извършеното в документа удостоверяване. Видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение изх. № 1097/27.02.2009 г. на А. съд - В., лицето М. К. С. е служител/призовкар/ в същия съд от 19.03.2007 г., а бул. "С" № 24 е бившият адрес на съда, който сега се намира на ул. "Н" № 3-а. Процесуалният закон не съдържа забрана отказът по чл. 47, ал. 1 ГПК (отм.) да бъде удостоверен с подписа на друг служител на съда, който разглежда делото, нито на служител на друг съд или на което и да е друго лице. Няма пречка да бъде посочен и служебния адрес на лицето, удостоверило с подписа си отказа на домашното лице да получи призовката. Изложеното дотук важи и за начина, по който е бил удостоверен на 19.11.2008 г. отказът на дъщерята на молителите да получи адресираното до всеки един от тях поотделно обявление, с което им се съобщава, че решение № 2997/31.10.2008 г. по гр. дело № 6977/2007 г. е изготвено и може да се обжалва /л. л. 96 и 97/. В обявлението до И. П. В. е посочено, че дъщеря му е отказала да го получи, заявявайки, че ще уведоми лично баща си. В обявлението, адресирано до Д. К. В. е посочено, че сем. В. /свекър и свекърва/ отказват да го получат, като дават информация, че лицето живее на ул. "Р" № 17, както и че дъщерята на търсеното лице, която живее на този адрес, също отказва да получи обявлението. Отказът е надлежно оформен с подписа на връчителя на съдебни книжа Ж. Б. И. и с подписа на лицето М. К. С., с адрес: ул. "Н" № 3. К. е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК (отм.) и е приел, че ответниците/сега молители/ са били призовани за съдебното заседание на 21.03.2008 г., както и че са били уведомени за постановеното решение, съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели до лишаване на страните от възможността да участват в делото. Не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение. Молителите следва да бъдат осъдени да за платят на ответника Х. Л. Г. разноски за настоящото производство в размер на 1 600/хиляда и шестстотин/лева - възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.