Решение № 10373 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2010 г.

Решение № 10373 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД гр. София против Решение № 195/13.09.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че при осъществяване на своята дейност "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, в качеството си на юридическо лице, е поддържало и продължава да поддържа в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до сградата на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 1, което в съответствие с чл. 5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона, предписано е на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД преустановяване на дискриминацията по признак "увреждане", състояща се в поддържане на архитектурна среда затрудняваща достъпа на лица с увреждания до сградата на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "цар Симеон Велики" № 1 и предприемане на необходимите действия офисът на дружеството да бъде преместен в помещение, до което да имат свободен достъп както лицата без увреждания, така и лицата с увреждания, за да се преустанови неравното третиране, като в едномесечен срок от получаване на решението "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД да уведоми КЗД за предприетите мерки за изпълнение на задължителните предписания. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с целите на Закона. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Петър Илиянов Кичашки, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е частично основателна. Решението е законосъобразно в частта, с която установено, че при осъществяване на своята дейност "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е поддържало и продължава да поддържа в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа на хора с увреждания до сградата, находяща се в гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 1, което по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и е дадено задължително предписание да бъде преустановено нарушението. В частта, с която е предписано "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД да предприеме действия по преместване на офиса в помещение, до което да имат достъп и лицата с увреждания, решението не е съобразено с целта на закона и е в нарушение на чл. 6 от АПК. Производството пред административния орган е образувано по жалба на Петър Илиянов Кичашки с вх. № 44-00-3279/29.10.2009 г., с твърдения за дискриминация по признак "увреждане" от страна на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр. София . За да постанови решението си КЗД е приела, че сградата на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр. София, находяща се на територията на гр. Видин, ул. " Цар Симеон Велики" № 1 е без осигурен архитектурен достъп за хора с увреждания. Изложени са мотиви, че до сградата на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 1 не е изградена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, което от своя страна води до предоставяне на услуги от клона на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, находящ се на територията на гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 1 при по-неблагоприятни условия за лицата с увреждания, в сравнение с услугите, които се предоставят на лицата без увреждания. КЗД е постановила оспореното решение, с което е установила, че при осъществяване на своята дейност "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, в качеството си на юридическо лице, е поддържало и продължава да поддържа в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до сградата на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 1, което в съответствие с чл. 5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона, предписано е на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД преустановяване на дискриминацията по признак "увреждане", състояща се в поддържане на архитектурна среда затрудняваща достъпа на лица с увреждания до сградата на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 1 и предприемане на необходимите действия за преместване на офиса на дружеството в помещение, до което да имат свободен достъп и лица с увреждания, за да се преустанови неравното третиране. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 5, вр. с чл. 80, ал. 2 и чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., съгласно който за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки - да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация. Производство пред комисията не се образува, когато жалбата или сигнала не са от нейната компетентност. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗСДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "Тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какъвто е признакът "увреждане". Безспорно е по делото, че сградата на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Цар Симеон Велики" № 1, на третия етаж от четириетажна сграда без асансьор, е без осигурен архитектурен достъп за хора с увреждания. По смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания "достъпна среда" е среда в урбанизирите територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Правилен е изводът на Комисията, че за да е налице равнопоставеност, достъпната среда предполага лицето с увреждания абсолютно самостоятелно да може да се придвижи с инвалидната количка до офиса на застрахователното дружество, който се намира на третия етаж на сградата, а не с помощта на друго лице, което да го подпомага, така както е възможен достъпа на останалите граждани без увреждания. Наличието на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места по презумпция представлява дискриминация. Т. е. достатъчно да е затруднен, а не невъзможен, достъпа до публично място на лице с увреждане, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗдискр. Правилно Комисията е счела, че офисът на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е "публично място" по смисъла на чл. 5 от Закона, тъй като е предназначен за предоставяне на услуги на неограничен брой лица. В конкретния случай - офисът на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД в гр. Видин се намира на третия етаж, в сградата липсва асансьор или някакво друго съоръжение за преодоляване на височина, различно от стълби. Петър Кичашки е лице с увреждания, което се придвижва единствено с инвалидна количка. Безспорно достъпът му до офиса на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е затруднен, тъй като сам, без чужда помощ не би могъл да се изкачи и да достигне до третия етаж, при липса на асансьор в сградата. Невъзможността, както на Кичашки, така и на останалите лица с увреждания, да достигнат до офиса на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД в гр. Видин, сами без чужда помощ, представлява по-неблагоприятно третиране по отношение на тях, по признак "увреждане" в сравнение с останалите лица, без увреждания. Правилно Комисията е приела извършването на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "увреждане" от "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушение, тъй като не е субект на задължението по чл. 32 от ЗИХУ. Задължението на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД произтича директно от разпоредбата на чл. 5 от ЗЗдискр., според която изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания се счита за дискриминация. Следователно, по силата на тази норма за всеки субект, който осъществява дейността си на публични места е налице задължение да осигурява достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. Неизпълнението на това задължение обуславя нарушение на чл. 5 от Закона и представлява дискриминация. Основателно е единствено възражението на жалбоподателя за незаконосъобарзност на даденото от Комисията предписание да бъде преместен офиса на дружеството в друго помещение. Действително това предписание е в нарушение на чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗдискр. и чл. 6 от АПК. Осигуряването на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания може да се постигне освен с преместването на офиса в друго помещение, а така също и с изграждането на съоръжения за преодоляване на различни височини като например: рампи, подемни платформи, асансьори /чл. 14 от Наредба № 4/2009 г./ в същия офис, находящ се в сградата на ул. "Цар Симеон Велики" № 1. Още повече, че по делото има данни, че на IV етаж на същата сграда се намира Агенцията за държавни вземания към Министерство на финансите на Република България, която от своя страна е задължен субект и по чл. 32 от ЗИХУ. Преместването на офиса в друго помещение е мярка, която засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е постановено решението. От друга страна по силата на чл. 6, ал. 3 от АПК, когато с актът се засягат права или се създават задължения за граждани и организации, следва да се приложат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако по този начин може да се постигне целта на закона. С оглед изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че решението, в частта, с която е дадено предписание да се предприемат действия по преместване на офиса в друго помещение, до което има свободен достъп за лицата с увреждания, е в несъответствие с целта на закона, което обстоятелство обуславя неговата незаконосъобразност и налага отмяната му. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД, в останалата част за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение