Решение № 8456 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. А. Х., гражданка на Сирия, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца М. А. М., родена на [дата] и М. А. М., роден на [дата], чрез особен представител адвокат Г. Георгиева, АК-Хасково, против Решение 349/15.01.2025 год., постановено от Административния съд Хасково по адм. д. 1452/24 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Като негови пороци се навеждат всичките касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Касаторите искат отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за постановяване на решение, с което да се предостави закрила по реда на ЗУБ. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима. Тя е редовна, подадена е в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване решение е неблагоприятно. По съществото на касационната жалба, касационният състав приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателите майка и двете й малолетни деца, всичките граждани на Сирия е отказано предоставянето на бежански статут, както и хуманитарен статут. Административният орган е установил, че кандидатите са от Сирия, която са напуснали на 05.07.2024г., преминавайки нелегално в Турция, където са останали около четири, пет дни, след което на 15.07.24г. влезли в България заедно със семейството си не по законоустановения ред, били качени на автомобил и в близост до София били задържани от властите. Въз основа на проведеното с М. А. Х. интервю, административният орган е приел, че твърденията й за напускане на Сирия са свързани с войната там, обстановката на несигурност в района на Идлиб, разрушаването на дома им и местенето им от едно място на друго . Органът е установил, че кандидатката / майката/ не е имала проблеми заради своята етническа принадлежност, религия, не е членувала в политическа партия, не е била арестувана или задържана, върху нея не е оказвано насилие и не е била заплашвана. Административният орган е преценил, че кандидатката и малолетните й деца не отговарят на условията за получаване на бежански статут и спрямо нея и малолетните й деца не е осъществено преследване, релевантно за предоставянето на този статут. Административният орган при произнасянето си е съобразил висшия интерес на детето, според който, детето следва да е със своите родители. Приел е, че в най-добрия интерес на децата е, те да са със своето семейство. Посочил е, че малолетните деца имат свое семейство, среда и близки в Сирия. Административният орган е разгледал бежанската история на кандидатите и във връзка с възможността за предоставянето им на хуманитарен статут. Въз основа на справка от 15.10.24г., изготвена от дирекция Международна дейност на ДАБ, административният орган е преценил, че в общата ситуация в Сирия се наблюдава съществена промяна. Взел е предвид и влиянието на международните организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселените лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица. От справка с дата 27.08.24г. административният орган е преценил състоянието на сигурност в редица провинции, измежду които и Идлиб. Посочил е, че Идлиб е сред първите провинции, които се присъединяват към въстанието срещу правителството на Б. А., както и че се превръща в убежище за сирийци, бягащи от официалния режим. Органът е приел, че в провинция Идлиб все още има ситуации на несигурност и инциденти, но независимо от наличието на инциденти , ситуацията със сигурността в Сирия е определена като стабилна, без да може да се говори за висока степен на насилие. Формиран е извод, че за кандидатката и нейните малолетни деца не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1-3 ЗУБ. Административният орган е формирал извод, че завръщането на кандидатката и малолетните й деца в Сирия е законно, физически достъпно, разумно и там те биха могли да се адаптират отново в обществото, както и че завръщането им в родната им страна е подходящо от гледна точка на физическата им безопасност. Административният орган е преценил също така, че не са налице предпоставките за прилагане на принципа забрана за връщане . Административният съд е преценил, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган. Приел е, че административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание. Съдът не е констатирал при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като е посочил в решението си характера на преследването по чл.8 ЗУБ, съдът е преценил като правилен извода на административния орган, че такова не е осъществено спрямо жалбоподателите. Съдът се е позовал на информация от общо достъпни източници за общото положение в Сирия, както и на справки от 12 и 27 декември 24 г., приемайки, че няма основание да се приеме, че обстановката в Сирия е такава, която да води до нарушаване на основни права на човека. Съдът е преценил отказа на бежански статут на жалбоподателите като законосъобразен. Съдът е преценил като законосъобразен също така и отказа на административния орган да предостави на кандидатката и малолетните й деца хуманитарен статут. Освен на справките за актуалната обстановка в Сирия, представени от административния орган пред съда, съдът се е позовал и на информация от общодостъпни източници, приемайки, че обстановката в Сирия към момента на решението му не сочи за наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.1-2 ЗУБ, както и на т.3 от същата разпоредба. Съдът е изложил мотиви и конкретно по отношение на малолетните жалбоподатели. Приел е, че с оглед висшия интерес на детето, административният орган е спазил процедурата по провеждане на производството при участието на представители на отдел Закрила на детето при дирекция СП ,гр. Харманли. Съдът е обърнал особено внимание на принципа за запазване на целостта на семейството. Приел е, че завръщайки се в Сирия, децата с майка им биха могли да се отглеждат в семейна среда от двамата си родители и сред своята култура и религия, като и ще имат възможност да общуват с останалите си роднини в Сирия. С тези мотиви, съдът е потвърдил изцяло оспореното пред него решение. Касационната инстанция преценява като частично неправилно, както съдебното решение, така и оспорения пред съда отказ на административния орган. Освен обстоятелствата, установени от документите, съдържащи се в административната преписка, касационната инстанция съобрази и следните, възникнали пред касационната инстанция. С писмо от АС-Хасково изх. 533/12.02.25г. и с входяща дата във ВАС от 14.02.25г. на касационната инстанция са изпратени две молби от М. А. Х. от 06.02.25 година. Едната е за отказ от производство за предоставяне на международна закрила и искане на помощ в най-скоро време да се завърне в Сирия. Другата молба е, че оттегля жалбата си до Върховния административен съд срещу Решение 349/15.01.25 г. на АС-Хасково, като причина за което сочи, желанието да се завърне в страната си по произход Сирия. С Разпореждане от 27.02.25г. на Върховния административен съд, постановено по настоящото дело, съдът е изискал информация от касационната жалбоподателка, оттегля ли касационната жалба и по отношение на малолетните й деца, чийто законен представител е. Разпореждането е изпратено до М. А. Х. на адреса й в гр. Харманли, РПЦ. На 28.03.25г. по делото пред ВАС е постъпила по електронна поща молба от М. А. Х., че желае да се откаже от молбата си за доброволно завръщане и желае производството й за международна закрила в България да продължи и да чака решение от Върховния административен съд и за децата й. В проведеното съдебно заседание в касационното производство на 09.06.25г. касаторката се яви заедно с малолетните си деца и бебе, за което заяви, че е на 15 дни. В съдебното заседание, касаторката представи на съда епикриза, издадена от МБАЛ- Хасково за раждане на третото й дете М. М. А., по която епикриза съдът извърши констатация, която отрази в съдебния протокол и върна оригинала на документа на касаторката. Въз основа на данните от административната преписка и най вече от данните, съобщени лично от М. А. Х. по време на интервюто й в ДАБ, не се установяват причини, поради които на нея и малолетните й деца да им бъде предоставен бежански статут. Касаторката не съобщава тя или член от семейството й, за който тя отговаря да са били преследвани поради някои от признаците, посочени в чл.8 ЗУБ. Касационната инстанция преценява като немотивиран, според личното положение на жалбоподателката и нейните малолетни деца, отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут. Видно от интервюто й е, че тя е съобщила, че е дошла в България със съпруга и децата си, които се намират в България, РПЦ-Харманли. Името на съпруга й става ясно от приложението към Регистрационния лист УП-33551/30.07.24г. и то е М. А. Б.. В административната преписка се съдържа и интервюто, проведено в ДАБ с М. А. Б. / лист 46 -52 от първоинстанционното дело/. Също така от докладите рег. УП 33551/13.09.24г., изготвени от социален работник ЗД в отдел Закрила на детето към дирекция Социално подпомагане Харманли, за децата М. А. М. и М. А. М. става ясно, че те са на територията на РПЦ- Харманли заедно със своите родители М. А. Х. и М. А. Б.. Административният орган не се е възползвал от възможността, предоставена му от чл.32 АПК да разгледа молбите за международна закрила на съпрузите в едно общо производство. С оглед принципа за целостта на семейството и най-висшия интерес на детето, административинят орган е бил длъжен, преценявайки молбата на кандидатката и нейните малолетни деца, да посочи в оспореното решение, какъв е изхода на производството по молбата на съпруга й. Това е от значение за преценката, доколко хуманно е връщането на майката и децата в страната им на произход. В случай, че и на съпругът е отказана международна закрила и цялото семейство се връща в Сирия, преценката на административния орган по молбата на кандидатката относно целостта на семейството и най-висшия интерес на детето би била правилна. В обратния случай, тези принципи не биха били спазени. Липсват посочени обстоятелства и съображения по този въпрос, както в решението на административния орган, така и в решението на първоинстанционния съд. По тази причина, касационната инстанция преценява като необосновани изводите на първоинстанционния съд, че са спазени принципите за съхраняване на целостта на семейството и най - висшия интерес на детето. Касационната инстанция не е съд по фактите, поради което в това производство не може за първи път да се установяват факти, които не са установени в административното и първоинстанционното съдебно производство, в конкретния случай - какъв е изходът на производството по молбата на съпруга на кандидатката и бащата на малолетните й деца. Това обстоятелство е от съществено значение за преценката относно необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут на майката и децата й, които към настоящия момент са вече три и доколко те биха имали подкрепата на своя съпруг и баща при връщането им в страната на произход. Посочените обстоятелства се нуждаят от изясняване и мотивиране, което административният орган е следвало да направи предвид информацията, с която е разполагал по отношение на всички членове от семейството на кандидатите. По тези съображения, касационната инстанция преценява обжалваното съдебно решение в частта, в която е потвърден отказа за предоставяне на хуманитарен статут на кандидатите за неправилно, респективно за незаконосъобразно решението на административния орган в същата част, което налага отмяната им и връщане на преписката в посочената част на административния орган за ново произнасяне. Воден от горните съображения и на осн.чл.222, ал.1 АПК вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд